АПОГЕЯТ
„Италианският" Ботев започна да набира скорост към края на полусезона, защото започна да се гради някъде след 3-и кръг. С всеки изминал мач момчетата на треньора Енрико Пичиони обаче показваха, че растат като отбор и могат да натрият носовете на всеки дръзнал да ги подцени.

С равенството 2:2 в „Надежда" с Локомотив (Сф) италианците предупредиха, че са във възход. Апогеят обаче дойде точно когато трябваше - в дербито с пловдивския Локомотив.

Срещу „смърфовете" италианската дружинка хвърли в носталгия феновете, въздишащи по прословутия ботевистки дух. Второто полувреме на мача край Бирената пък бе истинска лекция на тема как се бие по-силен противник.

ПАДЕНИЕТО
В клуб без стотинка падения колкото искаш. "Канарчетата" нямат извинение за равенството със Спортист (Своге) в мача, състоял се на неутралния стадион "Българска армия" в София. Пловдивчани откриха рано-рано чрез щатния си стрелец Морини.

За първи път от началото на сезона пловдивчани поведоха в резултата и вероятно си мислеха, че трите точки са им в кърпа вързани. След гола натискът продължи, но играчите предпочетоха да се забавляват, демонстрирайки богатия си технически потенциал. Така концентрацията им пред мрежата на "шоколадите" изчезна и удобни позиции пропиляха Ален Карле и Иван Караманов.

ОТЛИЧНИКЪТ
Емануеле МОРИНИ
Няма никакъв спор, че дребничкият Емануеле Морини бе най-качественият играч в Ботев. Италианецът играеше предимно като ляв халф, задължително зад нападението. Леле, както го наричат на галено, и от втора позиция се превърна в голмайстор за есента на пловдивския тим.

След години мнозина от сегашния състав на Ботев ще се забравят. Но Морини остава не само в историята на клуба, но и като любимецна феновете. Победният му гол във вратата на Локо (Пд) вече се превръща в търговска марка под кодово наименование Morrini 86. Леле вече предизвика интерес на специалистите и трансферът му в Левски е задействан.

РАЗОЧАРОВАНИЕТО
Георги МАРИНОВ
За тази категория могат да си конкурират почти всички футболисти с български лични карти. С изключение на капитана Иван Караманов, Витанов, Григоров и Кочев, никой не успя да приближи за конкуренцията с италианските „нашественици". По кафетата из града родните играчи се хвалеха как правели за смях чужденците в "двустранните игри", но истината е съвсем друга.

Футболист с опита на Васко Василев бе редно по-често да намира място в състава на Пичиони, където сред стартовите 11 обикновено поне 8-9 играчи бяха от гастарбайтерите.

Абсолютно с нищо не оправда присъствието си в Ботев нападателят Георги Маринов. Синът на юношеския национален слекционер и бивш треньор на Ботев Атанас Маринов разочарова и в мачовете на дубъла, макар да дойде с претенции от Малта. В крайна сметка въобще не помириса първия отбор.