Анатоли Нанков: България не уважава своите треньори

Помощник-треньорът на казахстанския "Кайсар" Анатоли Нанков гостува на предаването "Код спорт" по TV+. Той обикаля света повече от десет години. Работил е като футболист и като треньор в Китай, Египет, Полша, Гърция, Казахстан. Като играч почти направи "Голям шлем" в софийските клубове, като игра за Славия, ЦСКА и Локомотив. Участва в немалко запомнящи се мачове в българския клубен футбол, както и на Мондиал'98.

- Анатоли, защо толкова именити кадри на родния футбол се събрахте в Казахстан и явно нямате намерение скоро да се прибирирате?

- Да, вярно е. От три от 12-те отбора в Премиер лигата на Казахстан, работят едни от най-добрите български треньори - Станимир Стоилов, Димитър Димитров - Херо и Стойчо Младенов. Не на последно място, животът там е добър, не се различава кой знае колко от живота в България, като изключим зимата. Трябва да спомена и отличната работа на Станимир Стоилов, който вече трета година става шампион и отвори вратите за българските треньори. Няма какво да крием - Стоилов върши страхотна работа в Казахстан, на почит е там и много го уважават.

- Какво най-вече ви харесва в тази далечна за нас страна?

- Всички отбори са финансово обезпечени. С малки изключения всички са държавни, както навремето България се грижеше за спорта, не говоря само за футбола. В Казахстан държавата стои твърдо зад спорта - дават се пари, правят се стадиони, условията за футболните отбори са страхотни.

- Да се върнем в България, където май почти нищо не върви. Но пък може да се радваш на Дунав, твоят първи отбор.

- Да, приятно съм изненадан от Дунав и се радвам, че така вървят в Първа лига след 24-25-годишно отсъствие. Мога само да ги поздравя за успехите, които постигат до този момент.

- Славия, ЦСКА, Локомотив - почти беше направил "Голям шлем" в софийските клубове. Имаше ли вариант да попаднеш и в Левски?

- Не, няма такъв шанс. Никога не бих играл в Левски"след 7-8 години в ЦСКА. Имаше едно запитване от Димитър Димитров - Херо, но всичко приключи

дотам.

- Феновете най-много те помнят като играч на ЦСКА, а и с отстраняването на Парма. Как успяхте да го направите в онези години, когато старият режим падна и триото Стоичков - Пенев - Костадинов вече го нямаше?

- Беше през 1991 г., точно след заминаването за големи отбори на Емил, на Любо Пенев и на Ицо Стоичков. Бяхме сглобили един доста силен отбор. Помня, че Данчо Лечков също беше в тима. Току-що беше дошъл от Сливен. Млади и талантливи футболисти, всички бяхме българи и нахъсани за успехи. С малко доза късмет успяхме да отстраним отбор като Парма, който тогава финансово беше много силен. Беше хит в италианската Серия "А". Два страхотни мача с равни резултати - 0:0 в София и 1:1 в Италия.

- За този гол в последната минута на покойния вече, за съжаление, Велиян Парушев, какво си спомняш? Какви бяха емоциите?

- След равностойно първо полувреме, през втората част бяхме тотално смачкани от Парма. Джони Велинов правеше чудеса на вратата. След като ни поведоха, вече нямаше какво да губим. Като че ли тогава те се притесниха, за да запазят този гол, а ние някак си се освободихме и в последните минути тръгнахме "сляпо" да атакуваме. Имаше корнер, центриране, разбъркване и Парушев с глава успя да изравни.

- Обадила ли се е типичната родна черта - "българинът да е най-силен, когато е до стената"?

- Да, сякаш пада някаква тежест. Освобождаваш се, защото няма какво да губиш и тръгваш малко рисковано. Дали ще загубиш 0:1 или 0:2, мисля, че няма голямо значение.

- С ЦСКА имаше и един друг не по-малко драматичен мач, който ще се помни дълго - 3:3 със Стяуа Букурещ. Ако не беше получил червен картон, щяхте ли да победите?

- Този мач ми е един от най-добрите. Пропуснахме възможност да ги отстраним, а тогава Стяуа беше наистина много силен отбор. Моят червен картон беше при 3:1 за нас и бяхме с човек повече, защото 10-15 минути преди изгонването ми, същото се случи с човек на Стяуа. Нелепо, глупаво, но понеже горя в играта, направих два фаула, които не трябваше да правя и напуснах терена. Но при числено равенство не би трябвало да допускаме два гола. Остава огорчението, че не можахме да ги елиминираме.

- Понякога и парадоксите играят във футбола. Ти имаше репутацията на изключително коректен на терена, дори прекалено възпитан. Но в същото време, освен със Стяуа, получи червен картон и на световното първенство във Франция срещу Парагвай. Как ще се оправдаеш?

- Стана в първия мач, две минути преди края, при резултат 0:0. Бях получил още един червен картон - в квалификацията с Израел в София, когато победихме с 1:0 с гол на Любо Пенев. Този година ми беше на "червено". (смее се) Три червени картона за една година. Когато нервите вземат връх, се получават тези неща.

- В днешно време селекционерите се молят за такива играчи.

- Да, нямаш ли сърце за футбол, по-добре да не се захващаш.

- На световното първенство във Франция бе сред новобранците, заедно с четвъртите в света, които видимо не бяха в добри отношения. Как се отнасяха те към вас, по-младите?

- В онези времена имаше страхотно уважение от младите към старите, за разлика от днешната младеж. Тогава играеха заслужили футболисти, големи имена. Отношението бе колегиално. Само можеш да попиваш от такива футболисти и да се учиш от тях. Тогава беше зенитът на това поколение, на големите български футболисти. Нормално бе да не се получи по най-добрия начин това световно първенство. След Мондиала в САЩ този отбор беше към финала си.

- Имаш ли любим мач в кариерата си?

- Не мога да кажа един или два. Всеки футболист има силни мачове и по-слаби. Спомням си мача с Парагвай на световното първенство, Стяуа... С ЦСКА имам доста силни срещи, но не мога да кажа коя е най-добрата.

- Определено си универсален играч - нападател, халф, защитник. Къде най-добре се чувстваше?

- Като започнах кариерата си бях типичен нападател, после халф и вече на стари години се върнах назад. Схемите на игра се променяха. Започнах да играя външен в системата 3-5-2 и добре, че беше така, за да мога да попадна в това силно поколение национали. В този национален отбор единствените, които можеха да се внедрят в основния състав бяха ляв външен и десен външен. Благодаря на Георги Василев, че ме беше направил точно такъв в ЦСКА.

- Локомотив (София) те купи от ЦСКА за колосалните за началото на 90-те години 1 млн. лв. Тежеше ли тази сума?

- Няма как да не тежи. Спомням си, че моето желание бе да играя в чужбина. Имаше конкретни оферти и сумата, която ЦСКА искаше за мен бе приблизително толкова, колкото предлагаха, но така или иначе, не ме продадоха. Точно след три-четири месеца имаше финансов проблем в ЦСКА. Единственият начин бе да се продаде някой. Дойде оферта от Локомотив (София). Да, тежеше ми. Едва ли не, в Локомотив трябваше сам да бия отборите. А това няма как да се получи, защото футболът е колективен спорт. Не че нямаше добри футболисти в Локомотив, но не се получаваше.

- Международната ти кариера не бе дълга - китайският Чънду и полският Катовице. Нямаше ли и други опции?

- Имаше опции, но първо имаше ограничение и не бе лесно да се излезе в чужбина, после се искаха големи суми. Не е както сега - всяко талантливо дете може да излезе за минимална сума. Тогава ЦСКА искаше сериозни пари за всеки свой футболист. Времето си летеше, имаше оферти и от Турция, и от Германия, но така или иначе не излязох. На стари години отидох в Китай за една година, после в Полша. Но на тази възраст вече не бях във формата, в която бях на 26-27 години.

- Минаваме към треньорската тема. Започна като старши треньор на Миньор (Бобов дол), Хебър (Пазарджик), Локомортив (Мездра), но откакто влезе в екипа на Стойчо Младенов, сякаш се отказа от позицията старши треньор. Така ли е наистина?

- Всичко с времето си. Както и в момента, повечето колеги започват директно като старши треньори. И аз така стартирах - три години в отбори от "Б" група. Но след като ме поканиха в ЦСКА и започнах да работя със Стойчо Младенов, така се развиха нещата, че вече десет години съм с него.

- Как започна това приятелство?

- Стойчо Младенов ми е бил треньор в ЦСКА. При "златния" дубъл през 1997 г.. беше помощник на Георги Василев. Оттогава се знаехме като характери, начин на мислене, изисквания. Изключителни професионалисти и сериозни хора - и Георги Василев, и Стойчо Младенов.

- Има ли достатъчно уважение към институцията "треньор" в България, спямо това, което виждаш навън?

- В момента в България няма такова уважение. Не е нормално да сме в топ 3 на държавите, които сменят най-често треньорите си. Не остана отбор, който да не си смени треньора. ЦСКА имаше двама треньори, а дори не е свършил полусезонът.

- В любимия ти отбор ЦСКА в последните години като че ли не вървят нещата. Защо това бе така, когато беше в "кухнята" на тима като играч и сега като страничен наблюдател ситуацията не се променя?

- Не вървят по най-добрия начин нещата в ЦСКА. Тази тема не искам да я коментирам много, но в годините нещата са се наслагвали. Не може да кажеш този е виновен, онзи, трети, пети. Мисля, че и държавата има вина, за да се случи това. Примерно десет години да не се плащат осигуровки към НОИ.

- Беше капитан на отбор, който спечели последния "златен" дубъл. Кога ще е следващият?

- Доста отдавна беше. Дано да е по-скоро.

- Не можем да подминем трагедията със самолетната катастрофа в Меделин. Ти работи с Машадо..

- Съжалявам, мир на праха му. Беше изключително позитивно, лъчезарно, красиво момче и беше добър професионалист. Тогава започвах, бях начинаещ треньор. Много съвестно момче. Голяма трагедия за семейството му и за бразилския футбол, но това е животът.

- Не малко време работеше при Александър Томов, когато беше шеф на клуба. След този период по-трудно ли може човек да те излъже за нещо?

- Да, така е. Добра школа, но най-големият му проблем беше, че не казваше как са в действителност нещата. Твърдеше, че всичко е наред финансово, а то не беше така. Стойчо Младенов не веднъж е казвал, че не сме се спасили, имаме дългове, има финансови неща, които трябва да се изчистят, но той говореше точно обратното - как сме шампиони, ще играем в Шампионска лига. Шест-седем месеца не бяхме взимали заплата и в такава обстановка трудно се работи.

- Виждаш ли скоро Стойчо Младенов, Димитър Димитров - Херо, Станимир Стоилов да работят отново в България?

- За съжаление, не виждам как ще стане в близките години. Виждаме се често, говорим си, обсъждаме, боли ни за българския футбол. Много малко български треньори работят в чужбина и състоянието на българския футбол оказва влияние. Ще разкажа една смешна случка. С отбор от Саудитска Арабия бяхме в Катар на някакъв турнир и в асансьора се засякох с готвача на хотела. Пита ме какъв съм. Казах, че съм помощник-треньор. Попита ме от каква народностсъм. Казах - българин. А той отвърна: "Че вие какъв футбол имате? Имахте преди 20 години!".

- Как семейството ти понася дългите отсъствия? Придружават ли те на далечните разстояния?

- Последните години съм постоянно сам. Няма как, моите деца са големи. В страните, в които сме работили - Саудитска Арабия и Египет, е малко по-трудно за съпругите. Свикнали са с отсъствието ми.

- А ти свикна ли?

- Нормално, свикваш. Когато имаш време, се прибираш. Виждаш ги за малко и пак заминаваш.

- Племенникът ти Валентин Антов дебютира за ЦСКА още на 15 години. Ще стане ли новият Анатоли Нанков за "червените""?

- Надявам се искрено. Валентин е изключително сериозно, позитивно и мислещо момче. Надявам се да стане голям футболист. Желая му го от сърце. На неговите години има всички качества да ме надмине. Хората, които са в ЦСКА трябва правилно да дозират нещата с него, защото е на крехка възраст. Трябва всичко да е премерено и точно.