И ето - случи се! Българският футбол отново ни кара да се чувстваме безкрайно унижени.
Невероятната драма около провеждането на мача между нашия национален отбор и Унгария сякаш е събирателен образ на всичко, което се случва в управлението на най-популярната игра у нас през последните 18 години.
Дори е трудно се опише с думи. БФС направи така, че да се срамуваме от свои и чужди. Да се обръщаме на страни, когато видим кои са властимащите в "Бояна", а същевременно с неудоволствие да четем как унгарци и сърби се дивят на върховната доза неадекватност, която неволно ги въвлече в агонията на българския футбол.
Страхът е сред върховните човешки усещания. А такъв определено се подушва от "Околовръстното". Свръхестествено е как за 18 години можеш да направиш така, че хората с усмивка да се сещат за ерата "Батето". Тогава се правеше здраво "ала-бала", но наследниците му просто превъртяха играта.
През мандатите си Борислав Михайлов направи така, че да расте в структурите на УЕФА, но и да подкопава тотално реномето си сред всички футболни деятели у нас. Стигна се до такова положение, че вечни врагове да се обединяват в името на голямата цел - оставката!
Но не е луд този, който яде баницата. За да се стигне до тези часове на позора, виновни са президентите на футболните клубове у нас. Голяма част от тях "продадоха" идеалите си за някои други предметни или лицензионни подаръчета, благодарение на които правеха така, че пипалата на октопода да сграбчват все повече и без това умиращия ни колективен спорт.
Виновни сме и ние журналистите, които дълго време бяхме просто странични наблюдатели, вместо да бъдем реален коркетив, а защо не и предводител за радикалната промяна. Всички просто си трайкахме.
И търпим.... хора като тях, за които пренебрежението, алчността и мантрата за величие ги направиха цел №1 на общественото недоволство.
Триковете мачът с Унгария да бъде запратен я в Кърджали, я в Разград или Пловдив (пред празни трибуни), единствено целеше "да не се изложим много пред чужденците". Сакън да не лъсне грозната действителност, която съм почти сигурен, че в коридорите на УЕФА бива доста добре замаскирана от наши величави сънародници.
Но всички знаем: "кармата е к*чка", както казват тийнейджърите на Запад, и скоро всеки ще плати за гаврата с футбола у нас. А почти официалното завръщане на мача в София (бел ред. към 13:00 часа във вторник) прави така, че вендетата на обикновения запалянко ще се чуе и види с пълна сила. Независимо дали на трибуните, или около подстъпите към националния стадион.
Най-добре щеше да бъде изобщо да няма мач България - Унгария! Евентуални грандиозни санкции срещу БФС изглеждат единствената алтернатива за осъществяването на промяната. Необходим е истински шок, който да преживеем, за да се стигне до мечтания рестарт. Ясно е, че с или без игра, няма да се класираме на нито на Евро 2024, нито на Мондиал 2026, нито на Евро 2028, и така, така....
Остава ни да чакаме и гледаме сеир.
Този път обаче има и доза задоволство. Шепа хора се излагат пред очите на цяла футболна Европа, водени от безумната си жажда за вечно управление.
Ала вечни неща не съществуват....
mottorrhead
на 14.11.2023 в 15:15:56 #1Ивайло Димитров ПРЕЗИДЕНТ.... ПРЕЗИДЕНТ