Новата година във футбола започна с комедия. Заглавието е "Много шум за нищо", а сюжетът е свързан с несъстоялата се кандидатура на Васил Божков за президент на БФС.

В продължение на месеци слушахме гръмки изявления как шефът на НОВЕ холдинг щял с лекота да превземе централата на столичната ул. "Цар Иван-Асен II" и да я превърне в процъфтяващо предприятие, каквито са повечето под неговата шапка. За лидер в това публично говорене се самоназначи един човек с безкрайно съмнителна репутаци и реноме на неудачник, чието поведение е арогантно, а на всичкото отгоре и проблемно от гледна точка на правната система. Ивайло Дражев не спря да обяснява колко непреодолимо е желанието на Божков да стане президент на футбола и колко е наложително бизнесменът да влезе с шут в системата, за да я прочисти отвътре. Никой не зададе логичния въпрос: "Не трябва ли прочистването да започне точно с такива субекти като Дражев, чието присъствие във футбола е неуместно от всякаква гледна точка?"

В края на 2008 г. се стигна дотам да се правят сметки колко гласа би събрал на конгреса Васил Божков и какви са шансовете му сред клубовете с право на глас, които към този момент са точно 424. През цялото това време от самия Божков ни вопъл, ни стон. Поведението на най-богатия българин няма как да не извика асоциацията със симпатичния виц за Горския, който търпеливо оставя палавниците да се наиграят, но когато прекалят, вади пушката и ги разгонва с няколко контролни изстрела във въздуха. Точно такова предупреждение бе официалната декларация от НОВЕ холдинг онзи ден, а ако някой не я е разбрал, има доста помощен материал в интервюто на Васил Божков пред вестник "Труд". По-звучен шамар за клоунадата на Дражев едва ли можеше да има. "Говори се за широка обществена подкрепа в полза на моята кандидатура за шеф на футбола, но аз не я виждам. Кой издига моята кандидатура? А и на този етап не виждам начин да се поправи футболът в България, не виждам пътя. Аз лично имам други приоритети."

Кратко и ясно. Точно в семантиката на преуспяващия бизнес, където българският футбол не се вписва. В един регламентиран свят на правила и парични отношения Васил Божков се е доказал. Какво обаче да прави той в джунглата на футбола, която на всичкото отгоре е оставена почти на самотек от държавата. Изключително е съмнително дали Божков би могъл да се справи по-добре от Борислав Михайлов. Още повече че бизнесменът вече беше президент на ЦСКА, но така и не успя да се оправи с десетките навлеци, които моментално се закачат за всеки с пари, решил да инвестира във футбола. Дърпат го надолу и рано или късно той, колкото и да е богат, потъва. Или се отказва навреме от този Параграф 22, както го направи Божков, откачайки котвата в короната на НОВЕ холдинг, наречена ЦСКА.

Какво следва оттук нататък? Мнозина биха си помислили, че Ивайло Дражев ще се покрие вдън земя и няма да чуем повече за него, когато става дума за най-популярната игра у нас. Уви, такива неща се случват само в нормалните общества. Вярно, Дражев бе насрочил поредната пресконференция вчера, но след публичните изяви на Божков логично я отмени. Преди няколко дни пък нахаканият опозиционер трябваше да присъства в сутрешния блок на Би Ти Ви, но той и там не се появи, оправдавайки се с натрупалия сняг и непочистените пътища. За по-умните беше ясно, че времето на Дражев да спекулира с името на Васил Божков е изтекло с 2008 г. и през новата 2009 идва краят на играта. Според мен обаче Дражев просто временно слиза от сцената, докато си намери нова занимавка, с която да привлече общественото внимание. Ако не напира да сваля Боби Михайлов, никой няма и да се сети за него, така че той друг избор няма. Въпрос на дни е да узнаем какви са бъдещите му творчески планове в това отношение. Що се отнася до конгреса на 30 януари, там ни предстои да видим зрелищен сблъсък между Михайлов и Васил Иванов - Лучано.

Сладкарският бос изплува от небитието след поредицата провали в управлението като спортен министър, за да огрее и футбола. Този път обаче няма да му се получи по една много проста причина: Симеон Сакскобургготски вече не е на власт и зад гърба си Лучано няма удобни медии, които да представят далаверите и очевидните му глупости като грандиозни успехи. През годините като шеф на ДАМС Васил Иванов бе поставил "на хранилка" доста журналисти и това удължи политическата му кариера. Днес ситуацията е съвсем друга и Лучано по-скоро трябва да влезе в ролята на удобния, но обречен опонент. Нали все пак е Васил. Като няма Божков, и Иванов е Божков, така да се каже.

Много по-интересно е какво ще се случи след конгреса. Да се говори и мисли, че Борислав Михайлов е перфектният президент, разбира се, не е много коректно. Управлението на Боби е пълно с недостатъци, но е светлинни години по-добро от това на Батето. Най-големият проблем на капитана на Пеневата чета си остава нерешителността. Един кредит на доверие от футболните хора на 30 януари би трябвало да го зареди с революционен дух за смели реформи. Куп чиновници вероятно вече са със свити сърца, защото цунамито ще ги залее и ще ги отнесе от топлите местенца, където са пуснали пипала като пиявици, за да смучат от благинките на системата. На това нещо трябва да се сложи край. Все ще се намерят хора около Михайлов с достатъчно желание първо да работят и после да мислят какво точно ще получат за работата си.

Футболът ни трябва да се преобърне с хастара навън, за да започне да произвежда нещо качествено. Свиване на "А" група, строги критерии при лицензирането, инвестиции в базите с помощта и прякото сътрудничество на държавата и местната власт, облекчаването на спонсорството от данъци и куп други мерки, които вече са наложителни. Борислав Михайлов изглежда узрял за доста от тези реформи и вероятно ще ги извърши. Което означава, че и изпълнителният комитет ще придобие малко по-различен вид. В новото футболно правителство ще попаднат успели хора като Гриша Ганчев, Николай Гигов, Тодор Батков... А именно такъв изпълком може да се превърне в инструмент за натиск към държавата да обърне малко внимание на футбола и да му предостави необходимите законови основи за промяна. Иначе ще си стоим в положение партер още дълго време и докато футболистите ни в чужбина играят мачове, та се скъсват по празниците, ние тук ще се греем с дърва заради поредната енергийна криза и на никого няма да му е до футбол.