Най-добрият български футболист Димитър Бербатов даде обширно интервю за списание "Мениджър". В него той говори за фондацията си, за футбола и за глупавите журналистически въпроси.

- Г-н Бербатов, как стигнахте до решението да основете фондация за подпомагане на успелите деца в България?
- Свикнали сме да мислим, че човек започва да се занимава с благотворителност на една по-напреднала възраст... Моето скромно мнение е, че България трябва да заложи на днешните деца, за да е истински развита държавата след 10-15 години. Ако тези деца бъдат поощрявани, ако се обръща внимание на постиженията им, ако имат самочувствие и развият потенциала си и успехите им получат адекватна оценка в родината им, те останат да живеят тук и ще прилагат уменията си за благото на страната ни. Т

Това не е благотворителност само в класическия смисъл на даване на пари, затова не съм чакал да остарея. Исках по някакъв начин вниманието, което медиите насочват към мен днес, да се насочва към тези деца - аз съм бил като тях в началото. Надявам се те да видят в мен човек, който е успял благодарение на много работа за развитие на заложбите си. На тази възраст всякакъв вид подкрепа е от значение и много ми се иска те да я получават от цялото общество, включително от медиите.

- Разкажете за срещите си с някои от талантливите българчета, на които фондацията Ви е протегнала ръка. Kак ги откривате?
- Ние сме реализирали едва първия си проект - "Награди за успелите деца на България". Не съм се срещал с някого конкретно. На церемонията по връчване на наградите имаше много деца и нямаше как да отделя време на някои, а други да се почувстват пренебрегнати. В продължение на месец те ни изпращаха документи за своите постижения в изкуствата, науката или спорта през 2008 г. и така ни помагаха да ги "открием". Разбира се, това нямаше как да стане без "рамото" на МОН и подкрепата на нашите медийни партньори ("НетИнфо", "Диема Вижън", "24 часа", "БГ радио", БТА, "Нова телевизия", "Моите пари", "Хай клуб", "Вестник за семейството"), които направиха идеята достояние за всяко училище и всяко кътче на страната. Това интервю е още един повод да им благодаря.

- Как Ви промени животът в чужбина? С кои от обичайните за нашия народ стереотипи на мислене се разделихте?
- Научих се на ред. На точност. На спазване на правилата. На уважение към успеха на другия.

- Не се случва често успял българин да предизвиква безусловното възхищение на сънародниците си. Вие сте едно от малкото изключения. Сблъсквали ли сте се и с другата страна на хората у нас - злобата и завистта?
- Разбира се, че и това срещам понякога. Но съм свикнал да не го приемам лично - предполагам, че такива хора чрез мен дават израз на своите собствени проблеми. Аз не страдам от злобата и завистта им, но те ще са по-щастливи, ако се спасят от тези чувства.

- Какви качества са нужни, за да бъдеш добър треньор?
- Трябва много, ама много да разбираш играта - това е цялата философия и тя прави всеки треньор различен. Трябва да си психолог и да имаш индивидуален подход към всеки играч, да знаеш кой е най-добрият за него начин да го подкрепяш.

- Бихте ли направили опит за сравнение между българската и английската футболна школа? И между българските и английските футболни фенове?
- Място за сравнение няма! Колкото и грубо да звучи, това е все едно да сравняваш колело и "Ферари". Когато в България се научим да инвестираме парите където трябва - имам предвид във футбола, когато хората наистина заобичат този спорт и искат той да се развива, тогава може би ще имаме някакъв напредък. Докато този момент дойде, всички български таланти ще търсят реализация в чужбина, защото там в действие можеш да видиш какво значи футбол и да усетиш страстта, която той събужда.

- Ще се отрази ли световната финансова криза на футбола и как?
- Не мисля. В днешно време футболът е добре развит бизнес (което пак звучи малко грубо, но такава е реалността) и всичко е пресметнато перфектно от хората, които го ръководят.

- Обичате да рисувате. На кого показвате рисунките си?
- На никого. Или в най-добрия случай само на тези, които са много близки до мен.

- Коя е последната книга, която прочетохте?
- Биографията на Сър Алекс Фъргюсън.

- Кои са най-глупавите въпроси задавани Ви от журналистите? Кои са важните въпроси, които не се сещаме да Ви зададем?
- Постоянно ми задават глупави въпроси. Смея да твърдя, че един журналист в своята работа трябва да е на нивото, на което е човекът, когото интервюира. Затова гледам да съм избирателен в това отношение.