- Емо, как вървят нещата в Страсбург?
- От два дни тренирам с кондиционен треньор. Надявам се до две седмици вече да съм възстановен и Папен да може да разчита на мен. Очаквам да се появя в игра срещу Ниор на 26 януари.

- Какво става с тези контузии, не те оставят на спокойствие?
- Ужас, нямам никакъв късмет. Това го казват и в Страсбург. Добре, че във Франция са с друго мислене, а не е като в България. Защото знаете как е у нас, като си контузен по-дълго време и почват да мислят, че нарочно си извън терените. Искам по-скоро да се върна в игра, за да видят какво мога. Папен също ми казва, че откакто съм в Страсбург нямам грам късмет, постоянно съм контузен. Тъкмо се оправя и две седмици съм добре и идва нова травма.

- Досега си имал две по-тежки контузии, попречиха ли ти? Първата е още в Локомотив, а тогава се говори, че си бил пред трансфер в чужбина.
- Да, така е. През 2000 година скъсах кръстни връзки в Локо (Сф). Възстановявах се една година. Това беше най-тежкият момент в живота ми, а бях само на 19 години. Гледах как другите играят, а аз седя отстрани и нищо не правя. Бях още много млад, а се бях отчаял, мислех си, че с мен е свършено. За трансфер не знам, но се пишеше, че ме искат Бохум, Шалке 04 и други чужди отбори. До мен така и не стигна конкретна оферта. След това счупих лявата си ръка през пролетта на 2005 година. Вече бях в ЦСКА и не играх около 45 дни. Това са двата периода, в които не играх за по-дълго време, преди да дойдат тези шест месеца във Франция.

- Някои от травмите, особено в ЦСКА, може ли да са следствие на лоша лекарска намеса, визирам д-р Якимов?
- Искам на всички да е ясно, че този доктор няма нищо общо с контузиите ми. Чух, че ние със Сакалиев сме щели да го съдим, че заради него сме получили травми. Няма нищо такова, просто когато контузията дойде до главата ти, тя не пита. Не знам как стоят нещата със Стойко, но при мен нямаше никакво объркване на диагноза от страна на лекарите.

- Тежката травма в Локо попречи ли сега да играеш в много по-добър европейски отбор?
- Може би. Тогава много по-лесно се продаваха футболисти в чужбина и сигурно щеше да ми бъде по-лесно. Но не съжалявам за престоя си в ЦСКА. Надявам се Страсбург да не е последна спирка в кариерата ми, а да продължа нагоре. Целта ни е първа дивизия и смятам, че догодина може вече да сме сред елита на Франция.