Пропуснатата от Митко Бербатов първа дузпа на изгубения полуфинал за Купата на Англия срещу Евертън бе чашата, която преля след невероятните критики по негов адрес от страна на легендарен треньор на Манчестър Юнайтед, какъвто е Томи Дохърти, или на издания като "Сън". Преди конкретно да анализираме случката с дузпата, пропусната от Бербо, нека да направим едно уточнение.

За България стигането до четвърто място в света е като световна титла. Самото отиване на шампионат на планетата се смята за голям успех. Досега сме го правили седем пъти. Само един единствен път - за мондиала в Аржентина през 1978-а, се лишихме от участие на световно, защото изпуснахме дузпа. Това стана на 9 октомври 1976 година в София в края на световната квалификация срещу Франция в мач, завършил 2:2. От това ореолът на изпусналия дузпата Христо Бонев изобщо не е паднал.

Даже е публична тайна, че в този случай пловдивчанинът се нагърбва да бие 11-метровия удар, защото Воин Войнов и Павел Панов преди това един след друг са отказали да застанат зад топката на бялата точка. В този смисъл, въпреки че пропускът е фатален, дузпата на Бонев минава към графата "пропуск на гениални футболисти", каквито са правили Мишел Платини, Зико, Сократес...

И сега да минем към подхлъзванията на Дейвид Бекъм в Португалия на европейското първенство и в квалификационен мач срещу Турция в Истанбул. Независимо че е голям футболист,

Бекъм винаги ще бъде гневно критикуван

от страна на английските медии. Защото естеството на неточните му изпълнения от бялата точка отиват в графата на болезнените пропуски на Стюърт Пиърс (не толкова на Крис Уодъл) на полуфинала на мондиала през 1990-а, както и на Гарет Саутгейт на европейско, при това у дома през 1996-а. И още повече - пак на полуфинал срещу вечния съперник Германия.

Всяка страна си има своя футболен комплекс. При нас това е загуба на мач в квалификации в последните или последната минута. Като се започне от Сплит'83 от Югославия (2:3), та се премине през София'87 от Шотландия (0:1) и София'91 от Швейцария (2:3). Затова винаги ще се радваме на Париж'93 срещу Франция (2:1).

Ако се прехвърлим на ниво избиване на комплекси на националния тим на Англия, си представям как най-идеалният финал за световно или европейско първенство е "трите лъва" да докарат до продължение и дузпи срещу Германия и там не те да вкарат повече, а примерно Балак с откровен боц да прехвърли, ако може, стадиона. Обратно - загуба в последната минута на какъвто и да е мач ще докара англичаните до оргазъм.

Просто в психологията на този народ не им е интересно да бият с по 5:0 или 6:0, а да печелят драматично или да губят съответно по същия начин. Но дузпите, както се казва, не влизат в драмите. Те са "друга бира". И затова нашият Бербатов бе завъртян във вихъра на техните си дузпени комплекси. И така се превърна в скъпата в буквалния и в преносния смисъл жертва на Юнайтед.

Зададе ли си някой въпроса защо лично сър Алекс Фъргюсън отново застана на клубната амбразура на Манчестър Юнайтед и защити Бербо? Сигурно го има този момент, в който все още митичният шотландец

иска да защити над 30-те милиона

паунда, които клубът е дал за българина.

В края на сезона ще се види дали Фъргюсън иска да задържи Бербатов поне за още една футболна година, за да докаже все пак, че парите са си заслужавали. Или Бербо ще трябва да си търси нов отбор. Дали ще бъде Милан ,или някой друг тим в Италия или Испания, а защо не пак в Англия, е въпрос на време.

Другият вариант е, ако "червените дяволи" запазят шампионската си титла и вземат отново Шампионската лига в Рим, всичко да се размине. И във втория си сезон Димитър Бербатов наистина да свикне, както трябва и подхожда на уникалната обстановка на този митичен тим. С всички клубни изконни ценности и начин на провеждане на мачовете.

Да не забравяме все пак, че преди време плочата бе обърната и всички се скъсваха да хвалят Бербо заради решаващи голове и в шампионата и в Шампионската лига. Така че при малко повече търпение нещата може да си дойдат на мястото. Ако ли не, Митко ще си намери друго място.

Все още имиджът му е такъв, че може да се озове в отбор с подобен престиж, каквито са Милан или Барселона. Все още е рано да мисли да отиде в отбора на детските си мечти Нюкасъл, където треньор е един от тогавашните му идоли Алън Шиърър.

Всичко е въпрос на воля и малко повече футболен инат, който трябва да прояви.
В интервю за "24 часа" Митко бе признал как си е казвал: "Леле, Мите, ама ти си в Юнайтед!" след трансфера на "Олд Трафорд". Просто, както се казва в една реклама, възхищението да го остави за другите. А той, след като е в "Театъра на мечтите", да не мечтае, а да работи така, че другите да мечтаят с неговите голове...