Бившият нападател на Барселона и националния отбор на България справедливо е смятан за един от най-великите футболисти в историята. Христо Стоичков е печелил клубни трофеи и творил сензации с националния отбор. През 1994 г. той беше един от героите на световното първенство в САЩ и получи "Златната топка" за номер 1 в Европа. Сега легендарния българин постепенно навлиза в треньорската професия. Последният сезон беше начело на южноафриканския Мамелъди Съндаунс. А на Мондиала работи като тв коментатор. След втория кръг от груповата фаза Стоичков сподели своите наблюдения върху участниците в турнира.

Да започнем с организацията. Как смятате, оправдано ли беше световното първенство да се състои в Африка?

Това все някога трябваше да се случи. Рано или късно Африка щеше да получи домакинство. Ако може така да се каже, темповете, с които се развива футболът на континента, изпреварват останалия свят. Може би това решение не се харесва на всички, но то е правилно.

Много хора го смятат за политическо...

Това не е проблем. Футболът обединява народите, затова е по-добре да не се правим, че той няма нищо общо с политиката. А ако се редуват само Европа и Южна Америка, то това не е обединение, а разделение. Има какво да се поучим от ЮАР. Като например гордостта, с която приеха избора на страната си за домакин на световното. В ЮАР ми харесва ентусиазмът, с който местните подхождат към всичко.

Многото проблеми не развалят ли впечатлението?

Който иска, ще намери проблеми навсякъде. Условията за работа на журналистите са напълно приемливи. Макар че не бих отрекъл - в САЩ или Европа щеше да е по-комфортно. Криминалната обстановка в ЮАР действително не е най-добрата. Различните произшествия с журналисти и футболисти не са от полза за страната и турнира, но това може да се случи навсякъде. В Рио също има карнавали, където е по-добре да не попадаш, но никой не се съмнява във възможностите на Бразилия да организира световно първенство. В крайна сметка южноафриканците заслужават похвала, че в разгара на икономическата криза успяха да завършат всички обекти в срок. Между другото, стадионите са напълно съвременни.

Не ви ли се струва, че въпреки високата оценка, която ФИФА постави на организаторите, до следващото първенство в Африка ще чакаме много?

В голяма степен това зависи от самите африканци. Трябва да се знае дали има на континента още държави, които могат да си позволят такива разходи. А друга причина да се зачерква Африка не виждам.

Да минем към отборите, които са събрани в ЮАР, и да започнем с африканците.

Очаквах от тях много повече. Все още не е ясна турнирната съдба на доста отбори, но никой от африканците не показа интересна игра. Ганайците са атлетични и добре подготвени тактически, но в действията им няма жар и идея. Победиха Сърбия случайно, срещу Австралия практически се провалиха. Кот д'Ивоар е много мощен отбор, но за втори път поред не му провървя с групата. На всичко отгоре Дрогба играе контузен. Не бива обаче проблемите им да се обясняват само с липсата на късмет. "Слоновете" страдат от същите недостатъци, както и другите африкански тимове. Привлякоха европейски треньор, който няма опит в работата на Черния континент. В резултат на това играта им се влоши. Да погледнем и Нигерия. Лагербак заслужено беше критикуван в Швеция, след като не успя да класира отбора на световното, а го поканиха да води "Суперорлите".

Гана все още може да излезе от групата (б.р., интервюто е взето преди вчерашния мач). Това ще промени ли вашите впечатления?

Проблемът не е толкова в резултатите, колкото в бледата игра. Или ето ви обратната картина: Камерун играе много привлекателно, но резултати няма. Африканските отбори престанаха да бъдат загадка за съперниците, вече ги уважават и се съобразяват с тях.

А какво мислите за домакините и Алжир?

Алжирците наистина са загадка, но само в отрицателен смисъл. Тук те не показват нещо изключително. Съмнявам се, че въобще искат да вкарат гол. Равенството им с Англия изцяло лежи на съвестта на отбора на Капело. Южноафриканците също не впечатлиха. В началото мислех, че ще излязат от групата като втори след Франция, но още след първия им мач оптимизмът ми се изпари. И отборът е слаб, и Парейра никакви изненади не беше подготвил.

Стана дума за Франция. Говорехте за тима на Доменек като за фаворит, а стана една...

Нищо подобно не съм казвал. Още в квалификациите беше видно, че отборът приключва своето съществуване. Може би трябваше да се започне с промените по-рано, но Доменек реши да разчита на старата гвардия. И стана тя, каквато стана. В същото време извън отбора останаха Бен Афра, Бензема, Насри, на първенството отидоха играчи, които вече скърцат, и там всичко се развали. За това е виновен и треньорският щаб, и Доменек персонално. Разбира се, французите не бяха фаворити, но да паднат толкова ниско...

Проблеми имат и италианците, и англичаните, испанците загубиха първия си мач, немците паднаха от сърбите. Средняците ли израстват, или лидерите са безсилни?

Не бих причислил всички изброени към фаворитите. Англичаните например нямат никакви основания да претендират за челните места. Нелош отбор, но нищо повече. Не виждам наличието в нападение на толкова ярък изпълнител като Уейн Рууни, действат не особено интересно. Италианците също напомнят повече на собствената си сянка. В сравнение с шампионския отбор те доведоха в ЮАР почти същите играчи, но в по-слаба форма. А копията, както е известно, винаги са по-лоши от оригинала. Това се отнася както за Франция, така и за Италия. Първото нещо, което трябваше да направят между двете световни, е да помислят за изграждането на нови състави.

Затова пък Германия е с нов, много млад отбор.

Не бих сложил и Германия сред фаворитите. Но в никакъв случай не трябва да бъдат отписвани. Те са отбор, който на нито едно ниво не се отпуска. Не трябва и да превъзнасяме испанците, както много хора го направиха преди старта. Трудно е да се поддържа постоянно ниво на два поредни големи турнира и след европейската титла е нормално да има спад. Въпреки това можем да ги причислим към претендентите за титлата. Все още обаче не са влезли в турнирния ритъм.

Кой тогава според вас прави най-добро впечатление?

Европа ако се надява на някой, то това е Холандия. Организиран отбор, който играе красиво и с мисъл. А доминират, по мое мнение, само Аржентина и Бразилия. Техните действия могат да се нарекат величествени. Макар че не е много ясно какво да очакваме от Марадона като треньор. Той може да даде шанс на всеки съперник със своите странни тактически решения. А при бразилците слаба страна не виждам.

Кой от отборите, които не можем да наречем фаворити, изглежда по-добре от очакваното?

Харесаха ми словенците. Сплотен отбор, от пръв поглед се вижда, че знаят какво искат. Нелош Уругвай, но този състав се крепи само на лидера си Форлан. Добре изглеждат и парагвайците, но тяхната слабост е отсъствието на ярки индивидуалности. С прогнозите за португалците внимавам много. При тях всичко зависи от настроението.

В отсъствието на България кой е вашият фаворит?

Това е тайна.