Вече три години в най-титулувания футболен клуб в света иргае българин. Антонио Михайлов е част от Баретите на италианския Милан. Бъдещата машина за голове наскоро заби 4 попадения за своя отбор и го поведе към титлата. Като всеки млад и талантлив футболист Антонио мечтае за футбол от най-високо европейско ниво. Амбициите му са големи, но той е реалист и добре си дава сметка, че в Милан трудно пробиват юноши и може да не получи този шанс. Антонио разказа малко повече за кариерата си в Милан специално за "7 дни спорт".

- Антонио, как върви развитието ви в Милан?
- Вече три години съм тук, минах през юношите - младша и старша възраст. В момента играя за тима до 18 години, в Италия се наричат Барети. Надявам се, че прогресирам. След като тренирам и играя толкова време със специалисти от най-високо европейско ниво, нормално е да се чувствам израснал. Като човек винаги съм бил дисциплиниран и уравновесен в Италия много държат на това, не само в Милан.

- С израстването идва и голямата отговорност...
- Не е лесно, но поне засега не е имало моменти, в които да не се справя с напрежението. Старая се максимално, искам един ден да играя футбол на високо ниво. Дори ако се наложи да започна от ниските дивизии.

- Разкажете ни малко за отбора, за първенството, където се състезавате.
- Разделени сме на регионален принцип по 14 отбора в група. В края на годината най-добре класиралите се отбори играят на финалите. В момента сме 4-и, но вече си осигурихме място във финалната фаза. Надявам се там да се представим по-силно и да защитим титлата от миналата година.
Треньор ни е Валтер де Векио бивш футболист на Милан. На мен много ми харесва, защото е привърженик на офанзивния футбол. Като цяло стилът на игра на отбора ми допада много.

- По-различно ли е отношението в тима към чужденците?
- Отношението към мен е напълно нормално, тъй като израснах в Милано, от 7-годишен съм тук. Момчетата, които са по-отскоро, също се приемат много добре. В моя отбор има само още едно момче, което не е италианец - Митя Новинич от Словения. По принцип в Италия не се показва пренебрежение към чужденците.

- А има ли някой, който ви помага повече?
- Лично на мен много ми помага помощник-треньорът Рикардо Галбиати. Той е син на Итало Галбиати - асистента на Фабио Капело. Често остава с мен след тренировка да бия удари или пък да правим допълнителни упражнения за подобряването на играта ми.

- Как виждате представянето си в момента?
- Сега се чувствам в дорба форма, доволен съм от играта си.
Върнах си титулярното място след около месец. Пропуснах 4 мача, тъй като бях ангажиран с националния отбор и трябваше отново да си извоювам мястото в отбора. На турнира в Дубай направих доста силни мачове и треньорът реши, че съм готов пак да съм титуляр. Този сезон имам 8 гола в 10 мача, но заради наказания, контузии и участието ми в националния отбор пропуснах 8 мача.

- Имате ли опасения, че няма да получите шанс в първия отбор на Милан?
- Нормално е да имам притеснения. Самата футболна политика на Милан е да не залага на юношите, а да ги дава за обиграване. После, ако някой се развие, го връщат. Като знам футболистите на моя пост, смятам, че ми е твърде рано да се надявам за място в първия отбор.

- А имате ли досег със звездите, с шефовете?
- Срещаме се, когато играем приятелски мач помежду си и по новогодишни празненства. Браида (б.а. - Ареидо Браида е спортният директор) идва понякога при нас да ни напомня, че играем в Милан, защитаваме името на отбора. Така че да внимаваме как се държим не само на терена но и в обществото. С футболистите се поздравяваме, по време на приятелски мач най-много да си разменим по няколко думи, но нищо повече. Когато имам свободно време, ходя на стадиона да гледам. Много ми допада Алешандре Пато, иначе любимият ми футболист е Кристиано Роналдо. Не бих могъл да им подражавам, различен тип играчи сме.

- Наскоро бяхте на турне в Дубай?
- Страхотно изживяване, уникално място, много различно от Европа. Разбира се, навсякъде суперлукс. В турнира участваха много силни отбори - Арсенал, Селтик, Лийдс, Фейенорд, Олимпиакос и др. Доволен съм от представянето си, успях да вкарам хубав гол на Селтик. За съжаление на полуфинала отпаднахме от Олимпиакос, които спечелиха турнира. Бяхме най младият отбор, така че треньорите останаха доволни от представянето ни.

- Част сте от младежкия национален отбор на България, на който отново се възлагат надежди?
- Има добри футболисти. Всеки, който носи националната фланелка, се надява да представи страната си на европейски или световни финали. Аз ще дам всичко от себе си, за да помогна.

- Следите ли какво се случва в българския футбол?
- Не съвсем.