Нападател с над 300 ма­ча във Франция, Испания и Англия ще играе у нас. Това е новата придобивка на Ботев Хабиб Бамого, кой­то е играл за младежкия на­ционален тим на Франция при Раймон Доменек, а след това вкарва 8 гола в 28 ма­ча за Буркина Фасо. Роде­ният на 8 май 1982 г. в Па­риж нападател е носил еки­па на Монпелие, Марси­лия, Нант, испанския Селта, където треньор му е бил Христо Стоичков, Ница, гръцкия Панетоликос и английския Донкастър.

- Дебютът ви в България май ще е срещу Литекс с един ваш бивш треньор. В неделя Ботев гостува на тима на Стоичков...

- И това ако не е съдба! Явно няма спасение от ва­шия Христо Стоичков. Не мога да избягам от него (Смее се - б.а.). Разбрах, че Стоичков е треньор на Ли­текс. С нетърпение чакам двубоя и много се надявам да играя. Макар че този път няма да бъда в отбора, воден от Стоичков.

- С какви впечатления сте от съвместната работа с него в „Селта"?

- Стоичков ми бе треньор там само два месеца - от сре­дата на април до юни 2007 г. Ситуацията бе много тежка, тъй като се борехме да не изпаднем от Примера дивисион. Той смени Фернандо Васкес и целта бе да задър­жи отбора в елита. В начало­то не ми даде голям шанс за изява и ме пускаше за малко като резерва. В единстве­ния мач, в който бях титуляр, вкарах гол. Ако ми се бе до­верявал по-често, със сигур­ност щях да вкарам и повече голове. Може би Селта ня­маше да изпадне...

- Заради изпадането ли клубът не ви купи, каквато клауза имаше в договора за наем от Марсилия?

- Да, така беше. Наложи се да се върна в Марсилия, откъдето бях продаден на Ница.

- Къде се чувствахте най-добре и играхте най-силно?

- Определено в Монпелие. Там климатът бе неве­роятен. Чувствах се като част от семейство. Всички в клуба полагаха големи гри­жи за мен, а аз им се отплащах със силни игри, голове и асистенции.

- След трансфера ви в Марсилия през 2004 г. чакаха да сте наследник на току-що продадения в Челси Дрогба. Какво се обърка?

- По време на преговорите шефовете на Марсилия ме уверяваха, че не ме вземат за заместник на Дидие Дрог­ба, а за да играем заедно. Говореха ми, че ще градят шампионски отбор около Дрогба. Но се получи друго -Дрогба бе продаден на Чел­си, после се смениха шефо­вете, дойде и нов треньор. Изкарах един сезон в Марсилия, след което бях прео­тстъпван на Нант и Селта, а накрая и продаден на Ни­ца.  

- Досега сте работили с 20-ина треньори. От кои научихте най-много във футбола?

- От Жан фернандес и най-вече Фредерик Антонети, с когото имах удовол­ствието да работя в Ница.

- А кои са най-великите футболисти, с които сте играли заедно?

- Франк Рибери, Сами Насри, Мамаду Нянг и вратарят Фабиен Бартез, с които бях съотборник в периода си ка­то футболист на Марсили".

- А как така от френското и английското първенство изведнъж се озовахте в България?

- През последната година имах доста и най-различни проблеми в клубовете, в кои­то се озовавах. Затова се за­държах едва по един полусезон в гръцкия Панетоликос и английския Донкастър. Там треньор ми беше бившият уелски национал Дийн Соундърс. Когато дой­де офертата от България, внимателно проучих неща­та около футбола във ваша­та страна и Ботев. Раз­брах, че идвам в най-стария клуб в България, който е до­бре структуриран, с големи амбиции. Иначе футболните правила са едни и същи по целия свят, разлика няма. А моята цел е да бъда на терена редовно и да вкарвам го­лове. Имам огромно жела­ние да играя футбол и в Бъл­гария се надявам да получа тази възможност.

- Освен от Ботев сте имали оферти и от елитни гръцки клубове, начело с Панатинайкос. Защо из­брахте България?

- Изкарах половин сезон в Гърция, ситуацията там не ми хареса и затова не исках да се връщам. А за идването ми в България решаваща се оказа горещата препоръка на моя добър приятел Гара Дембеле. С него не сме играли заедно, но се позна­ваме още от школата в Клерфонтен. Той ме увери, че България е много добър трамплин към големите европейски първенства и ми каза, че от Левски е оти­шъл в Бундеслигата.