Емил Ангелов: Мъри няма вина, че бях при юношите на Левски

Нападателят на Денизли Емил Ангелов прави фурор в шампионата на Турция. Бабангида продължи головата си серия, която вече се простира в пет мача, в които вкара четири попадения. Последното му бе у дома за 2:0 срещу Газиантеп. В Денизли Ангелов е със съотборника му от Литекс Джемал Берберович. Емил говори както за сегашния си клуб, така и за отминали неща, свързани с бившите му тимове Черноморец, Левски и Литекс.

- Емо, здравей как се чувстваш след тази отлична голова серия в турското първенство и кой гол бе най-зрелищен?

- Благодаря за вниманието. Не мога да кажа кой от головете е по-зрелищен. Като всеки нападател за мен всяко попадение е важно. Когато дойдох, отборът беше на 16-о място с 15 точки. Сега вече сме се измъкнали от зоната на изпадащите, след като направихме поредица от успехи. В момента сме на 13-о място с 24 точки.

- Разкажи нещо повече за отбора и града?

- Тук съм със семейството си. При мен са съпругата ми и двете ми деца - седемгодишният Илиан и съвсем малкия Ернан, който е на месец и половина. Когато ми предлагаха да си избера номер на фланелката в отбора, големият ми син каза, че му харесва №71 и аз го взех. Отборът е от града Денизли, който наброява 400 000 жители. Дениз означава море и съответно сме на Средиземно море. Близо сме до Анталия, която е на 200 километра. Кипър също е близо. Отборът играе в зелено и черно. Клубната емблема е петел. Тимът е създаден през 1966 година. Участвал е един път в турнира на УЕФА и е елиминирал Лион. Отборът си има своя клубна история и амбиции да се представя добре.

- Как стана преминаването ти в Денизли?

- Заминах на лагер с Литекс в Анталия. В един момент ми казаха, както и на Берберович, че трябва да отида в Истанбул. Оказа се, че мениджърът Ибрахим Куруджу, който постоянно следи играчи, които играят в България, ни е наблюдавал. Така веднага стана преминаването ни в Денизли. Двамата с Джемал подписахме за по три години и половина. Той играе със същия №33, с който се подвизаваше и в Литекс. Заедно сме на по време на лагерите, защото още от Ловеч сме семейни приятели. Специално за мен има варианти, при които мога да остана в Денизли или да се върна в Ловеч

- За какво става въпрос?

- Ако Денизли изпадне, може и да се върна в Литекс. Но има вероятност и да остана, защото във втора дивизия всеки турски отбор може да разполага с трима чужденци. Но начинът, по който вървим сега, въобще не ми дава да мисля за напускане. Отборът ни грае много бойко и ако продължим така, ще останем в групата и ще се спасим. Публиката в Турция, както знаете, за всеки отбор е като стена и постоянно подкрепя любимците си по фанатичен начин.

- Кой ви е треньор?

- Когато дойдох, наставник бе Каян. После дойде Месут Бакал, който накара играчите да се раздават още повече на терена. Той иска да играем още по-бързо. При него тренировките са доста изморителни, но има резултат.

- Не съжаляваш ли, че не остана в Литекс, защото отборът ще се бори за титлата?

- Ако бях останал в Ловеч, със сигурност и аз щях да се включа сериозно с останалите съотборници в битката за титлата. Но така се получи, че дойдох в Денизли. Не съжалявам. Ясно е, че, след като веднъж съм си тръгнал от ловешкия отбор, едва ли ще се задържа в тима, дори и да се върна. Ще говоря с господин Ганчев. Той е много разбран човек, но най вероятно ще отида в друг отбор. Ако с Денизли успеем да се задържим в турския елит, автоматично влиза в действие контрактът ми и ще бъда част от този тим през следващите три години и половина. Тогава няма какво да мисля. Както е и сега, всъщност. Имам си отбор. Играта ми върви. Семейството е с мен. Няма какво повече да желая. 

- Като вкараш попадение на кой го посвещаваш?

- Най-вече на фамилията и на феновете на Денизли.

- Научиха ли в Турция за прякора ти Бабангида?

- Не. В Турция не си падат по прякори, както е в България. Бабангида ми го измисли журналист и то още докато бях в Черноморец. Вече мина доста време и съм свикнал с него.

- Като малък кой ти е бил любимият футболист в България и в чужбина?

- В България беше Христо Стоичков, а от чуждите - Марко Ван Бастен, както и бразилците - Роналдо и Ромарио.

- Мислиш ли след време да се занимаваш с треньорска професия?

- Искам да поиграя още пет-шест години и тогава може да помисля за това. След като цял живот съм се занимавал с футбол, изборът е между футболен мениджър или треньор Предпочитам обаче да се отдам на треньорската професия. След време бих се занимавал с израстването на футболни таланти в Бургас. Радвам се, че име като Краси Балъков се е заел сериозно с Черноморец. Вярвам и в солидната подкрепа на Митко Събев. Още като играех там, отборът беше прочут с отличните си терени. Надявам се, че амбициите да се построи ултрамодерна база са съвсем реални.

- Имал ли си някога търкания с Мъри Стоилов?

- Мога да кажа, че Мъри винаги е бил открит човек. Казвал е това, което мисли. Ако говорим за периода в Левски, в който бях пратен да тренирам с юношите, вината изобщо не беше негова.

- А на кой тогава?

- Не искам да споменавам имена. Доволен от престоя си в Левски, защото вкарах важни голове. Не само срещу Динамо (Букурещ), Артмедия или Шалке 04. Някои хора ме помнят с добро, а други искат да ме забравят бързо. Това си е техен проблем. За мен на "Герена" имаше и хубави, и лоши неща. С времето човек обаче си спомня само доброто

- След като вкарваш голове много често, а треньор на националния отбор е Мъри Стоилов, вярваш ли, че може някой ден да бъдеш повикан в "А" отбора?

- Никой не се отказва от националния отбор. Но аз не вярвам да бъда извикан, защото имам много утвърдени нападатели и просто не виждам как ще се доредя. Е, разбира се, ако продължавам да давам всичко от себе си и играя добре, може и да се надявам някой ден да получа повиквателна за представителния състав.