Българският национал Димитър Бербатов "разкри" душата си пред своя идол от детството Алън Шиърър. Английската легенда взе интервю от нашето момче на "Олд Трафорд" за предаването "Футбол Фокус", което си излъчва по "BBC One". За първи път Митко говори за раждането на дъщеря си и ролята му в отглеждането й. Шиърър се поинтересува и от това как Бербо се вижда в Юнайтед и бъдещето на националния ни отбор.

- Повече от една година си в Манчестър. Адаптира ли се вече?
- Всичко отговаря на това, което си представях. Нямам никакви проблеми с живота тук. Повече от година съм в Манчестър и засега нещата се развиват чудесно. Не се оплаквам.

- Отстрани всеки може да види колко голям клуб е Манчестър Юнайтед. Така ли е и отвътре?
- Манчестър Юнайтед е един от най-големите клубове в света. Играеш с едни от най-добрите футболисти, имаш мениджър, който ръководи клуба от много години. Ако искаш да се развиваш, тук е мястото.

- Феновете видяха ли вече най-доброто от теб?
- Може би на моменти - голове, подавания, мачове. Трябва да показваш най-доброто от себе си през цялото време. Това е основната ми цел.

- Как се справяш с напрежението, след като за теб беше платена толкова голямата трансферна сума. Спомням, когато за мен дадоха 15 милиона паунда през 1996 г. Сметнах го за привилегия, че някой е готов да извади толкова пари за мен.
- Всеки човек е различен и мисли по собствен начин. Понякога ми е трудно, защото хората очакват много от мен. Така и би трябвало да бъде, защото са дали толкова пари. Опитвам да давам максимума от себе си във всеки мач и да помагам на отбора да печели трофеи. Засега се справяме добре. Станахме шампиони в първия ми сезон на "Олд Трафорд" и мисля, че всички бяха доволни.

- Липсва ли ви Кристиано Роналдо?
- Разбира се. Когато един отбор се раздели с един от най-добрите си футболисти, се усеща липса. Но ние разполагаме със страхотни играчи, които могат да го заместят.

- Спомена сър Алекс Фъргюсън. След като го опознаеш, той различен ли е от имиджа, който има пред обществото?
- Той е такъв тип мениджър, който винаги защитава играчите си. Когато веднъж стъпиш на "Олд Трафорд" или на тренировъчното игрище в Карингтън, само тогава може да се види как се държи с футболистите.

- Стана голмайстор за всички време на националния отбор на България, а освен това си и капитан. Това как те накара да се чувстваш в този момент?
- Бях горд. Това беше един от най-ценните моменти в кариерата ми. Както и ти много добре знаеш, да вкарваш голове за националния отбор е невероятно чувство. И да подобря този рекорд беше страхотно. Всичко отмина вече, трябва да продължавам да се развивам и да вкарвам, за да мога след време, когато погледна назад и видя какво съм направил за страната си, да бъда щастлив.

- Сигурно си разочарован, че повечето ти съотборници ще отидат на световното първенство. Колко тежък удар беше за теб това, че не успяхте да се класирате?
- Очевидно ние не сме голяма държава като Англия, Италия или Бразилия. Но разполагаме с добри футболисти. Естествено, разочаровани, че не успяхме да се класираме. Да се надяваме, че ще успеем да го направим следващия път, защото вероятно това ще е последният ми шанс.

- Баща ти е бил професионален футболист. Това помогна ли ти, дава ли ти съвети?
- Да. Ако един млад човек има някой близък до него и слуша какво му се казва, ще успее, независимо с какво се занимава. За мен това беше баща ми, той винаги беше до мен, даваше ми съвети, критикуваше, когато правех грешки. И до днес той е до мен, говорим по телефона, обсъждаме мачовете, грешките. Имам късмет да имам за баща футболист, който да ме учи.

- Той искаше ли от теб да станеш футболист или това беше в кръвта ти?
- Не, той ми казваше да избера сам бъдещето си. Когато притискаш едно дете, не се знае дали то ще направи това, което искаш. Сега вече и аз съм баща и желанието ми е детето ми да се занимава с това, което избере.

- Как е бащинството? Стоиш ли буден по цяла нощ, за да помагаш?
- Само гледам, нямам представа какво да правя. Трябва да съм честен - за първи път съм баща и съм в паника. Не знам какво да правя, но вероятно ще свикна.

- Говориш перфектен английски. Мисля, че има история зад това, свързана с филмите.
- Ако не получиш достатъчно в училище, можеш да го научиш сам, ако имаш нужното търпение и воля. Гледах много филми, продължавам да го правя и да подобрявам английския си.

- Какво правиш извън терена, когато си тръгнеш от тренировка?
- Отивам при дъщеря ми.

- Играеш ли голф?
- Не. От целия отбор аз съм единственият, който не играе. Не ми харесва този спорт.

- Треньорството вълнува ли те? Обичаш ли футбола толкова?
- Обичам го много, но той е до време. Когато минеш 30, всеки казва, че си свършил. Има страхотни примери за дълголетие при нас като Райън Гигс, Пол Скоулс и Гари Невил. Аз винаги съм си мислел, че най-добрият момент да се откажеш е, когато си на върха.

- Спомена Гигс, Скоулс и Гари Невил. Какво е влиянието им в съблекалнята, след като са били тук толкова дълго?
- Факт е, че тренират колкото останалите. Първи са на тренировките и имат същата страст към играта като малки деца. Това запалва и останалите. Прекрасно е да играеш с такива футболисти.

- Напомняш ми на Мат ле Тисие, с когото играх в Саутхемптън. Той имаше подобен стил, подобни умения. Някои си мислят, че не работиш на терена, колкото останалите, при Ле Тисие беше така, но когато отборът има нужда от някой, който да направи разликата, да вдъхнови останалите с някое специално отиграване, ти си този човек.
- Опитвам се да не обръщам внимание, тъй като винаги ще има хора, които казват на черното бяло. Наскоро четох една книга, която започваше така: "Ако нямат красота и изящество в тях, са безсилни да стигнат до сърцето". Направи ми силно впечатление, защото аз обичам да играя по този начин - красиво и елегантно. Помня някои от головете на Мат ле Тисие, които гледах като малък, както и твоите попадения. Опитвам се да правя подобни неща.

- Обичаш футбола, играл си като дете. Наслаждаваш ли се всеки ден на тренировките?
- Разбира се. Понякога обичам да играя моята игра, да не показвам емоции, но това не означава, че не обичам играта. Всеки иска да играе вечно, но има момент, в който трябва да спреш. Знам, че ще е трудно, сигурен съм, че е било и за теб. Опитвам се да използвам максимално времето, когато съм на терена.

- Някой ми каза, че си бил фен на Нюкасъл.
- Бях фен на Блекбърн, когато стана шампион с тях, след това на Нюкасъл.

- Хубаво е, че го казваш тук, на "Олд Трафорд". За първи път съм тук без да ме критикуват, защото няма никой на стадиона. Виждаш ли се с екипа на Нюкасъл един ден, след 4-5 години?
- (смее се) Щастлив съм тук и се наслаждавам на всеки миг. Бях фен на Нюкасъл само, защото ти играеше за тях.

- Благодаря за комплимента. Понеделник сутрин взимаш ли вестник, за да видиш какво мислят хората за теб и дали журналистите смятат, че си имал добър или лош мач?
- Това е нещо, от което футболистите трябва да се отърват, защото имам чувството, че много играчи имат склонността да отварят вестника, за да видят каква оценка са получили. Мен ме интересува оценката на мениджъра, на баща ми, а не на хора, които не са играли футбол.

- Значи, когато аз, Гари Линекер и Алън Хансен коментираме мачовете в събота вечер, ти си казваш - "Не ме интересува"?
- Вие сте хора, които всеки би трябвало да слуша. Ако има критики, другите трябва да ги осмислят.