Това трансферно лято, поне засега, е на Димитър Рангелов. Митко премина в германския гранд и носител на купата на Шампионската лига за 1997 година Борусия (Дортмунд). Бившият футболист на Славия специално "открадна" ден от почивката си в Несебър, където ще бъде заедно с бойния си приятел и колега от "белите" и националния тим Чавдар Янков, за да даде пресконференция в пресклуб "България" по случай официалното си подписване с "жълточерните" от областта Рур. Новото попълнение на тима, който се слави с най-вярната публика в Германия, говори и специално за "Топспорт".

- Митко, предполагам си наясно, че отиваш на стадион "Сигнал Идуна Парк", който има пребогата история с предишното си име "Вестфаленщадион"?
- И още как. Знаеш ли, невероятната публика на Борусия ми направи впечатление още преди да знам, че ще заиграя за този славен тим. Два пъти съм играл на този стадион, когато гостувахме с Енерги.

- Нямаш ли усещането, че си на нещо средно между рокконцерт и мач?
- Има такъв момент. Публиката не спира да подкрепя своите независимо какъв е резултатът и също така, както ти казваш, точно като на концерт припява песните възхвалящи отбора. Абе, страхотно е. Наистина се радвам, че попаднах в този тим.

- Имаше ли възможност да играеш другаде?
- Имаше конкретни оферти към мен от три германски отбора.

- Кои бяха те?
- Мениджърът на Бохум първо говори с мен. После се стигна до разговори с Хамбургер, но там нещата малко завиха в друга посока. И накрая имаше вариант за Херта.

- Е, добре де, Херта поне ще играе в евротурнирите. Докато Борусия за малко си изтърва шанса. В единия случай щеше да играеш освен в Бундеслигата и в Лига Европа. Не съжаляваш ли?
- Не, не съжалявам. Ще ми е по-сладко да имам принос за класирането на Борусия догодина за евротурнирите. Докато сега, с Херта, щях да играя на готово в тях.

- На теб ти върви да играеш с българи. Как приемаш този факт?
- Да, така е. В Страсбург бях с Емо Гъргоров, в Ерцгебирге (Ауе) с вратаря Руси Петков, в Енерги със Станислав Ангелов, сега в Борусия ще бъда с Мишо Александров. Винаги съм се разбирал със сънародниците си и се надявам с Мишо също да е така. Също така в Борусия
скоро ще честват 100 години. Когато бях в Страсбург, там пък честваха един век.

- Да те върна още от периода, когато беше в Страсбург. Толкова ли не можеше да се разбираш с Жан Пиер Папен?
- Виж, не ме разбирай погрешно. Жан Пиер Папен като футболист е много голям. Не случайно е печелил "Златната топка". Но явно като треньор си живееше в свой свят. Явно нашите два свята бяха твърде различни.

- Какви спомени ще запазиш от Енерги и от треньора Боян Прашникар?
- Различни. В Енерги имах и добри, и лоши моменти. Бях и контузен, но винаги ще бъда благодарен на този клуб, защото с мачовете в тима от Котбус бях забелязан от Борусия (Дортмунд). Що се отнася до Прашникар по-добре да не говоря. Знаете историите с коледните партита и скандалите, които уж сме правили аз и Пелето. И друго, Пелето игра докрай джентълменски и професионално за Енерги и в баражите с Нюрнберг. Само ще ти кажа, че когато германски футболист беше леко настинал, си почиваше почти седмица. А на нас ни се налагаше да играем и контузени.

- Конкретно как стана трансферът в Борусия (Дортмунд)?
- Най-интересно беше, че медиите в Германия ме бяха пратили в Борусия още преди да бяха подписал. А аз парафирах едва във вторник. Сложих подпис под контракт до юни 2013 година. Срещнах се с шефовете на клуба и те ме успокоиха, че ще ми се даде
време, за да свикна с атмосферата в отбора. Разбира се, аз ще искам да вляза колкото се може по-бързо в синхрон с останалите футболисти.

- На кой първо се похвали за трансфера?
- Звъннах, разбира се, на родителите ми. После се обадих на най-добрите ми приятели още от Славия - Чавдар Янков и Петър Кюмюрджиев.

- С кой от офанзивните футболисти на Борусия смяташ, че можеш да се сработиш?
- Искрено се надявам да си паснем като двойка в атака с египтянинът Мохамед Зидан. Срещу отбор като Бразилия се видя колко класен футболист е.

- Освен немските отбори, имаше ли оферти за теб и извън Германия?
- Ами, доколкото знам, имало е допитване от два английски отбора, но моят мениджър не ми казваше кои са тимовете, защото искаше той да контролира всичко. Аз обаче съм много доволен от него.

- Разкажи как ти стана мениджър?
- Откакто играя в Германия се запознах с един македонски футболист - Игор Митрески. Той ми го препоръча. И от тогава Фахи Рамдани е мой мениджър. Както виждате нещата вървят добре.

- Така се получи, че германските отбори, в които игра, бяха от Ауе и Котбус или от източната част на Германия, а сега отиваш в западната - в Дортмунд. Чувстваш ли вече разликата?
- Разликата се усеща веднага. Манталитетът на хората е един в едната част и друг в другата.

- Как тогава си представяш личност като Михаел Балак, който е родом в ГДР?
- Да, ама Балак от малък е отишъл в западната част и вече е придобил техните маниери.

- Вярваш ли, че присъствието ти в Борусия (Дортмунд) ще те направи още по твърд титуляр в националния отбор на България?
- За да бъда още по-твърд титуляр в нашия националния тим трябва да бъда твърд титуляр в Борусия. Разбира се, с играта си ще се боря това да стане. Безспорно марката Борусия (Дортумнд) ще ми помогне много.

- Любовта към моторите ти е вродена, защото баща ти е мотоциклетист. В този смисъл харесваш ли световния шампион Валентино Роси?
- Харесвам стойката му, начинът по който взима завоите с присъщото приклякване.

- А искаш ли някой ден да обиколиш Щатите яхнал "Харлей Дейвидсън"?
- Това не ме влече. Сигурно е много романтично, но аз обичам кросовите мотори и бих карал из Витоша с такъв мотор.

- Да те върна пак към Борусия. Какви амбиции имаш с този клуб?
- Желанието на мен и на всички играчи в отбора е да се класираме в Лига Европа, а защо не и в Шампионска лига.