Часовете след безпрецедентните сцени в центъра на столицата ни София си минават, а лицето Борислав Михайлов продължава да държи линиЯя на поведение на непоклатим във всеки един смисъл диктатор. Мълчи и чака поредната буря да отмине. Само дето, за щастие, няма собствени милиции на разположение.

Равносметката днес, 17 ноември - тази историческа дата за българския футбол, е, че за 18 години като управленец Боби има една-единствена позитивна заслуга за българския футбол и тя е снощното парадоксално обединение между феновете на ЦСКА, Левски, Ботев (Пловдив), Локомотив Пловдив, варненските Черно море и Спартак, а вероятно и привърженици на още емблематични за България отбори.

В същото време е много тъжно, че Михайлов и вицетата му, които като него някога са били герои за родния футболен запалянко, днес са по-мразени даже и политическата ни класа. И тя даже си позволява да им иска оставката.

А понеже Борислав Михайлов често се самоопределя като "успял човек", не може да му се отрече, че е цар на ерозията и на това да консолидира лавинообразна омраза към себе си. След като от години си абдикирал от основните си функции и само отбиваш номера, а заради теб вече се пролива и кръв, докато ти вероятно някъде скрит си наливаш уиски, най-меко казано нямаш моралното право повече да узурпираш процесите в най-обичаната от българите игра.

Крайно време е Боби да се посвети на любимите си занимания, сред които очевидно не е здравата работа в името на футбола. И е сигурно, че когато тази сутрин са се събудили, милионите фенове на футбола у нас са се запитали: Този още ли не си е подал оставката?