Има конгрес. Като се замисли човек, това би трябвало да означава, че нещо ще се решава. И то нещо важно, защото конгресът не е просто заседание, а е Конгрес. Звучи внушително, звучи политически! Седмицата около това събиране на хора, които се занимават с играта, обичайно е пълна с идеи и различни обещания тип "ти ми дай сега, после аз ще ти върна".

Сега имаше едно-две, ама не струваха. Съвсем сме го закършили с футбола, щом дори никой не си прави труда да купува одобрение чрез пресата. Така че нека се опитаме за момент да забравим кои са Борислав Михайлов, Ивайло Дражев, четвъртите в света и така нататък. Дайте да си зададем простички въпроси. Да се върнем към момента, когато бе взето решение да има такова събиране.

Защо всъщност е необходим този конгрес?
Честно, забравих. Не помня. Сега трябва да мина през интернет, за да си припомня защо изобщо беше необходимо да се свиква извънреден конгрес. Май беше нещо с корупция, ама нямам идея какво точно. А, сетих се, тогава имаше обвинения към Борислав Александров и Иван Леков. И малко след това стана това с конгреса. Значи все пак е била корупцията. Обаче никой не казва нищо за нея сега преди конгреса.

Така де, мръсни думи не се говорят публично. Миналата седмица писах за пиарите, които имаха важна роля в тези почти 6 месеца. Но очевидно не са си свършили работата. Или пък са я свършили перфектно, ако приемем, че е трябвало да ни избият от главите темата за "корупцията". Първоначалната идея "сегашното ръководство иска вот на доверие за промени" беше прекрасна.

Само че си остана неразвита. Обаче аз, глупакът, като чух за такъв вот, си казах: "Cега ще ги слушам да видя какво всъщност искат." Претендирам, че всеки ден чета вестник, минавам по заглавията на един или два сайта, слушам радио понякога в колата и задължително гледам една телевизионна спортна емисия новини. Сигурно повечето от хората, които обичат играта, правят нещо подобно.

В следствие на това знам, че Борислав Михайлов ще спечели. Само че после не съм наясно какво ще се случи. Ние, естествено, не сме електорат на този конгрес, така че ми остава единствено да се надявам, че поне на тези, дето ще си вдигат ръцете или картите, нещо да е било обяснено.

Нo като цяло не виждам какъв беше смисълът на това отлагане тогава. Боби Михайлов щяха да го изберат и тогава, и сега. Разликата нямаше да е съществена. Мислех, че като си дават време, явно в БФС искат да ни приготвят нещо ново и интересно. Някаква стратегия за бъдещето. Примерно как ще бъдат изкарани едни пари, които да се дадат за създаване на изкуствени терени из цялата страна, на които децата да се задължат да тренират нормално.

Да приемем, че имам 30 града в страна, които централизират развитието на талантите. И във всеки от тях има по три отбора, а на всеки от тези тимове трябва един комплекс с поне 2 терена, в който клубовете да занимават децата. Сметката излиза 30 по 3 по 2, което е равно на 180.

Правим още 20 процента горница, за да задоволим изключенията, защото у нас задължително на всяко правило трябва да има изключения. Пускаме и още 10 процента за наши хора. Все пак управлението има и определени ангажименти. Теглим чертата и стават 240-250 изкуствени терена. Един струва Х лева, значи трябват ни ето толкова. Ние ще ги намерим. Вместо нещо подобно слушаме глупости за развитието на аматьорския футбол, а и на детския също.

И ако нещо конкретно бъде възприето като стратегия, вече пиарите няма да имат грешка. Ще съберем местните политици да откриват тези комплекси и да дадат по някой лев. Идват избори, което означава, че поне половината от тези пари щяха да бъдат събрани по-лесно. Само си представете интереса по места за това един кандидат за нещо да излезе пред родителите и да каже: "Aз искам децата да спортуват и да са здрави."

И на следващия конгрес няма да има смисъл от глупости, а ще се извади един списък с готови и направени неща. А дотогава може някоя юношеска формация да е спечелила нещо сериозно на европейско първенство.

Персоналният интерес
Сега вече е очевидно, че конгресът беше направен само за да бъде сменен изпълнителният комитет. И евентуално да може после по-лесно да се променят комисиите и респективно хората, които решават за съдиите, наказанията и другите значими неща за българския футбол. Обаче тук има проблем, защото тези неща не могат да излизат по вестниците. Единствената реална идея, която видях и за която имаше дори дискусия, бе кой да се занимава с националния отбор. Освен Наско Сираков друго име не видях, така че явно той ще бъде. А защо същото нещо не бе направено и за всичко останало като съдийство, бази, финансиране и така нататък.

Неприятното в случая е, че вече се изпразват от съдържание институции в играта. Любопитен съм да знам по какво ще се различават Българският футболен съюз и Професионалната футболна лига, ако президенти и собственици на клубове влязат в изпълнителния комитет. Оказва се, че в ръководствата на двете организации ще има едни и същи хора - представители на клубовете.

Къде е разликата? Съгласен съм с аргумента за парите и поръчването на музиката. Обаче не и с решението. В Англия клубовете създадоха Висшата лига, която се отдели от Футболната лига. Това не са само наименования, а реално действащи организации. Като искат толкова, президентите на клубовете могат да се отделят и да вземат провеждането на първенството под контрола на ПФЛ. За БФС ще останат административните функции, националният отбор и купата на страната.

Така е в Англия. У нас е обратното. Ако някой иска да си обясни защо нещата не съвпадат, има един лесен отговор. Те в Англия първо да си оправят движението по улиците, че карат от грешната страна колите си и тогава ние ще се учим от тях на футбол.

Обаче аз, ако съм на шефовете на аматьорските клубове, сега ще си оправя положението. Искате гласа ми? Дайте сега пари за терен, пари за екипи, пари за каквото се сетите. Така или иначе следващия път, когато се сетят за малките отбори, ще е преди следващия конгрес, искайте сега, господа, че после не е ясно кога пак ще можете? Като се замисля, това може и вече да е станало.

Аз нямам информация. Обаче разбера ли, че е така, първото нещо, което ще направя, е да регистрирам ФК "Младост-Боби" в София. Ще направим едно отборче, 15 мача есента и 15 пролетта и готово. Все ще намерим от някъде екипи, а преди следващия конгрес аз ще се погрижа за финансирането в 4-годишен период.

Така и така нищо не може да се промени. Между другото дали пък на БФС няма да им е по-гадно, ако всеки си направи свой клуб? Примерно призивът ще гласи: "Във всеки жилищен блок - футболен клуб." Тогава на следващия конгрес ще е тежко.

Има ли смисъл?
Всъщност, преди да пиша по темата конгрес на БФС, дълго се питах наистина има ли смисъл. Признавам си, че много ми се искаше този път да е нещо различно. За разнообразие примерно да има нещо конкретно, което ще стане и да можем да обсъждаме дали то е добро, или лошо. Нищо обаче не чухме и не видяхме.

Ще ни остане да си обсъждаме пак по кафета тоя как прецака оня, дето му помогна тогава. Дребните радости на запалянковците. После ще почне сезонът. Темите леко ще се сменят. И ще си говорим, че оня даде мача на тоя, защото на конгреса щяха да го прецакат. А пък в съдийската комисия на конгреса оня му игра сечено и сега тоя съдия ще смачка оня отбор. Ще си цъкаме с език и ще си мислим, че ги разбираме тия работи.

На всеки конгрес си казвам, че по-страшно не може да стане. И сега мисля така. По-зле не може да сме. Отбори от Беларус и Словакия изглеждат титани на фона на нашите. А аз вече не се интересувам от български футбол. И по-лошото е, че вече дори не се притеснявам да го казвам публично. Много хора са ме обиждали, твърдейки, че не съм патриот и така нататък.

Сега използвам случая да кажа защо не се интересувам от нашия футбол. Ето заради такива седмици, в които само се говорят глупости преди един конгрес. Всеки път ми се иска това усещане за пълно безсмислие да изчезне и да повярвам, че нещо може да стане. Май и сега няма да се случи.

Но какво значение има мнението на един единствен фен на играта? Нали за такива като мен дават мачове от Европа по телевизията. И после защо не ходят хората по стадионите? Заради конгресите.

Забележка: Материалът е публикуван във вестник "7 дни спорт".