Сезонът на Ботев премина „премигвайки" през шампионата и Европа. „Канарчетата" тръгнаха с гръм и трясък, но имаше и моменти, когато отборът пълзеше тягостно. В големите клубове винаги има мразещи и обичащи, но при „жълто-черните" са най-вече всезнайковците. На „Колежа" е като в аптека. Всичко уж е подредено и го има, но служи за рани, а те са бавно заздравяващи. Отборът показа стойностен футбол, промени схемата си на игра в движение, но имаше и доста брак в играта на отбора.
Ахилесовата пета се оказаха гостуванията. Срещу повечето отбори извън Пловдив Ботев беше друг тим - трудно отбелязваше, а още по-странно, че и трудно създаваше голови положения. Похарчиха се сериозни средства за селекция, като най-вече се подсили нападателната мощ на тима. Това обаче не се оказа достатъчно при гостуванията, защото само головете в Коматево не стигат.
Сега Лига Европа чука на вратата, а и Мъри Стоилов определено обича турнирите. Но в следващия месец трябва да се гради отново нов отбор. Редица национали, плюс звездите Феребори Доре и Юнес Хамза не стигнаха за трофей. В началото на миналия сезон фе-новете бяха доволни най-вече заради любимеца си Тодор Неделев, но през новата кампания в титулярния състав едва ли ще има и двама-трима българи. Школата събра доста таланти от цяла България, но още никой от тях не е близо до първия отбор, което е стряскащо.
Не е тайна, че Станимир Стоилов не е долюбван от публиката на Ботев, но в същото време не могат да се отрекат и заслугите му. Той води отбора без загуба в Лига Европа, дълго ще се помнят победите над омразните Локо (Пд) и Левски, а като бонус бе достигнат и финал за Купата на България. Отборът изглеждаше много близо до някои свои цели, но така и не успя да натисне спусъка, когато се налагаше.
Рокади и недоволни фенове бяха постоянна част от кухнята на Ботев. Спортният директор Александър Александров-Кривия бе освободен, а Юли Попов и Ангел Палийски бяха понижени. Хубавото е, че в Ботев е врял и кипял във футбола човек като Димитър Димит-ров-Херо, заради когото се очаква да няма нито една засечка при трансферите. През новия сезон въпросът е дали Ботев най-после ще успее да сглоби пъзела при толкова сериозна подготовка. Лудогорец показа какъв е пътят, но Пловдив е от друго тесто. Градът е футбол и всеки живее с играта, като освен успехите се ценят и красивите изпълнения на терена. Публиката е взискателна, а и е права, че на стадиона иска да вижда новите Чико, Тумби и Пашата. Вече всичко е постлано, времето напредва и резултатите няма да чакат никого. Сега обаче вече не може да има оправдания. Който сгреши, поправка трудно ще се дава. Тоест, изминалият шампионат трябва да е последен от поправителните. Грешките Любимец, Берое и Локо (Сф) изобщо не могат да се повтарят. При тази организация, при скъпата селекция, националите от няколко страни и идеалните условия за работа, Ботев е длъжен не просто да се бори за медал, а да се цели във върха. Дори и през изминалия сезон пловдивчани бяха длъжни да влязат в тройката, предвид потенциала и спадовете при останалите конкуренти.
Неоспорим факт е, че клубът тръгна от аматьорския футбол, но това вече са само романтични спомени как се пълнеха стадионите по села и паланки. Скоро Ботев ще има и стадион-красавец, който е още един стимул и задължение за бъдещи успехи. Лудогорец все още изглежда с лек аванс, но тандемът Мъри - Херо е длъжен не само да стопи разликата, а и да излезе с едни гърди напред пред „орлите". Защото ако тази година целта пред тима, която бе изпълнена, бе Лига Европа, то след година никой от феновете няма да се зарадва на нещо, различно от шампионската титла.
