Димитър Димитров даде интервю за "Тема: Спорт". Преди 3-4 години Херо се пребори с тежка болест и е променил менюто си, като е изключил всичко вредно. Той съветва особено младите футболисти навреме да променят навиците си, ако искат да са функционално на ниво за дълги години напред.

Г-н Димитров, студено ли е тук в сравнение с Казахстан?

- Не. Аз идвам от студеното. Когато тръгвах от там, беше минус 33-34 градуса.

Понасяте ли такъв студ и изобщо след борбата, която проведохте с тежката болест, какво се промени в начина ви на живот?

- Основното, което се промени, беше храненето. Не може да се каже, че съм станал вегетарианец, но месото тотално го отказах. Вече пета година не съм вкусвал. Единствено ям риба.

Трудно ли се променят такива режимни навици, които сте изградили в продължение на много години?

- Не ми бе трудно, защото не бях и от месоядните. Когато човек знае, че го прави за себе си, за здравето си, се мотивира допълнително. Аз съм дисциплиниран човек и когато реша нещо да направя, го правя винаги. Опитвам се да ям плодове и зеленчуци. Общо взето, продукти, които са с по-лесна телесна обработка -суровоядство.

Известен сте като човек, който държи много на спортния и хранителния режим. Като футболист ли сте го придобили или след това?

- И когато бях футболист придобих такива умения. Аз, докато провеждах химиотерапията, правех и алтернативна медицина. Пиех неща, които лекуващият ме професор напълно забраняваше. В този период започнах да се занимавам и с йога, с енергийна гимнастика. Дори още продължавам. Когато съм си в Бургас, в 7 часа сутринта съм в парка и правя такива комплексни упражнения.

Освен че не докосвате алкохол, какво друго липсва от списъка ви от напитки?

- Газираните. Преди това съм пил, но вече пета година и от тях съм се отказал.

Това препоръка на лекарите ли е?

- Не. Доста литература изчетох, свързана с моя проблем. Но според мен е важно за всеки човек със здравословен проблем да се реши на това. Газираното е много вредно, а и от употребата на месото има доста негативни последици.

Според вас футболистите дали се интересуват по тези въпроси извън това, което им казват в отборите?

- Малко са тези, които се интересуват от здравословното хранене. Голям процент не спазват режим. Консумират, каквото им е вкусно, а това, което е вкусно, почти винаги е най-вредно. Тук е въпрос на лична култура. Ти си длъжен да му кажеш какво се изисква и какво трябва да се направи. Не може треньорите да са пъдари и да следят футболистите. Всичко опира до мисленето на отделния играч.

Чувал съм, че отборите в България се взимат на лагер преди мач точно заради такива неща. В Англия клубовете викат играчите си на стадиона в същия ден.

- Те не го правят, защото искат футболистът да е в естествената си среда. Тук просто някои хора не гледат толкова сериозно на храната, като си мислят, че това не е толкова важно. А за мен всичко е от значение, защото това е комплексна дейност.

Откога започнахте да се интересувате от хранителна дисциплина?

- Отдавна се интересувам от тези неща. И докато бях футболист, съм питал кое е правилно, кое не. Допитвал съм се до лекари и когато бях помощник-треньор, и след това продължих. Също така съм говорил и с диетолози. Когато треньор започне работа, той сам трябва да си задава целите и това е част от ежедневието на футболиста - храна, режим.

Носят се митове и легенди как Краси Балъков и Любо Пенев искат в менюто на отборите да има специално скъпо телешко месо и най-различни други продукти?

- Да, чувал съм ги тези неща, но аз не съм изпадал в такива крайности. Те са го научили от диетолози. Чувам, че има отбори, които ядат само конско. В Казахстан конското месо се среща много - то е едно от най-чистите меса. Чувам, че и в България преди мачовете ядат само конско месо - разбира се, по-богатите клубове.

В менюто на вашия отбор преди мач какво има задължително и какво сте задраскали?

- В лекарския щаб са хората, които отговарят за това. Те имат разбиранията за правилното хранене. И когато вече съм убеден, че правилно се правят нещата, напълно им се доверявам. Разбира се, когато отидем на обяд или вечеря, контролирам нещата, но когато той изготви менюто, напълно му се доверявам.

Защо, когато гледаме мач между юношески формации на български отбор и например немски или английски, веднага ще се разбере кой е българският тим? Говорим за чисто физически разлики, без да броим чертите на лицата или цвета на кожата.

- Страшно много отстъпваме като физика на другите. Пак опираме до тези неща -тренировъчен процес, храна, натоварване, възстановяване. Неща, по които в България работим като в черна кутия. Хората страшно много обръщат внимание на това какво се яде, на медикаменти, на възстановяване. Натоварването е дозирано, докато при нас навремето, не че е имало по-добри треньори, напротив, аз смятам, че не е така, но самите футболистите си водеха индивидуални подготовки. Защото след тренировка те продължаваха да играят футбол по училищата и игрищата. А сега натоварването не е достатъчно на младия футболист. Тук един играч тренира три-четири пъти седмично по час и половина, а на запад се водят двуразови тренировки - изпълнява се стриктно натоварване, възстановяване, хранене. Когато излязат юношеските формации, това си личи много, на километри сме от тях.

Все още ли не комбинирате храната с вода?

- Да, водата я пия минимум половин час преди ядене. А по време на хранене и след ядене поне един час след това не употребявам вода. Защото по този начин водата измива всички стомашни сокове и не може да се усвои храната. По същия начин и плодовете трябва да се консумират преди, а не след хранене.

Смятате ли, че в България тези неща ще станат по-важни някой ден?

- Ако искаме да израстваме, това е необходимо. Тази видима разлика между нашите юноши и връстниците им от другите страни затова я има. Това нещо би трябвало да се промени в доста отношения.

Защо се подценява, най-вече в школите, кондиционна-та подготовка? Детелин Маслов ми беше казал веднъж, че почти не вижда вече български футболист, когато вкара гол, да се плъзне по колене и след това да си наведе назад гърба. Липсва гъвкавост у футболистите.

- Не се работи в това отношение. Когато не се тренира, няма как да се получи. Може да имаш някакви дадености, но когато не се практикува, се губи. При гол западните футболисти правят и салта, при нашите играчи няма как да се забележи.

Още ли има такива футболисти, които идват на проби и може да ги прецените още докато слизат от рейса и по походката?

- Може и да не повярвате, но има хора, които могат да докажат, че е вярно. Веднъж, когато бяхме в Истанбул, на летището мениджър ми показа един футболист. Каза ми за играча и още докато ходеше към мен, веднага си помислих за него - кръгом и обратно. От начина, по който ходеше, ми стана ясно, че този човек няма как да стане. Тромава, тежка походка.

Да разкажете повече по случая с брата на Лео Меси. Колко време изкара на проби в Локо (Пд)?

- Доведе го Трайчо Соколов. Но да уточним, че Лео Меси не беше още звезда. Ако беше, може би щяхме да го вземем за реклама. Представиха го като брат на една бъдеща звезда. Дойде на проби. Ние играхме срещу Пирин (Гоце Делчев). Беше много малък, дребничък. Мисля, че е по-нисък и от брат си. Технически имаше пъргави-на и добра техника, но бе много нисък. Спомням си, че имаше дузпа в наша полза и феновете поискаха да бие, при което той изпусна и дори се разплака. Адски ми беше жал, защото беше дошъл с баща си и когато му казах моето решение, видях сълзи в очите на това дете.