"Да знаете, че един ден ще станете големи шампиони. Ако работите упорито, няма да има кой да ви се опре - ще пребивате всички." Тези думи вероятно са най-голямото наследство, което известният боксьор в миналото Венко Пулев оставя на своите синове Кубрат и Тервел.

В момента Кубрат е европейски шампион за аматьори и вече държи европейската и интерконтиненталната титла в тежка категория на професионалния ринг. Тервел пък е двукратен европейски вицешампион, а късно вчера игра 1/2-финал на олимпийските игри в Лондон, който му гарантира поне бронзов медал.

Според Кобрата по-малкият му брат има сили да стигне и до титлата при малко шанс. Двамата се чуват много често и Кубрат се опитва да го надъхва от разстояние.

"За съжаление не успях да отида до Лондон. Сигурен съм, че присъствието ми край него щеше да му вдъхне увереност", убеден е най-успешният ни профибоксьор. Кобрата изразил желание да пътува за Лондон, но по неясни и за него самия причини не му била издадена акредитация. Сега гледа мачовете на брат си по телевизията в компанията на приятели.

"Честно да ви кажа, се притеснявам повече, отколкото за моите срещи. А като съмкрай ринга, е още по-страшно. Тръпката е голяма", признава си големият Пулев.

Връзката между братята е изключително силна, а корените й са забити дълбоко още в детските години. Момчетата на Венко са неразделни и по цял ден играят навън. Кубрат е с около две години по-голям, което му отрежда ролята на старши в дуета.

"Като деца бяхме постоянно навън. Сутрин излизахме и чак вечерта се прибирахме. Караха ни се единствено, че не сме обядвали", спомня си Кобрата. Той не крие, че двамата често се биели на улицата.

Много пъти те са започвали търкалите и обикновено все срещу по-големи от тях.

"Това обаче си бяха по-скоро детски игри - всички се биеха. Баща ни също го разбираше и не се е карал. Правил ни е забележки, ако счупим нещо - примерно някой прозорец или въобще чужда вещ. Но не ни е наказвал, опитваше да ни убеждава с думи", спомня си най-известният ни боксьор. Държавният шампион от 50-те и 60-те години обаче постепенно насочва момчетата към любимия спорт, където те канализират своята енергия. Преди това обаче Кубрат и Тервел, като повечето си връстници, залитат по футбола. Играят предимно пред блока и достигат доста прилично ниво. Кобрата даже минавал за най-добрия вратар в квартала.

"Веднъж брат ми ми биеше дузпи пред блока и до нас спря един съсед. Гледа ни петнайсетина минути и попита дали искаме да тренираме в ЦСКА. Познавахме го само по физиономия и не знаехме, че работи там. Каза, че в ЦСКА се влиза само с връзки, но беше убеден, че имаме талант да успеем там", връща лентата европейският и интерконтинентален шампион. Братята започват тренировки на "Червено знаме", но не след дълго се отказват, защото нямало кой постоянно да ги мотивира в този спорт. Малко след това Венко решава, че е дошъл моментът да нахлузи ръкавици на своите пакостници.

Бившият шампион превръща общото мазе на блока в импровизирана заличка за тренировка. Купува боксов чувал, каски и най-различни уреди.

"Бях на 11-12 г. Започнахме небрежно - първия ден научихме някаква стойка, на втория - ударче, и така постепенно се запалихме. Татко ни водеше на Камбаните да правим кросове - по онова време там нямаше нито една къща", припомня си Кобрата.

След като научава синовете си на А-то и Б-то в бокса, Венко е убеден, че двамата имат огромен потенциал. Той обаче е наясно, че развитието им може да продължи само в някой сериозен клуб. Първо ги завежда в "Локомотив" (Сф), но още след първото посещение се уверява, че условията не са добри. Обстановката и треньорите в "Левски" и "Академик" също не му вдъхват особено доверие и в крайна сметка избира ЦСКА, макар и с някои условности. Там двамата срещат Михаил Таков и Борислав Бояджиев, които са им треньори и днес.

В големия клуб дръпват бързо и скоро започват да печелят медали. Уличните игри остават на по-заден план и буйните братя приемат спорта за начин на живот. Тийнейджърските им години съвпадат с най-бурния период на мутрите. Тогава много обещаващи спортисти се отказват и преминават към "тъмната страна", която ги привлича с много и лесно изкарани пари.

"За да ни предпази от тия работи, баща ни ни записа в спортното училище. Тренирахме по два пъти на ден, отделно часовете и така нямахме много време. Но истината е, че и ние сме се изкушавали. Виждали сме познати, които за половин година си купуваха скъпи коли, пръскаха пари наляво надясно. А ние се блъскаме в залата и накрая отиваме на състезание и ни ощетяват съдиите. Изкушавали сме се, но избрахме трудния път, защото беше по-важно да вземем по един тенекиен медал, не бързите пари", категоричен е еврошампионът.

Пулеви нямат фиксидея да се превърнат в еквивалент на братята Кличко. Самият Тервел все още не е решил дали ще премине в професионалния бокс. Засега има предварителен професионален договор с международната федерация за аматьори, който му гарантира определен брой платени мачове.

"Всеки един човек си има свой път в живота. Никой не трябва да прави нещо, за да бъде като друг. Затова и брат ми ще си реши сам накъде да тръгне. Но има три фактора, които го задържат в България - семейството, образованието и работата като полицай. Най-важното е всеки да прави това, което му носи удоволствие", завършва Кубрат.