На 27 години Кубрат Пулев стигна зенита в кариерата си - европейска титла по бокс в „кралската" категория - над 91 килограма. Той триумфира на финала на 37-ия континентален шампионат в Ливърпул (Анг) с 9:2 над руснака Денис Сергеев. Ето какво сподели Пулев специално за читателите на „Топспорт" след паметния си успех.

- Кубрате, каква е цената на тази титла лично за теб?
- Спокойно мога да кажа, че цената на лишенията, труда и компромисите, които съм направил през всичките тези години лично със себе си, е по-голяма от тази на европейската титла. Далеч не казвам, че златото от Ливърпул не си струва. Напротив - това е връх в кариерата, който е мечтан за всеки един боксьор. Но, честно да си кажа, като се върна назад във времето, ако трябва наново да извървя пътя до тази титла, може би няма да го направя.

- Толкова ли пъти ти се е искало да захвърлиш ръкавиците и да сложиш край на всичко?
- Да, имало е такива моменти. Основната причина са били недоразуменията с ръководството на федерацията. Именно заради тях много момчета си тръгнаха от националния. Аз явно съм прекалено голям инат и затова съм още в държавния тим.

- Кое всъщност те задържаше теб?
- Боксът е нещото, което мога най-добре. Могъл съм да се занимавам със сто други неща. Боксът обаче е в кръвта ми. Приятно ми е да тренирам, да съм в залата. Там се чувствам жив. В крайна сметка си струва да вършиш това, което можеш, и то да се възнаграждава с успехи като тази европейска титла.

- Златото в Ливърпул няма ли да изглади отношенията ти с ръководството на боксовата ни федерация?
- Може и да изглади, но може и още повече да влоши положението. Ще видим какви премии ще получим. Иначе парите от Държавната агенция за младежка и спорта не са много. Но тръпката е голяма.

- Какво се промени в тебе в двата месеца между олимпиадата, на която отпадна още в първия си мач срещу колумбиеца Оскар Ривас, и европейското първенство, където стана първи?
- Сега съм абсолютно сигурен, че всичко е стечение на обстоятелствата. В първия двубой в Пекин загубих, но можех и да спечеля и после да стана олимпийски шампион. В Ливърпул обаче се получи, тоест, имах късмет.

- Първият ти мач с македонеца Примислав Димовски беше на кантар...
- Да, въпреки че реалният резултат не е 2:2, а много за мен. Това го видяха всички - и треньорите, и ръководителите, и съдиите, и зрителите. Просто добре, че свикнах с новото точкуване.

- Какво е различното?
- На практика не се отчитат ниски удари, дори в повечето случаи и леви прави. Трябва да нанасят тежък насочен удар.

- Чувстваш ли се наистина Шампион на шампионите, както те нарече президентът на федерацията Марин Димитров? „Свръхтежката" категория на бокса, особено при професионалистите, е способна да произвежда герои, идоли за малките.
- Да, така е наистина. Нас, медалистите в „свръхтежка" категория в Ливърпул, ни награди президентът на световната федерация по бокс - тайванецът Чин Куо Ву. Това показва, че „свръхтежките" боксьори сме на особена почит.

- Усети ли международно признание в Ливърпул?
- Да, абсолютно. Дойдоха да ме поздравят ръководители и треньори от всички водещи школи в Европа. Определено беше много приятно. В очите на зрителите в залата в Ливърпул, която е супермодерна, също усетих удоволствието от това, че са ме гледали. Имаше и доста българи, живеещи в Англия, които ме подкрепяха бурно. Именно заради тях си заслужава да продължавам да боксирам.

- Не мога да не ти задам въпроса, който често е отправян към теб - кога ще те видим при професионалистите?
- Няма да е далеч този момент...

ТОВА Е ПУЛЕВ

Кубрат Пулев е роден на 4 май 1981 г. в София.
Син е на известния ни тежък боксьор от 50-те и 60-те години на миналия век Венко Пулев.
Състезател на ЦСКА-Литекс
Сержант в Българската армия
Личен треньор: Михаил Таков

Успехи:
Европейски шампион в категория над 91 кг от първенството в Ливърпул (Анг) през 2008 г.
Носител на Купа „Странджа” за 2002 г.
Носител на бронзов медал от световното първенство в Китай през 2005 година
Носител на бронзов медал от европейското първенство в Пловдив през 2006 г.
Участник е на летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г.