Илиан Стоянов ще започне своя шести сезон в Япония, което е безпрецедентен факт за чужденец в най-силното азиатско първенство. Неговият отбор Хирошима е на подготовка в Анталия и се стяга за първото си историческо участие в азиатската Шампионска лига. Кюстендилецът бе наобиколен след тренировката от пътуващите с отбора 15-ина японски журналисти, за които българинът бе темата на деня. Причината - подновяването на контракта му с Хирошима.    

- Подкарвате шеста година в Япония. Докога мислите да играете в Хирошима?

- Моето желание е да завърша кариерата си тук. Попаднах преди две години на много добър отбор, на много добър треньор, разбирам се прекрасно с всички. Уважават ме, аз уважавам тях. Имам договор за още една година, но с моя мениджър Саша Вукоевич ще проведем разговори за удължаване на контракта за още два сезона. Ако Хирошима иска, готов съм да завърша кариерата си тук.

- Това какво означава, още колко време футбол на сериозно ниво?

- 2-3 години. Зависи от много неща, най-вече ще се опазя ли от контузии. Ето тази, последната, например ми се отрази сериозно.
Четири месеца не играх футбол, качих килограми
сега ми е малко нанагорно. Но аз съм "куче", ще наваксам нещата. Надявам се да остана в Хирошима, но това зависи най-вече от клубното ръководство и треньора. Ако те ме искат - всичко е наред. Ако не - ще търся друг отбор. Направил съм име в Япония, няма да остана на улицата.

- Преди два сезона изпаднахте във втора дивизия, но никой не уволни треньора, не изгони футболисти...

- ...И ето ни сега в Шампионската лига. Това е манталитетът на японеца. Когато вижда, че си честен към него, към задълженията си, когато не шикалкавиш, той винаги ще ти даде още един шанс. Сега всички сочат ръководството на Санфрече за пример. Не посегна на отбора след изпадането и ето че станахме първият тим, който печели шампионата на втората дивизия с повече от сто точки. В последния сезон финиширахме в челното каре и се класирахме за Шампионската лига.

- Отдавна не съм бил на такава тренировка като вашата - обажда се само човекът, който иска топката, ако не броим треньора Михайло Петрович. Винаги ли е така тихо?

- Е, ние не сме опера, та да вдигаме гюрултия на репетиция. А и говорим за японци, всеки излиза на терена като на работа - да свърши максимално добре задълженията си. В началото ми беше малко трудно да свикна с това. Идвах от първенство, от страна, където сме по-други футболисти и хора. Нямаше как обаче да не се приспособя, защото в противен случай трябваше да хващам самолета за обратно. Няма начин, станах японец, за да оцелея. Е, на съседния терен в Анталия е друго.
Там е Вили Вуцов, чак тук се чува...
 (в този момент, като потвърждение на думите на Коловати, изритана от съседния стадион топка от играч на Славия едва не потрошава техниката на японски журналист - б.р.).

- Няма как да подминем темата за националния отбор. Асистентът на Станимир Стоилов - Красимир Безински, ви брои за сигурен играч, докато в България се появиха сведения, че кариерата ви в националния тим е приключила?

- Предпочитам засега да не коментирам нищо. Концентрирал съм се върху Хирошима, защото след тази контузия няма как да не се появяват някои проблеми в началото. Засега е сигурно, че няма как да дойда за мартенската контрола на националния отбор. Не съм във форма, а вече казах и че имам някое и друго кило отгоре. Нека заиграя, нека си върна формата, тогава на дневен ред ще излезе и националният тим. По принцип не съм вземал решение да прекратявам кариерата си в него. Само ще кажа, че ми се играе на световно първенство.

- Докъде стигнахте с японския език?

- Доста неща вече разбирам, но това, че си имам преводач, ми помага много. Извън футбола най-вече, защото на терена топката се подава с външен или вътрешен пас, а не на английски или японски. Още повече че треньорът ни е сърбин, разбираме се перфектно с него.

- Ще участвате в азиатската Шампионска лига. Яд ли ви е, че заради трансфера в Джеф Юнайтед пропуснахте да направите това с Левски в Европа?

- По принцип така съм научен, че не съжалявам за минали неща. Каквото е било писано, това е станало. Пред едно участие в лигата предпочитам да открия страна като Япония. Не само като футболна дестинация, а като нова култура, като нов начин на живот, който ми допада все повече и повече.

- Да не смените Кюстендил с Хирошима за постоянно?

- Нека след време да приключим кариерата, пък тогава ще мислим. Но Япония е наистина хубава страна, далеч по-спокойна и организирана от която и да било друга.

- Световната финансова криза тръгна оттук. Точно Япония бе първата страна, която официално влезе в рецесия. Как се отрази това на азиатския футбол?

- Отрази се на моя добър приятел Гошо Петков. От Саша Вукоевич знам, че

трансферът на Георги в Хирошима бе договорен

японците бяха готови да платят исканата от Левски сума, но точно кризата ги накара да ревизират бюджета и да се откажат от по-сериозни попълнения. Разликата между българите и японците е много голяма. Те бяха в криза, но вместо да се оплакват, почнаха да работят два пъти повече, ако това въобще е възможно. И се оправиха бързо-бързо. У нас, без още да има криза, всички се оплакват от нея и никой не работи.

- Що за град е Хирошима, усещат ли се още по нещо последиците от хвърлената атомна бомба?

- Ако попаднеш случайно в града, не го знаеш кой е и не видиш една оставена от онова време сграда, никога няма да предположиш, че в Хирошима е извършено най-голямото престъпление срещу човечеството. Местните жители винаги се оглеждат, като попаднат на светлокож човек, и не се успокояват, докато не разберат, че не е американец. Може би затова в клуба толкова


уважават моя мениджър Саша Вукоевич


Знаят, че е сърбин, а неговите сънародници преди време нали воюваха с американците.

- Откога не сте се виждали с Котоошу?

- Близо година. Предстои обаче в скоро време да има пак в Хирошима демонстрационен турнир, когато ще се засечем. Иначе се чуваме редовно. Да си призная честно, малко съм му ядосан. На последното състезание загуби много наивно два-три мача. Всъщност проблемът му е, че е контузен, влачи травмата от две години и това му се отразява и на стойката, и на борбата (показва какви техники използва контузеният Калоян - б.р.). Пращах го при д-р Мишо Илиев да го види, ама той - не, та не. Трябва да го потренирам малко и да му оправя стила на борба с по-малките от него. Те го морят, защото му влизат отдолу. Виж, докопа ли ги, тогава ги тръшка здраво.