Ивелин Попов: Харесва ми да ме наричат „лютата чушка"

Във вторник българският национал Ивелин Попов отбеляза първия си гол за своя нов клуб Спартак (Москва). Бившият футболист на Кубан се разписа при разгрома с 12:0 на възпитаниците на Дмитрий Аленичев над австрийския аматьорски тим Дорнбирн в контрола. Ден по-късно Попето даде обширно интервю за "Спорт-Експрес", в което говори за работата си с Дмитрий Аленичев, характера на победител и голямата му мечта, свързана с националния отбор на България. Sportal.bg публикува интервюто с малки съкращения.

- Успяхте ли поне малко да си починете? Играхте за националния отбор на България, а след това почти веднага се отправихте на подготвителен лагер със Спартак в Швейцария.

Да, ваканцията ми беше много кратка - само седем или осем дни. Няколко от тях изкарах в София, а след това заминахме със семейството ми за морето. Но аз не виждам нищо страшно в кратката почивка, защото съм зареден с положителни емоции след трансфера ми.

- Защо все пак решихте да напуснете Кубан?

Човек винаги се стреми да прави крачка напред. Прекарах чудесни три години в Краснодар, сдобих се с нови приятели, феновете ме уважават. Но дойде време да сменя обстановката. Мисля, че всички останаха доволни от трансфера, включително и Кубан.

- Слуховете ви пращаха ту в Анжи, ту в ЦСКА или пък Локомотив. Какво от това беше вярно?

Не искам да назовавам конкретни клубове, тъй като това би било некоректно към тях. Но действително имах 3-4 предложения. Въпреки това сърцето ми подсказа, че трябва да избера именно Спартак. Почувствах, че искам да играя именно тук.

- Успяхте ли вече да разберете какъв треньор е Дмитрий Аленичев?

Познавам го още от работата му в Арсенал. Виждам, че той иска от нас да играем красив футбол, с къси пасове. По време на тренировките наблягаме на заниманията с топка и на мен това много ми допада. Аленичев е много приятен и като човек. Винаги е усмихнат и много се шегува. Затова тренировките с него минават много леко.

- Наистина ли никога не повишава глас?

Все още не сме забелязали. Но аз съм сигурен, че ако има причина, той може и да крещи.

- Имахте ли личен разговор с него?

Да, той ме запозна с неговите методи на работа, каза ми какво иска от нас като игра. Обикновените общи неща.

- Когато беше футболист той обичаше да разказва на чужденците за историята на клуба. Не си ли говорихте за това?

С Аленичев - не. Но генералният директор Сергей Родионов ми разказа надълго и нашироко.

- Вие преминахте в Спартак, когато още не беше окончателно ясно кой ще оглави отбора. Това не ви ли притесняваше?

Не. Наистина да чувстваш доверието на треньора е много важно. Но аз нито за миг нямах съмнение. Спартак е много голям, велик клуб. Сега ще дам всичко от себе си в тренировките и в контролите и се надявам да се харесам на Аленичев.

- Успяхте ли да се сприятелите вече с някой от съотборниците си?

За три години в Русия често съм играл срещу Спартак. С Арас Йозбилис бяхме съотборици в Кубан. Сега с него делим една стая в хотела. Но общувам с всички, без изключения. Много ми харесва компанията, закачките, емоциите.

- Кой е най-големият майтапчия в отбора.

О, много са! Глушаков, например. Постоянно ни забавлява. Може би той е най-големият.

- По вашето поведение в тренировките изглежда като че ли сте вече 10 години в отбора. Доста бързо се вписахте в колектива?

Просто аз съм такъв човек - позитивен, общителен. Атмосферата в отбора е отлична. Всеки общува с всеки, никой не гледа дали си чужденец или руснак. Разбира се, на мен много ми помага и това, че владея руски език.

- При това на много добро ниво. Така ли беше и преди преминаването ви в Кубан?

Не, съвсем не. Мнозина казват, че българският и руският много си приличат, но по някаква причина, когато заговаря на родния ми език, абсолютно никой не ме разбира (смее се).

- Между другото, когато преминахте в Спартак, в медиите започнаха да се появяват публикации за вашето бурно минало. Разправии с треньора, неспазване на режима. Някои фенове дори започнаха да се притесняват. Ще ги успокоите ли?

Във всичко това има много лъжи. В България някои медии пишат каквото си искат. Ако някой се съмнява в мен, може да попита бившите ми и настоящи съотборници. А на слуховете аз не обръщам внимание.

- Изиграхте първия си мач със Спартак. Как беше?

За да бъда честен, никак не ми хареса, че изгониха футболист на Дорнбирн. След това почти всяка наша атака завършваше с гол. Но като цяло се получи хубав мач. Действахме така, както треньорът искаше - топката ниско долу, игра с едно-две докосвания.

- Какво изобщо може да ви даде мач с такъв отбор като Дорнбирн?

Ако се вгледате в големите клубове като Реал, Милан, Байерн - те също играят в предсезонната си подготовка с почти аматьорски отбори. И също вкарват много. Това е нужно за настроени -

Наясно ли сте с очакванията на феновете?

Разбира се. Прекрасно знам и разбирам. Спартак е клуб с многомилионна аудитория. И отговорността е много голяма.

- Как виждахте Спартак отстрани, когато играехте срещу него?

Тук винаги са били събрани класни футболисти. Но в последно време нещата някак не се получаваха. Трудно ми е да дам оценка - все пак не съм бил "в кухнята". Но сега имаме ново ръковоство, нов треньор. Очевидно е, че се изгражда нов отбор с отлична атмосфера. Точно като в Европа.

- Вероятно вече знаете, че сте първият българин в историята на клуба?

Разбира се. Вече ми казаха. Разбира се, това е много приятно. Ще се постарая да намеря място в сърцата на феновете и те да ме запомнят с добро.

- Откъде е прякорът ви "Лютата чушка"?

Получих го в Кубан. Казваха ми, че съм остър, също като чушка (смее се). Когато дойдох в Спартак, някои от играчите - например Ребров и Гранат, също се обърнаха към мен със "Здравей, българска люта чушка". Явно и тук така ще ми викат. Но на мен това ми харесва.ето, самочувствието.

- За дълго ли ще останете в Спартак?

Мисля, че да. Подписах договор за четири години. Надявам се престоят ми тук да бъде добър период от моята кариера и да остана дълго време.

- А мечтата ви да се пробвате в силно европейско първенство?

По-рано имах оферти от чуждестранни клубове - от Астън Вила, няколко германски клуба. Но всичко това е в миналото. Спартак е много добър избор.

- Но да предположим, че направите страхотен сезон и получите предложение от Англия.

Ако трябва да бъда честен, не харесвам особено много английската Висша лига. Въобще не искам да мисля за това. Всичките ми мисли сега са насочени към Спартак.

- Любимият ви европейски отбор?

Интер, от дете съм негов почитател.

- Готов ли сте да сe превърнете в лидер на Спартак?

Ще видим (смее се)

- В Спартак избрахте №71. Казахте, че за вас това число означава много. Какво именно?

Когато бях в България, на няколко пъти получих неприятни травми на крака. Два пъти се подложих на операция. И тогава един мой приятел ме посъветва: "Избери 71-и номер, всичко ще бъде наред, със сигурност ще ти провърви." Това е някаква особена нумерология. Послушах го. Контузиите приключиха. И станах шампион на България. След това отидох да играя в Турция, после в Кубан. И така вече шест години, аз избирам един и същ номер. Мисля, че това е щастливото ми число.

- Как оценявате шансовете на България да играе на финалите на Евро 2016?

- Сега сме на четвърто място в групата. Скоро ни предстои важен домакински мач с Норвегия. Нужна ни е задължителна победа, за да се изкачим на трето място. Плейофите са нашата първостепенна задача. Но кой знае - ако спечелим всичките ни оставащи мачове, можем и второ място да заемем. Но това, разбира се, ще бъде много трудно.

- След три години в нашата страна ще има световно първенство...

- Би било просто супер да играем на него! Аз и моето семейство много харесваме Русия и да играя тук с националния отбор на България е голямата ми мечта.