В следващите месеци ще има две новости, които трябва да тревожат Байерн. Едната е, че клубовете от Висшата лига ще започнат да получават пари от новия договор за тв права - 3,3 млрд. евро на година, и ще могат да харчат още повече за нови играчи. Другата е, че Пеп Гуардиола ще поеме Манчестър Сити.

Новаторът демонстрира голяма воля, за да промени Байерн в последните 3 г., но след края на този сезон ще продължи напред. И се предполага, че в Англия ще развие още по-добре вижданията си за идеалния футбол. В Мюнхен началниците отсвириха в момента, в който той поиска Неймар. Бил прекалено скъп. В Сити най-вероятно ще му изпълняват всяко желание. Пари има достатъчно. И Пеп бързо ще им покаже как действа футболът, в който водещо е притежанието на топката. Може би ще минат 1-2 г., но след това срещу Гражданите ще бъдат много трудни за побеждаване. "Идват трудни времена за нас. Ще дойде времето, в което ще съжаляваме много, че Пеп вече не е при нас", казват от баварския лагер. В Мюнхен времето му вече изтича, остават още няколко мача и в края на май идва краят. А какво ще остане след него?

Може би Гуардиола ще успее да спечели Шампионската лига, а може би Байерн ще отпадне още срещу Атлетико. Във втория случай със сигурност ще се заговори, че треньорът се е провалил в Мюнхен. Заради грешен състав. Или заради грешни смени. Винаги може да се намери нещо. И обобщението ще бъде, че той е този, който е сбъркал. Всичко това, естествено, е пълна глупост, но е неговата немска съдба! Този сезон Пеп ще стане за трети път поред шампион на Германия начело на Байерн, научи отбора да играе красиво, промени изцяло клубната философия. Преди това години наред баварците си подсигуряваха доминацията в Германия, като изкупуваха звездите на конкуренцията. Сега продължават да го правят, но Пеп разчисти наперените. Сега всеки съперник е приеман сериозно и уважаван.

Няма го онзи Байерн, който вечно беше приеман за враг

Сега клубът служи за пример. И може би някой ден в баварския лагер ще си дадат сметка за всичко това.
Откакто Гуардиола е в Мюнхен, всичко се върти около въпроса кога ще спечели Шампионската лига и ще направи требъл. Все едно останалите не могат да играят футбол. А немските медии побързаха да напишат покрай мачовете с Атлетико, че Пеп трябва да успее, ако не иска да навреди на имиджа си. На практика треньорът е под постоянен обстрел от месеци. Тв анализаторите от месеци ръмжат срещу постоянното му ръкомахане на тъчлинията. И от постоянните му речи към играчите, все едно са някакви куци коне. Обвиняват го заради постоянните му ротации. А играта на къс пас, която е запазена марка на треньора, се изкарва от някои критици безсмислено изкуство. Той обаче нито е мразен, нито осмиван, както се случи на предшествениците му Ото Рехагел и Юрген Клинсман. Защото всички му се възхищават прекалено много. Наслагващото се разочарование пък е плод по-скоро на една разочароваща любов.

Цялата история на Пеп и Байерн е едно голямо недоразумение! Когато през лятото на 2013 г. той пое Байерн, го поздравяваха все едно е гений. Всички в Мюнхен се гордееха, че този елегантен тип е избрал Германия след отпуската си в Ню Йорк. Пеп донесе блясъка със себе си. Тогава се говореше, че изборът му е целенасочен, защото той цени клуба заради традициите и спокойствието му. Тогава всичко изглеждаше като един голям романс. Истината обаче е, че още от самото начало я нямаше тръпката. И Гуардиола сам постави границите. Заради феновете той поръча вдигането на още по-висока ограда на тренировъчното игрище. Той беше точен до секунда за тренировка, а след това се връщаше веднага в офиса си без никакъв контакт с народа. Като някакъв фантом. И така и не заобича клубното мото: "Ние сме си ние".

За Гуардиола Байерн е просто един проект

Той не се възхищава на величието на клуба, защото дойде от един още по-голям - Барселона. Неговата страст са играчите и подготовката за следващия съперник. А клубът е просто работодател, който плаща навреме. На много хора това им стана ясно чак този декември, когато Пеп обяви, че си тръгва. Малко след това стана ясно, че той отива в Сити, играчката на шейха. Някъде тогава феновете на Байерн приключиха с него. Нито му скандират името, нито искат да празнува с тях пред южната трибуна на "Алианц-Арена". Треньорът усеща това отхвърляне, но то не го смразява. А когато го тормозят с въпроси по време на пресконференция, е достатъчно да погледнеш в очите му, за да разбереш, че се гърчи. Повечето му критици не знаят в какво точно да го обвинят. Освен че е съмнителен, защото е различен. Обвиняват го, че не играе Гьотце. А когато играе, се чудят защо Левандовски не играе. Когато отборът не печели, се казва, че му липсва лекота. А когато все пак печели, се казва, че съперниците улесняват Байерн. Обвиняваха Гуардиола, че навивал Алаба за трансфер в Сити, а малко след това австриецът подписа нов договор с баварците. В резултат се заговори, че е навивал още Тиаго и Левандовски. Кой ли ще бъде следващият? Едва ли има треньор, който да е повлиял повече на немския футбол от Гуардиола. Късите му пасове вече се виждат в цялата Бундеслига. Селекционерът Йоги Льов също го изучава детайлно от самото начало. Изкопира му схемата и бундестимът стана световен шампион.

Така че Гуардиола ще остави своето наследство, даже и да си тръгне като провалил се в опита да спечели требъл. Преди няколко седмици питаха капитана Филип Лам какво ще остане от Пеп. "Търсенето на празни пространства", отсече веднага той. И досега смятахме, че те са ги търсили, но Лам явно има предвид, че сега Гуардиола им е разширил още повече измеренията. Факт е, че той е педант. И планира придвижването на играчите си до 30 метра преди вратата на противника. При него нищо не става случайно. Този сезон той трябваше да покаже на играчите и как да се движат в последните 30 метра, но след това се остави да бъде убеден от играчите да остави свобода на Рибери, Робен, Дъглас Коста или Левандовски.
Това обаче не значи, че Пеп не анализира ежедневно часове наред на видеоиграта на отбора си и играта на съперниците. Говори се, че спи по-малко. И веднъж се обадил в 3 часа сутринта на човека, който му сглобява видеозаписите. Имал нужда от определени ситуации при корнери от последните 3 мача. Ако може веднага, защото било спешно.
Понякога даже играчите на Байерн се шегуват с детайлната работа на треньора
Като например препоръката за брой на крачките засилка за корнер към близката греда. Две и половина! Иначе играчите си признават, че винаги биха го следвали сляпо, защото той "винаги има план". Но дали винаги планът му е точен? Защо Томас Мюлер остана резерва миналата седмица при 0:1 срещу Атлетико? "Грешно решение", обяви единодушно пресата.

Карл-Хайнц Румениге обаче продължава да цени Пеп. И даже и баварците да отпаднат срещу Атлетико и да пропуснат финала на Шампионската лига в Милано, ръководството ще се отнесе с него обективно. Ще му поднесе цветя. Ще му благодари. И ще се сбогува. За Байерн титлите би трябвало да са най-важните, защото покачват стойността на клуба. Титлите са видимата страна на медала като звездите на клубните фланелки. Работата на Гуардиола обаче никой не я вижда на първо четене, от нея няма печалба. А и за него титлите не са най-важни. Повдигал е рамене и е казвал на гостите в офиса си, че триумфът в Шампионската лига може да дойде, но може и да не дойде. Казвал е и че най-важна за него е игровата идея.

Може би Гуардиола е най-големият егоист в световния футбол. За него играта на отбора му е перфектна само тогава, когато съперникът на практика не стига до топката. За 3 г. в Байерн обаче той не можа да постигне точно това. Но пък може да успее в новата си лаборатория, в Манчестър...