Благой Георгиев даде обширно интервю за официалния сайт на Амкар (Перм). Българският халф говори за решението си да премине точно в този отбор. Благо споделя още и интересни моменти от престоя си в Терек, както и цялостното развитие на своята футболна кариера.


- Славия, Алавес, Цървена звезда, Дуисбург, Терек и сега изведнъж дойде в Перм. В края на футболната ти кариера защо реши да облечеш екипа на Амкар?

- Договорът ми с Терек изтече и от Амкар веднага се свързаха с мен да ми предложат да подпиша дългосрочен контракт. Друг важен фактор е, че в Перм имам приятели като Георги Пеев и Захари Сираков. С първия не сме се засичали в националния отбор, но с втория се познаваме добре, семействата ни са приятели от дълго време. Освен това лично треньорът бе пожелал да ме има в състава си. Имах също предложение и от Динамо (Москва) и от няколко отбора от Европа, но след като претеглих плюсовете и минусите, избрах Перм.

- Сега след няколко кръга тук, как оценяваш решението си, съжаляваш ли, че дойде тук?

- Знаех, че Амкар е добър отбор, който играе приятен футбол и сега се убедих, че това наистина е така. Ако всеки футболист в червено-черна фланелка разкрие пълния си потенциал на терена, Амкар може да победи всеки отбор в света.

- В пресата често се пише за близките ти отношения с президента на Терек Рамзан Кадирев. Той не се ли опита да те убеди да останеш там?

- Президентът се отнасяше добре не само с мен, а с всички играчи на Терек. Аз съм му много благодарен за всичко, което направи за мен. Той пръв научи, че ще подпиша с Амкар. Обяних му защо вземам такова решение и мисля, че той разбра мотивите ми.

- Амкар скоро има мач в Грозни. С какви чувства ще се завърнеш там?

- Прекарах четири чудесни години в Грозни и оставих много приятели там. Вярвам, че те ще дойдат да ме поздравят. Естествено, те ще искат победа Терек, а аз вече играя за Амкар. Съперничеството обаче е само на терена. В живота си оставаме приятели.

- Ти имаш доста мачове за националния отбор на България. Защо вече това е в миналото?

- Бях поканен в националния отбор от Христо Стоичков през 2004 година. Под негово ръководство винаги започвах като титуляр. Имам 67 мача за тима, а не 50, както четох някъде. След това обаче влязох в конфликт с треньора и обявих, че повече няма да играя. После получих нова покана, но аз съм човек, който държи на думата си и няма да се върна.

- Как реши да станеш футболист?

- Откакто се помня винаги съм обичал футбола. Когато бях на осем години родителите ми ме заведоха да тренирам в Славия. Трябваше да пътувам с трамвай и автобус, за да стигна до стадиона, но никога не съм пропускал тренировка. След това два пъти бях избиран за най-добър играч на моята възраст и два пъти съм ставал шампион при юношите.

- През твоята кариера си играл в доста държави. Къде ти бе най-приятно?

- Всяка държава си има своите плюсове и минуси. Може би в крайна сметка най-приятно ми бе в Германия. Там всичко е уредено добре и няма никакви дреболии, които да те дразнят. В Русия проблемът е, че няма добра инфраструктура. От друга страна обаче тук се създава добра среда за развитие на играчите. Затова тук идват доста големи звезди. Но от гледна точка на терени, стадиони, хотели... всичко това трябва да се промени.

- Между другото как се установи в Перм?

- Нещата са ОК. Захари веднага ме взе под своя надзор и ми показа всичко. Единствено студеното време не ми харесва, но казват, че скоро ще се затопли. Моята съпруга Кристина дойде при мен с тригодишната ми дъщеря. Между другото, семейството ми скоро ще има ново попълнение, тъй като чакам син.

- Когато играеше в Терек се движеше с автомобил Смарт, с какво се придвижваш из Перм?

- За момента се возя с приятели, но смятам, че скоро и този проблем ще бъде решен. От друга страна обаче трябва да призная, че такива пътища като тези в Перм, не съм виждал никъде другаде.

- Как прекарваш свободното си време в града?

- Както всеки обикновен човек. Разхождам се, ходя на кино, на театър, на ресторант, макар жена ми да е прекрасна домакиня и да готви чудесно. Много обичам месо, но сега са 40 дни пости и трябва да мина без любимата ми храна.

- Постенето не пречи ли на физическата ти форма?

- Както виждате не. Вече четвърта година го правя и тялото ми е свикнало. В Терек се опитаха да ме разубедят, но аз настоях и те се съобразиха.

- Господ помага ли ти в живота и на терена?

- Той винаги помага. И не само на мен, а на всеки, който се нуждае от помощ. Просто трябва да се молиш постоянно, а не да разчиташ на Господ, само когато си в нужда.

- Вярно ли е, че със свои средства си построил черква в София и ортодоксална църква в Кисловдовск в базата на твоя отбор?

- Вярно е. Да се надяваме, че църквата в Кавказ ще бъде завършена без моя помощ, защото всички проблеми с местните власти вече са изгладени. В Перм има достатъчно църкви, така че моята намеса не е нужна. Вече съм си избрал една от тях, която е близо до дома ми.

- Тялото ти е изрисувано с много религиозни татуировки. Как започна всичко?

- С разпънатия Исус Христос. Тази татуировка си направих още на 17 години. След това направих доста икони и молитви и всяка от тях е еднакво важна за мен. Сега смятам да си татуирам икона на Свети Илия и тя ще е последната.

- В Амкар играеш с номер 9. Знаеш ли, че този номер е носен от футболист, който значи много за нашия клуб?

- Разбира се. Бях информиран за това. Винаги съм играл с номер 7, но в Амкар той бе зает. Тогава ми предложиха номер 9 и ми казаха, че той носи щастие.

- На фланелката ти не пише твоята фамилия, а е написан твоят прякор. Защо?

- Предпочитам да бъда наричан Благо - това е името на дядо ми, на когото съм кръстен. Освен това в руския език тази дума има много хубаво значение.

- Говориш доста добре руски. В училище ли си го учил?

- Не. Научих го след като дойдох да играя тук. Не се нуждаех от много уроци, защото нашите езици са близки и лесно се разбираме.

- Кой от мачовете в твоята кариера е най-запомнящ се?

- Те са толкова много, че не ги помня всички. Може би с националния отбор, когато вкарах в последната минута от фаул срещу Черна гора. Или срещу Байер, когато ги победихме с 3:2. В Русия най-паметен е първият ми мач за Терек, когато победихме Анжи с мой гол.

- Нормално е най-запомнащите се мачове да бъдат тези, в които си отбелязал гол. Кога ще откриеш сметката си за Амкар?

- В Перм изпълнявам ролята на организатор на играта и помагам повече в защита. За мен не е важно аз да бележа, а отборът да постига целите си и да печели мачовете.