Даниел Асенов за втора поредна година триумфира на турнира "Странджа", в категория до 52 килограма. Тайсъна даде интервю за "Блиц" след успеха си:
- Поздравления за поредния голям успех! Отпразнува ли го?
- Не празнувах, защото бях доста изморен. След награждаването тръгнах към Ямбол, прибрах се много късно. Толкова бях изморен, че даже не карах колата, а оставих брат ми Катин да шофира.
- Специалистите отчитат, че си надиграл съперника на финала - Джунгуан Ху от Китай. По-труден финал на "Странджа" ли очакваше?
- Доста трудно беше, аз си го направих по-лесен, надигравайки китаеца. Бях с него на финал и миналата година на "Странджата". Победих го за втори пореден път, а сега повечето специалисти казват, че победата е по-красива от предишната. Аз обаче не съм много доволен. Самокритичен съм и знам, че ме чака още много работа. Винаги се подценявам, искам постоянно да надграждам. Стигнах до този успех благодарение най-вече на треньорите - хората, които са постоянно до мен. Много труд, пот, лишения, както и гладуване, което най-много ме мъчи, особено в тази категория - до 52 кг. Радвам се, че успях да преодолея тези трудности и да вдигна купата, което ме прави много горд и щастлив. Втора поредна година ставам шампион на "Странджата". Заслужено получих купата.
- Къде колекционираш купите и медалите?
- У нас, всички са в стаята ми. Вече почти няма място от купи и медали. Май ще трябва да я изкъртя и да я разширявам, тъй като тепърва мисля да печеля награди.
- Каза, че си благодарен на треньорите. Кубинецът Жоел Солер Арате какво промени в играта ти?
- Благодарение на него успявам. Арате промени много тактиката и техниката ми най-вече. Смятам, че сега показвам по-добра игра отпреди. Повече от два месеца се подготвях специално за "Странджата". Работихме много и резултатът е налице. Само за един ден ме бяха пуснали да се прибера до Ямбол, за да мога да си сменя багажа, да си взема още дрехи. От Нова година насам тренирах много, ама наистина много... И гладувах много, защото по празниците бях качил килограми.
- Има ли храни, които са ти забранени да консумираш?
- Нямам специален режим на хранене. Обичам да хапвам това, което ми се яде, както и да пия каквото ми се пие. Но съм принуден да се ограничавам, за да вляза в категорията. Мога една седмица да не ям и да бъда само на кола. Обичам газираните напитки.
- Колко килограма беше след коледните и новогодишните празници?
- Бях качил до 60 кг и трябваше да сваля осем. Това обаче не е проблем за мен, свикнал съм. В началото на годината бях доста мазничък, но постепенно топях килограмите. На една тренировка мога да сваля 1,800 кг.
- Треньорите караха ли ти се, че си похапвал повече?
- Не, никой не ми се е карал. Те знаят, че ще сваля колкото е нужно, за да вляза в категорията. Никога досега не съм "изгарял" на кантара.
- Мислиш ли да сменяш категорията?
- Имаше такъв вариант - да мина в по-висока категория, но преценихме, че е по-добре и тази година да съм в 52-та кг. В сегашната ми категория имам по-голям шанс да печеля медали.
- Какво предстои и какви са целите ти за 2017 година?
- След десетина дни е Европейското за младежи до 22 години в Румъния. Там целта ми е минимум финал. Голямата ми цел тази година е да спечеля медал от Европейското и Световното за мъже. Ще бъда много щастлив, ако измъкна медал и от двете големи състезания. Освен това април месец ми предстои ново предизвикателство - ще дебютирам на професионалния ринг.
- Разкрий малко повече?
- Получих покана от французите да се включа в техния отбор в WSB сериите, приех я.
- Сигурно офертата е примамлива?
- Да, предлагат добри пари, доволен съм. Ако запиша успех, победата се брои за Франция, тъй като България няма отбор в WSB сериите.
- Възможно ли е да те изпуснем и да преминеш под техен флаг?
- Никога! Аз защитавам с гордост българското знаме и ще продължа да го правя. И вчера на трибуните в зала "София" имаше много българи, които ме подкрепяха мощно, надъхваха ме и ми даваха сили. Голям кеф е да се боксирам пред толкова ентусиазирани фенове. Цялата зала беше в бяло, зелено и червено. Публиката ми дава много сила. Вече се чувствам любимец на България. Искам да се знае, че ще дам всичко от себе си за спечелването на медали от Европейски, Световни и най-вече от Олимпиади.
- Освен Арате и другите треньори, кои са останалите хора зад теб?
- Семейството ми и приятелката ми Рози. Семейната подкрепа е много важна. На финала вчера постоянно чувах пискливото гласче на гаджето ми. Тя много гори в мачовете ми и мощно ме подкрепя. Също така личният ми треньор Димитър Мутафов, Красимир Инински и цялата федерация по бокс, както и спортното министерство.
- Половинката ти Розалия Пайчева също участва на Купа "Странджа", но загуби от рускиня, какво не й достигна, за да победи?
- Нямаше късмет при жребия. Още в първия си мач Рози се падна с рускинята, която е световна и олимпийската вицешампионка от Лондон 2012 (б.р. - Сайана Сагатаева).
- Тренирате ли заедно, на какво я учиш?
- Да, често тренираме. Дори ме ступва от време на време. Понякога дори й се чудя откъде има толкова сила. Даже като ми е на гости, пак иска да тренираме. Занимавам се с нея, показвам й някои неща - най-вече техника.
- Една от връчените ти награди за титлата на Купа "Странджа" е почивка в Албена. Заедно ли ще отидете на морето?
- Да, сигурно ще взема Рози с мен. Ако няма ангажимент и не е на тренировъчен лагер.
