Имаше една популярна реклама веднага след световното първенство в Щатите през 1994 година. На нея първо се виждаше как Борислав Михайлов спасява дузпите на мексиканците Бернал и Родригес, а после камерата показваше самия Боби. „Спомените топлят понякога, но „Де Лонги" топли винаги", казва капитанът на държавния ни тим и полага длан върху ребрата на радиатора.

Днес в НДК Боби пак ще е до радиатора. Той е включен и топли, защото Михайлов си разчисти пространството около президентското кресло на футболния ни съюз. Начинът, по който се стигна дотук, звучи като надписване на сметки за парното. Досущ като Вальо Топлото...

И идва въпросът не е ли изключително изкривена цялата ситуация и защо.
Миналата есен Боби, или по-точно на 23 септември, обяви, че иска да свика извънреден изборен конгрес. На 2 декември официално бе назначена датата 30 януари за „редовно общо събрание (VI конгрес) на БФС". Пред „Топспорт" Христо Порточанов - една от най-влиятелните и компетентни фигури в родния футбол независимо от постоянните проблеми, които си създава, заяви, че конгресът е за вот на доверие, а не за избор.

„Чудя се какви са тези кандидатури, които се подават", каза Ичо и намекна, че през октомври, когато по принцип трябва да изтече четиригодишният мандат на Михайлов, стартирал на 21.10.2005 с победата над Иван Славков, трябва пак да се свика конгрес.

От една страна е налице тотална юридическа каша, ако Порточанов се окаже прав. От друга, с ръка на сърцето трябва да кажем, че наистина е потресаващ начинът, по който бе елиминиран Ивайло Дражев. Комисия начело с първия вицепрезидент Йордан Лечков обяви кандидатурата на бургазлията за невалидна - това е добре известно. Така Боби остана сам на конгреса. Но всъщност тъкмо в този момент някогашният капитан на националния тим узакони статута си на опозиция на самия себе си.

Наслагва се впечатлението, че никой друг, освен самият Боби, може да гласува вот на недоверие. Защото вече със сигурност може да се твърди, че президентската роля на Михайлов е абсолютна, стопроцентова проекция на функцията му на футболист в националния тим от САЩ'94. Първо, как Михайлов стана капитан на националния отбор. Това се случи, когато национален селекционер бе... Иван Вуцов.

Точно тогава държавният тим се раздра от конфликта за капитанската лента между Николай Илиев и Христо Стоичков. Михайлов бе избран за представителната фигура с лентата, за да не се карат двамата, съответно символи на Левски и ЦСКА. Когато Боби загуби реалната си роля на титуляр за световното през 1998-а, отново избухна конфликт за капитанството, този път между Трифон Иванов и „обичайния заподозрян" Стоичков.

Публична тайна е, че в националния отбор на Димитър Пенев, станал четвърти в света, всеки от големите си е правил каквото си иска. Обединяваха ги победите и всенародната любов. Сега обаче този тим, от който на повърхността на властта са Боби, Лечков, Емо Костадинов, Наско Сираков, започва да претърпява загуби. Емо бе отстранен от ЦСКА, Сираков - от Левски. Но в кръга около Боби те се мислят за недосегаеми, защото ролята им е глобална.

И всъщност, дори далеч от „Герена" и „Армията", управляват „дистанционно" „сини" и „червени". И решават съдбата им, защото са „шапка". И си мислят, че никой не може дори да накриви въпросната шапка.

Именно по линията на тази недосегаемост „четвъртите в света" са се затворили в аквариума на виртуалния си свят, който обаче сам може да пръсне стъклото в най-скоро време. Особено ако в аквариума влезе споменатият Стоичков.

Колкото и да е фиктивна евентуално функцията му на вицепрезидент, почти сигурно ще има конфликт. Било то с Лечков, било със Сираков. Това е съвсем логично. Ключовият момент е, че в момента стожерите на знаменития ни футболен отбор не са толкова зависими един от друг, колкото са на терена.

Всички са си уредили живота и се блазнят от светската суета да са на предни позиции и във фокуса на медийното внимание. Посещенията на босовете на ФИФА и УЕФА - Сеп Блатер и Мишел Платини, определено „гъделичкат" егото на Боби. Особено във време, в което от една страна Батето - Иван Славков, е забравен за света, и в спортното управление са на мода състезателни величия като Стефка Костадинова и Весела Лечева.

Боби обаче рискува да напредне доста по пътя, вече утъпкан от Христо Стоичков. От момента, когато оголи фамозния си ляв крак, тоест - свали „златната" си футболна обувка от него, Ицо работи неуморно и всеотдайно, с целия си плам и с цялата си жар, да разруши собствения си образ, боготворен от нацията.

Къде успява, къде не. Но е факт, че Стоичков не е това за целокупния български народ, каквото бе през 94-а. Медалът ръждясва все повече в момента, когато Христо говори. И той първи осъзна, че не е недосегаем. И като че ли узря, колкото и да звучи нелогично това. Затова и се отдръпна сам, като заяви пред bTV, че е отказал да бъде вице на Боби. Друг е въпросът, че утре може да се яви в НДК с букет рози за Мария Петрова - съпругата на Михайлов...

Та оттук нататък, от „узаконяването" на Михайлов като президент на БФС, пътят му тръгва не по цветя и рози, а по дупки, с каквито са пълни софийските улици. Няма как прокуратурата да разследва един от доверените ти хора - Иван Леков, и шефа на съдийската ти комисия - Борислав Александров, и ти да тежиш на мястото си.

Да, както се пееше в Българската народна армия, на чийто някогашен празник 23 септември бе избран Боби, днес в НДК ще се издигне „гора от стомана", пардон, от ръце. Боби ще стане усмихнат и ще обере овациите. От почти същите хора, които преди вдигаха ръце за Иван Славков. Защото тези хора са от реалния свят, а не от виртуалния...