От няколко години универсалният Даниел Димов се подвизава със завиден успех зад граница. Роденият в Добрич бранител натрупа сериозен опит с екипите на Макаби Петах Тиква (Израел) и Денизлиспор (Турция), а в момента е сред лидерите на друг отбор от южната ни съседка Манисаспор.
28-годишният играч даде специално интервю за ТОПСПОРТ, в което говори за бившите си тимове Левски и Черно море, неосъществения трансфер в елитен руски тим и голямата му мечта да облече екипа на националния ни отбор.
Дани, вече караш своя трети сезон в турското първенство. С оглед силното ти представяне, правилно ли е да стигнем до заключението, че сякаш се чувстваш отлично в тази страна?
- Да, чувствам се много добре. Бързо се адаптирах, тъй като манталитетът на хората е близък до нашия. Вече научих добре и езика, което улеснява престоя ми тук допълнително.
Разкажи ни малко повече за отбора на Манисаспор. Каква е причината този популярен тим да не е сред елита на Турция? Все пак за него са играли футболисти като Арда Туран, Бурак Йълмаз, Селчук Инан.
- Истината е, че доста отбори в Турция се борят с тази участ. Това е един от основните проблеми на отборите в тази страна, не само в моята лига. Тимове с история и много титли се оставят да стигнат до фалит. По мое мнение причините са лошо менажиране и цялостна политика на отбора, не се мисли в дългосрочен план, а напротив - ден за ден, мач за мач.
В България се подвизаваше с еднакъв успех и като централен бранител, и като опорен халф. На каква позиция играеш в сегашния си тим?
- В сегашния си тим, както и през последните 4-5 години, играя като централен защитник. Смея да твърдя, че с годините и опита, който трупам, се чувствам все по-добре на тази позиция.
Източник: http://www.manisaspor.org.tr
За близо три години в южната ни съседка, не съжаляваш ли, че до този момент нямаше шанс да играеш в Суперлигата. Имал ли си оферти от елитни клубове?
- Лятото имах възможност да подпиша с отбор от Премиер Лига в Русия, но за жалост, във футбола невинаги получаваш това, за което се бориш и заслужаваш, защото понякога нещата не зависят изцяло от теб и от доброто ти представяне на терена. Естествено, че всеки футболист иска да се развива и да играе в по-добър клуб.
С оглед драматичните процеси в турската държава, изпитваш ли някакъв страх за сигурността на теб и твоето семейство?
- Не бих казал подобно нещо. Мисля, че нещата са доста преувеличени медийно. По-лошото е, че вече никъде човек не може да се чувства напълно в безопасност.
През лятото, когато все още размишляваше дали да продължиш с Манисаспор, в родните медии спрягаха твоето име за завръщане в Левски. Имало ли е подобен момент? Изобщо има ли шанс скоро да се завърнеш в България?
- Не е имало подобни разговори. Засега се надявам да продължа да играя в чужбина, живот и здраве. Бъдещето ще покаже дали ще заиграя отново в България.
В този ред на мисли, следиш ли какво се случва в Първа лига? Кой е твоят фаворит за титлата и смяташ ли, че първенството ни се развива в положителен аспект?
- Да, разбира се, че следя родното първенство. Мисля, че е доста интересно. За жалост обаче си мисля, че интрига за титлата няма, а по-скоро за местата, даващи право на участие в европейските клубни турнири.
Като човек, който има над 70 официални мача за Левски, не мога да не те попитам и за случващото се на "Герена". Сякаш годините на апатия продължиха прекалено дълго. Смяташ ли, че има изход от тази наглед безнадеждна ситуация?
- Аз съм позитивно настроен и мисля, че ще има положителен развой на събитията, просто трябва да има по-голямо търпение и доверие в хората, които ръководят отбора, както и във футболистите най-вече.
Кои бяха най-хубавите ти, а също така и лоши мигове със "синята" фланелка?
- Имах много хубави моменти със синята фланелка, сред най-хубавите са драматичните победи срещу ЦСКА и Лудогорец в последните минути. Най-неприятният спомен за мен е, че не можах да стана шампион на България и да спечеля Купата.
Друг бивш твой клуб - Черно море също преживява труден период. Постепенно "моряците" напипват верния ритъм след раздялата с Георги Иванов. Според теб Емо Луканов точният човек ли е за треньорския пост на "Тича"?
- Аз мисля, че изборът е правилен по простата причина, че трябва да се дава път на млади и амбициозни треньори с модерни виждания, искащи да се развиват. Познавам лично Емо Луканов и вярвам, че ще постигне добри резултати.
Въпреки стабилната ти кариера зад граница, все още не си изиграл официален двубой за националния отбор на България. Каква е причината според теб и не се ли чувстваш меко казано пренебрегнат от този факт?
- Ако трябва да бъде честен, това е най-голямата ми болка и мечта. Всеки иска да се докаже в националния отбор на страната си. Това е най-големият връх в кариерата на един футболист - да играеш за своята родина.
И като за финал, какви са целите на Даниел Димов през този сезон? Докъде се простират твоите мечти във футболен аспект? Готов ли си за трансфер в клуб от друга държава?
- Надявам се да се представим доста по-добре от миналогодишния сезон и от моментното ни състояние. А за в бъдеще, човек никога не знае.
