Георги Юнаков е живата легенда на бокса в Левски. На този клуб знаменитият състезател и треньор е дал 48 години от живота си. Стана така обаче, че Юнаков, който е и бивш национален треньор, се оказа излишен в клуба на своето сърце. Как се стигна до там нека чуем от самия него.

- Г-н Юнаков, как точно стана изхвърлянето ви от боксов клуб Левски?
- Обидното в случая е, че аз бях изолиран тихомълком. Никой от новите ми работодатели не ми каза в очите, че съм излишен. Не ми казаха, но ми го показаха. Аз на книга не съм освободен от Левски. Просто от три месеца не съм се подписвал на ведомост, тоест, не съм вземал пари. Но, нека да бъда ясен - аз не съм за заплатата. Просто ми е болно от отношението. Аз бях и изпълнителен директор, когато назначиха на този пост друг човек - Георги Стоименов. Без да бъда уведомен или предупреден. Но никой не е вечен на този свят. Има само едно вечно нещо - и това е свещеният клуб Левски. В сравнение с него аз съм гном, плебей, джудженце. Но аз не се сърдя на никого в случая. Пожелавам успех на новите хора в Левски и да поставят здрава основа за добра работа.

- Говорихте ли по въпроса с председателя на ОСК Левски Стоян Хранов?
- Да, говорихме. Той ми предложи да ме върне еднолично, но аз все пак имам достойнство и не бих искал да се разделям с него за нищо на света. На каквато и да е цена. Великият сър Уинстън Чърчил е казал: „Няма вечни приятели, има вечни интереси". Новите хора в Левски не могат да работят с мен - няма да крия, че и аз не мога да работя с тях. Но това е съвсем естествено, все пак такъв е кръговратът на живота.

- Имате ли конфликт с вашия наследник Георги Стоименов?
- Не, нямам конфликт с Терсенето. Познаваме се отдавна. Но ми е чудно как работи в Левски, след като през 1987 година открадна от Левски Серафим Тодоров. Нещо повече - направо го арестува. Отиде, взе го от Пещера и го закара в ЦСКА. Тогава тъкмо се бяхме върнали от световното първенство на МВР в Пхенян, КНДР. Представихме се много силно в изключителна конкуренция. Сарафа стана златен медалист. Като се прибрахме, се разделихме и на следващия ден го чаках на тренировка. А той така и не дойде. Стоименов го закарал в ЦСКА. Но въпреки това нямам нищо лично срещу Жоро.

- Все пак при една раздяла никога не е виновна само едната страна, не мислите ли...
- Да, така е. И наистина може би аз допуснах грешка. Става въпрос за пресконференцията на европейския шампион до 16 г. Стефан Иванов. На това момче съм държал лапите от 4 години. Точно толкова време ми чупи ръцете. Но има защо - голям талант е. Тогава пресконференцията бе организирана от българската федерация по бокс. Извикаха ме като личен треньор на Стефчо. Настина може би трябваше да уведомя ръководството на Левски, защото това все пак е наш боксьор и спечелената европейска титла е голям успех за клуба.

- Оттук нататък какво ще правите?
- Президентът на федерацията Марин Димитров ме покани на работа. Трябва изрично да отбележа, че той много помогна на клуба през последните години. Покривал е разходите ни за републикански първенства. Изживяхме много тежък период, когато от клуба си тръгна бившият спортен министър Васил Иванов-Лучано. С него се разбрахме като мъже. Васко е доста ангажиран като шеф на комисията за младежта и спорта в Народното събрание. Иначе в продължение на десет години много ни е помагал. И Марин, и Лучано бяха до мен и ме подкрепиха на честването на титлата на Стефчо Иванов в столичния квартал „Слатина". Но през по-голямата част от времето в Левски съм се оправял сам. Животът ми на Герена мина под мотото „И сам воинът е воин". Но стана така, че и сам воинът е нула...