Нашето момче загуби. Очаквано може би за малцина и неочаквано за мнозина. Или пък обратното... но няма значение.

Кубрат Пулев загуби боксовия двубой с Владимир Кличко. Твърде далеч съм от това да му правя анализ на играта. С бокс съм се занимавал твърде кратко, а и споменът от тренировките е избледнял в годините. Това не беше мачът на Кубрат. Знаете - има дни, в които нищо не върви. Вчерашният явно беше такъв за него. Няма и какво да си кривим душата - Кличко е класа. Още десет пъти да играят двамата, десет пъти украинецът ще спечели. Кобра, прощавай, но е така.

Какво обаче се случи? Пулев загуби и плужеците веднага наизлязоха. Безгръбначни същества, наричащи себе си "журналисти", заляха сайтчета си със злостни коментари, материали и заключения, сякаш са някакви капацитети в бокса. Впрочем, те са капацитети във всичко. Да, не са само журналистическите плужеци. Около нас е пълно с такива - комшии, приятели, колеги, роднини ако щете. Пулев не бил нищо особено, онзи бил величие, какъв бил Кубрат, та си позволявал да иска да се бие с него, нямал подготовка, бил слаб и все от сорта гнусни пасквили.

Чудя се само едно - дали тези безгръбначни същества, тези мекотели, тези словоблудственици, не биха продали държавата си? Точно така, както НЕ направи Кубрат. Въпреки предлаганите му умопомрачителни суми, за да не се боксира за България. За Родината си.

Пулев, драги мои неуважаеми, направи нещо повече от вас за цялото ви жалко съществувание на тая земя (нарочно обръщенията са написани с малки букви). Той върна децата в спортните зали. Те тренират бокс. И всеки иска да е следващият Кубрат Пулев. А не ще да е някой анонимен драскач. Разбира се, че просто няма как всички да станат Кубрат Пулевци или Даниел Петровци. Но това са мечти. Детски мечти. И Кобрата имаше една мечта (е, не детска разбира се) - да се боксира с Кличко. След поредица перипетии, тя се сбъдна. Да, не изцяло - не го победи, но се сбъдна - излезе срещу него. И загуби. Но с гордо вдигната глава. Той обедини, макар и за ден-два цялата страна. Всички говореха за него. И искаха да победи. Вие или сте били двулични, или просто сте таели злобата си в мишите си душички.

А вашата мечта е само една - да направите трафик на сайтчетата си. И да получите потупване по рамото от шефа. Но дори и тогава няма да го погледнете с гордо вдигната глава, а ще сте забили поглед в пода. То пък какво ли да очакваме друго от едни плужеци?