В последните години името на Илия Груев като че ли бе забравено. Бившият футболист се установи да живее в Германия и нямаше намерение да се връща у нас. Треньорската му кариера в Рот Вайс (Ерфурт) вървеше по възходяща линия, но добрият му приятел Краси Балъков е причината да го видим отново в българския футбол. Миналата седмица Илийката, както го наричат бившите му съотборници в Левски, дойде в София за подновяване на Про-лиценза си и се съгласи да разкаже интересни неща за читателите на "Стандарт".

Роден е на 30 октомври 1969 г. в София
Кариера като играч (1988-2006): Левски, Алтай (Турция), Локо (Сф), Монтана, Нефтохимик, Дуисбург, Юрдинген, Рот Вайс (Ерфурт)
Успехи: вицешампион с Нефтохимик (1997), носител на купата на ПФЛ с Нефтохимик (1996, 1997), бивш национал
Кариера като треньор (2006): Рот Вайс (Ерфурт)

СЕМЕЙСТВОТО
Винаги съм се гордял, че съм българин и никога не съм правел планове да емигрирам. Преди 8 години обаче футболът ме отведе в Германия и животът там много ми пасна. Семейството ми също се чувства добре. Градът е малък, с не повече от 300 000 души и с отлична инфраструктура. Това ми дава възможност да се придвижвам бързо и лесно. Голямата тежест за отглеждането на децата пада върху съпругата ми Петя. Дъщеря ни Християна е на 12 г., а Илия-младши - на 8. Петя е моята опора, тя е най-близкият ми човек. Не е била спортистка, но навремето, когато се запознахме, играеше народни танци. Сега има много ангажименти с децата, но намира време и да работи. Ходи в една фирма три дни в седмицата. Християна не се занимава активно със спорт, но Илия преследва упорито мечтата си да стане футболист. Започна да тренира още на 4,5 г. и всички му предричат голямо бъдеще. Редовно го взимат да играе при по-големите, а наскоро на един турнир в Берлин бе избран за най-добрия играч. Той е роден в България, но още на 5 месеца дойде в Германия. Въпреки това и той, и сестра му говорят отлично български. Причината е, че у дома не се говори на немски. Много обичаме да сме заедно, но за съжаление рядко се получава. През уикенда аз съм зает, моят почивен ден е понеделник, когато децата са на училище. Понякога ходим до Дуисбург, където оставихме много приятели. За съжаление сега ни предстои раздяла, защото няма да рискувам да се върнем цялото семейство. Все пак е по средата на учебната година и една промяна едва ли ще им се отрази добре. Децата и съпругата ми ще останат в Германия, но се надявам дa се виждаме често.

КАРИЕРАТА
В Германия никога не съм се чувствал подценяван заради това, че съм българин. Винаги съм усещал, че това е страната, където мога да се развивам най-добре. Старая се да се уча и съм амбициран да постигна успехи в треньорската професия. Сега водя юношите старша възраст на Рот Вайс, отборът е на седмо място в класирането. Играем в Бундеслигата, което означава, че мерим сили с най-добрите. В тази възраст има само още един треньор чужденец - аржентинецът Родолфо Кардосо на Хамбургер. В Германия се отделят много средства не само за професионалния футбол. Сега в Ерфурт са си поставили за задача да станат център за високо спортно майсторство. За целта обаче трябва да изпълним още две изисквани - да направим втори терен с изкуствена трева и да създадем девически отбор. Ако успеем, ще получим пари от немската федерация по различни програми за развитието на футбола. В Германия е рядкост някой футболист да стартира като треньор направо в професионалния футбол, и то като старши. Моите амбиции също са свързани с него, но предпочитам да напредвам стъпка по стъпка. Натрупах безценен опит и вече имам самочувствие да се пробвам на най-високо ниво. Затова и се съгласих да бъда помощник на Краси Балъков. Нашите идеи и виждания за футбола са много близки и за мен ще е удоволствие да работя с него. Приятели сме още от времето, когато играхме заедно в националния отбор.

БГ ФУТБОЛ
Стремя се да следя събитията в българския футбол, но го правя предимно от интернет и вероятно представата ми не е съвсем точна. Най-много ме учудва отношението към играта у нас - крайно негативно. А е доказано, че само позитивното мислене води до добри резултати. Манталитетът ни като че ли е да очерняме всичко. Жалко, защото според мен ние сме по-качествени като хора. Доказва го и това, че успяваме да оцелеем в изключително тежки условия. Докато германците постигат успехи най-вече с работа. Много се трудят и поощряват всеки, който напредва в професията си. Дори и във футбола. Отчитат, че вече силите са изравнени и не правят трагедии от всяка загуба. Сещам се за един от мачовете на бившия селекционер на Бундестима Юрген Клинсман. Бяха разгромени от Италия с 1:4, но никой не поиска оставката на треньора. Имаше критика, разбира се, но не и удари под кръста. Докато у нас не е така и последният пример е Пламен Марков. Освен това държат много на приемствеността. Клинсман беше наследен на поста от помощника си Йоаким Льов.

И нещо друго ми прави впечатление. В България постоянно се говори за дисциплина, докато немците изобщо не споменават тази дума. За тях тя е абсолютно задължително условие за успеха и не смятат за нужно да я обсъждат. Много внимание обаче се отделя на психологията. Немците са наясно, че не може да се очакват добри резултати от един смачкан футболист. Докато у нас май това още не е разбрано. Иначе аз съм убеден, че имаме както добри играчи, така и добри треньори.

ИСТОРИЯТА С ДОПИНГА
Точно преди световното първенство във Франция през 1998 г. ме обвиниха, че съм използвал забранен препарат за натрупване на мускулна маса. На 21 април, ден преди контролата с Мароко. Не обичам много да се сещам за този случай, но пък ми е ясно, че не мога да го изтрия от моя живот. Доволен съм, че в крайна сметка справедливостта възтържествува и името ми беше изчистено. Знам кой е виновникът за цялата история, но не мисля, че трябва да разкривам името му. Безсмислено е. За мен е достатъчно, че хората разбраха - невинен съм. Използвам възможността да благодаря още веднъж на журналистите, които застанаха зад мен. БФС също ме защити и това ми даде сили да се боря. Факт е, че играх за националния отбор само 2 месеца след случая. Веднага след мача срещу Полша ме извикаха на допинг контрол, а резултатът беше отрицателен. Не знам дали тази история повлия на кариерата ми, но лично аз съжалявам най-вече заради това, че не можах да играя на световните финали във Франция. Щях да се радвам да се проваля, защото много мои приятели ме успокояват, че не съм бил част от провала на националния отбор. Емоцията от едно участие на световно първенство е несравнима. Щях да се радвам само да съм там. Но явно така ми е било писано.

ДЕТСКИТЕ ГОДИНИ
И досега поддържам връзка с някои от тези, с които израснахме в Левски. Георги Донков е в Германия и често се чуваме, със Здравко Здравков също не сме се забравили. Много се радвам на участието му в "Сървайвър" - показа на всички, че е мъжко момче и че не се е променил с годините. С Боримиров, докато беше в Германия, също поддържахме връзка. С Михтарски, Илиан Илиев и Киро Вангелов също останахме приятели, независимо от разстоянието. Наскоро по наша телевизия давали стари кадри от детските години и ми се обадиха доста хора.
На един конгрес на футболната федерация бях избран да кажа едно слово от името на пионерите и комсомолците. От думите нищо не си спомням, но никога няма да забравя как се оказах на една ръка разстояние от тогавашните национали по футбол. Дори размених няколко думи с Георги Димитров-Джеки, Чавдар Цветков, Войнов. Тръпката беше невероятна.