Наричат го Танцуващия ръченица на ринга. Впечатлил е спортния свят със специфичния си танц между въжетата. Загубите в кариерата му се броят на пръстите на едната ръка.

Олимпийският шампион по бокс от “Сеул`88” Ивайло Маринов (категория до 48 кг) е спечелил абсолютно всички титли на ринга. Днес 51-годишният варненец признава, че е най-богатият човек в морската столица. Но не с милиони, скътани в чужди и наши банки, а с... приятели.

“Баща ми е сам единствено когато спи нощем”, посреща ни във фамилния апартамент дъщерята на първия и единствен олимпийски шампион на Варна Ивайло Маринов - Неда. Сякаш за да потвърди думите й, приседнал на канапето в хола до жената на живота си Пенка, Ивайло слуша вечния хит на Емил Димитров “Ако си дал”. А той безспорно е дал много на Варна и на България. И никой не може да му отнеме обичта на хората.

Гостуваме му в семейното жилище, което е на един хвърлей от старите виетнамски общежития. Или както ги знаят старите варненци - блоковете със сините плочки. “Чувал съм, че като дошли виетнамците, котките и кучетата в квартала изчезнали”, подсмихва се боксьор №1 на столетието. Като си заминали азиатците, апартаментите били разпродадени.

Прекрачиш ли прага на хола, все едно влизаш в музея на “Барселона” на митичния “Ноу камп” - във витрините на секциите вместо луксозни кристални сервизи са подредени скъпи реликви. Може би това е най-интересният кът от интериора на домашното огнище на Ивайло. Там блещукат медалите от световни и европейски първенства. Маринов е шампион на планетата и 4 пъти е покорявал европейския връх.

Липсва само един медал. Най-скъпоценният. Златото от Сеул 1988 г. “Не го държа тук. В специален сейф е!”, изрича шампионът. И само след секунди в ръцете му проблясва уникалният приз, а очите му се наливат със сълзи.

“Майко мила, минаха 24 години! Как бързо се изтъркулиха само!”, реди почетният гражданин на Варна. И връща лентата на спомените към паметната 1988-а, когато ликува с олимпийското злато. Спомня си как бъдещият петкратен световен шампион за професионалисти Карбахал, когото Ивайло прегази пред цял свят на олимпиадата, след години му предложил 1 млн. долара, за да се реваншира и да избие натрупаните комплекси. Българинът го отрязал.

“Преди да се кача на ринга в Сеул, бях нервен и реших да изпуша една цигара. Излязох и смазах от бой Карбахал. Може би надеждата им беше той да ме бие, но така и не се сбъдна. Той беше много нахален, налиташе и точно това ми трябваше на мен. След първия гонг за началото на срещата се успокоих и започнах да танцувам на ринга.

Атакувах го непрестанно и Карбахал изяде як пердах”, спомня си Ивайло. Изведнъж, докато говори за най-знаковия мач в кариерата си, измъква синя кадифена кутийка. Вътре е орденът “Стара планина”, който президентът Георги Първанов му връчил преди 2 г. Болно му е, задето е втора степен. “Хора с по-малки успехи имат първа степен”, нарежда. До ден днешен не може да си обясни защо е пренебрегнат. Премията за олимпийското злато пък, която получава навремето, е волга и 2500 долара.

Години наред освен с успехите в бокса варненци свързват великия си съгражданин с ресторантьорския бизнес. През 1993 г. общината му дава малък терен до Морската гара, днес любимо заведение на артистичния елит на България. Райското кътче, където майстор-готвачи със златни ръце въртят морски деликатеси от цял свят, в началото било змиярник, обрасъл с бурени. Шампионът и жена му го стегнали, купили каравана за кебапчета и кюфтета, а по-късно изградили морски ресторант.

През лятото Ивайло обожава да си пие ракията там на сладки приказки с приятелите си Андрей Слабаков, Ернестина Шинова, Марта Вачкова, Васил Михайлов... Въпреки че са големи авери, в предаването “Аз обичам България” на Слабака се паднал въпрос за Маринов и той не успял да отговори. “Трябваше да каже кой е олимпийски шампион по бокс от Сеул и той не можа да се сети! После вика: “Извинявай, Ивайло.”

Докато скачаме от тема на тема, боксьорът запалва поредната цигара. “Да ти кажа право, бях решил да ги спирам. Взех електронна, ама от ден до пладне. Абе то, по-бързо умират тези, дето не пушат", шегува се славният боксьор.

Двете жени на живота му издават, че е цар на барбекюто. Имат любими гозби, специалитети на Ивайло. Най-много им се услажда пилешкото бонфиле “Фантазията на шампиона”, което приготвя на барбекюто на терасата. Пържолките, предварително мариновани в бяло вино, соев сос, горчица, лимонов сок, червен пипер, сол и чубрица, киснат във вълшебната смес няколко часа. Прави най-вкусните пъдпъдъци на света, а ребърцата в кесия, които мята във фурната, са достойни за всеки кулинарен конкурс. Щерката Неда не пропуска да се пошегува, че пъдпъдъците й приличали на прилепи, ала били много вкусни. Приготвя ги натюр с две чаши вода, да са по-крехки, и пече 45 мин.

Ивайло Маринов е домошар, но не обича да чисти с прахосмукачка или да мие чиниите. Иначе у дома най-много в кухнята се върти Пенка, която прави разкошен пълнен заек. “И лесно, и трудно се живее с Ивайло. Има много “приятели”. Понякога проблемите идват оттам”, искрена е жена му. Фамилията обожава да зарежда батерии на Рибарица. Когато искат да прогонят стреса, стягат куфарите и си почиват в красивото старопланинско село. Обичат да гледат екшъни. И фантастика.

Освен че върти успешно ресторантьорския бизнес, той управлява и боксов клуб “Ивайло Маринов”. Мъчно му е, че за спорта у нас се дават мижави пари и затова успехите не идват. Вече дори рядко ходи в залата на тренировки. Другата му страст е да играе “Еврофутбол”.

“У нас всеки е специалист по футбола. Но едно ще ти кажа - и аз 5 г. съм играл футбол. Важното е да има разбирателство. А в България едните плюят, другите - също, и накрая нищо не се получава”, нарежда Ивайло. Прям е, като казва, че към момента не вижда кой ще го наследи в бокса, но в същото време се радва, че има шанс да се върне по-техничният стил на игра, както е било по негово време. “Боксът сега няма нищо общо с този, който аз играех навремето. Днес атакуваш направо с рогата напред. Броят за точки само ударите в главата. Никой не отчита защитата. Изгуби се красотата на бокса.”

Най-верният му приятел е екстреньорът на националния отбор по бокс Петър Лесов, с когото споделя и болка, и радост. За него казва, че е голям човек и треньор.

Щастлив е, че страната ни има три квоти за олимпиадата - на Тервел Пулев, Детелин Далаклиев и Александър Александров.

Дори и на тези години пак му се иска да се качи на ринга. Още изживява всеки мач, който гледа, а жена му го издава, че нощем “играел бокс в спалнята”: “Толкова силно се вживява, че започва да удря, да маха с ръце и крака."

Провокираме го дали не се е изкушил да влезе в политиката, ала той е категоричен, че това не е неговото поприще. Въпреки че са го натискали от ДПС. Можел да стане общински съветник, но бил поставен на неизбираемо място.

Най-интересното хоби на Ивайло Маринов е да колекционира приятели. Затова е решил да вдигне виличка близо до Варна, където да ги посреща и да вдигнат наздравици...

Именитият ни боксьор Ивайло Маринов има два медала от олимпийски игри. В Москва през 1980-а печели бронз, а 8 г. по-късно в Сеул триумфира със златото при най-леките до 48 кг.

Вславната си кариера триумфира и със световна титла - в Мюнхен през 1982 г., а 4 пъти е ликувал на европейския връх - 1981, 1983, 1989 и 1991 г.

Избран е за боксьор № 1 на България за XX век.

След като приключва със спорта, прави клуб в морската ни столица, който носи неговото име. Синът му Севдалин тръгва по стъпките на баща си, но не успява да достигне неговите успехи.

Маринов се ражда на 12 юли 1960 г. във Варна с името Исмаил Мустафов, но то е принудително променено по време на възродителния процес.