Тайната на Квазимодо

Един от най-лоялните потребители на ТОПСПОРТ предложи на вниманието на редакцията ни фрагмент от трогателно, искрено и откровено интервю на световната футболна звезда - Франк Рибери.

Предлагаме текста на вашето внимание, без редакторска намеса:

Франк, ще ти зададем неудобен въпрос. Сигурно и други хора искат да те питат, но им липсва смелост.
- Сещам се. Питай спокойно. Искаш да знаеш защо не съм си направил досега пластична операция на лицето, нали?

Източник: GettyImages

Да.
- В днешно време е възможно абсолютно всичко. Доказателство за това са холивудските звезди например. Белегът ми от дясната страна на лицето е дълъг 15 см. Този на челото - 10 см. Зъбите ми са криви. Дясното ми око е по-голямо от лявото. Вижте ме внимателно. Не ми пука. Гледам си физиономията всеки ден и не ми прави впечатление. Такъв съм от 23 години. Когато бях на две годинки, баща ми катастрофира жестоко, а аз се нарязах целия. Белезите са важни за мен, колкото и странно да звучи. Направиха ме по-силен. Израснах в беден квартал в Северна Франция. Там трябва да си силен.

Източник: GettyImages

Значи белезите са те направили по-силен? Лесно е да се каже. Звучи някак си като на филм.
- Вярвайте ми, наистина е така. Първо ми лепнаха прякора Квазимодо. После Франкенщайн. После Скарфейс. Много ме болеше. Бягах и плачех от мъка. Цялата негативна енергия, която се натрупа през годините, я хвърлям на футболния терен.

Значи белезите са източникът на силния характер и волята ти?
- Те ми помогнаха повече, отколкото ми навредиха. Защо ми е да се разделям с тях? Те са част от мен. Франк Рибери без белезите няма да е Франк Рибери. Адски ме мотивира и фактът, че малко хора вярваха във възможностите ми. Само родителите стояха зад мен докрай. Като юноша мечтаех да пробия в Лил, но престоят ми там беше доста болезнен. Просто не вярваха в уменията ми. Контузих се и ме изгониха. Тогава също плачех. Ако трябва да съм искрен, в миналото често роних сълзи.

Източник: GettyImages

Кой е най-тежкият момент в кариерата ти?
- Много ми беше трудно, когато подписах първия си професионален договор на 19 години с Але от френската трета дивизия. Бях на 1000 км от дома. Родителите ми нямаха възможност да ми помагат, а заплатата не стигаше за нищо. Затънах в заеми. Теглих кредит от банка. Когато видя, че пропадам, татко ми намери работа като общ работник на строеж.

Въпреки че си страшен на външен вид, отдавна разбрахме, че си изключително добър човек.
- Уважението е всичко. Отнасям се с хората така, както искам и те да се отнасят с мен. Всичко е много просто. Бедното ми родно място ме научи на уважение. Когато нямаш нищо, то е най-ценното на света. Сам го изпитах.

Доколко бедната среда ти помогна във футбола?
- Всичко започна в квартала. Живеехме в "Шеман Верт", което означава "Зеленият път". Там блоковете нямат номерация. Отбелязват ги с букви. Например блок "Н". Играехме за достойнство. Никой не можеше да си избира отбор или съотборници. Всеки играеше за своята улица. Това е.

Източник: GettyImages