Тодор Стойков се е превърнал в синоним на отбора на Лукойл Академик. С неговото идване в началото на 2002 г. стартира мащабният проект на петролната компания, с чиято помощ някогашният славен тим се превърна в хегемон. Варненецът е единственият, който остана в състава за всичките тези години, а онази вечер вдигна рекордната осма поредна титла. 33-годишният Стойков има и два златни медала с Черно море и очевидно не възнамерява да спира дотук.

- Има ли вариант да ви омръзне първото място?

- Не, абсурд. Човек не може да се насити на успехи и титли. Сигурно чак като спра да играя, ще секне и гладът ми за победи.

- Колко титли можете да прибавите още към колекцията си?

- Докато съм на терена, ще се боря за златото.

- Тогава да ви задам въпроса по друг начин. Още колко години планирате да играете?

- Ами, да си призная честно, през последната година често ме питат това. Нормално е и аз самият да си задавам този въпрос, защото ми е напълно ясно, че краят наближава. Със сигурност ще играя и още една година, пък за по-натам ще видим.

- Наред със спечелването на 10-ата си титла станахте и баща за първи път. Това ли е най-успешният ви сезон до момента?

- Не трябва да сравняваме двете неща, макар че има известна връзка. Това, че вече съм баща, е най-важното нещо. След раждането на сина ми баскетболът остана на второ място. Но според мен това е нормално и важи за всеки баща, независимо дали е спортист, или нещо друго.

- Кое ви се струва по-трудно - да изкарате една тежка тренировка или будуването цяла нощ заради бебето?

- За да успяваме в спорта трябва да сме свикнали на тежките натоварвания. Сигурно и за да станем добри родители, трябва да минаваме през такива трудности. За мен няма проблеми, свикнах и с будуването нощем.

- Ще имате ли достатъчно време за семейството през лятото?

- Да, ще му отделя, колкото време е необходимо. Вече сме трима и плановете се правят по-трудно, но със сигурност ще направим добра почивка.

- Категоричен ли сте за евентуалното ви връщане в националния отбор?

- И преди мен е имало национален отбор, и дълго след мен ще има. Аз съм дал каквото мога през всичките тези години, сега е време други момчета да влязат на мястото ми. Не знам защо трябва да продължаваме да разискваме този въпрос. Отдавна съм обявил решението си. Сигурно ще повярвате едва като започнат евроквалификациите и не ме видите по екип в залата (смее се).

- Съмненията се подклаждат от предстоящата среща между вас и новия старши треньор Росен Барчовски...

- Да, ако иска, ще се срещнем. Няма проблем, но аз вече съм взел решението за себе си.

- Вече не вкарвате по 20-30 точки на мач, но въпреки това всички треньори държат изключително много на вас. Свикнахте ли с ролята да вършите повече черна работа, вместо да бъдете консуматор?

- Аз отдавна съм осъзнал, че баскетболът не опира до това колко точки ще вкараш. Когато е трябвало, съм можел да вкарвам по колкото си искам. Сега се опитвам да съм полезен с други неща. Да компенсирам това, което липсва в дадени моменти на отбора.

- Липсваха ли ви евромачовете през този сезон?

- Лично на мен - не. Играл съм много международни мачове в кариерата си и вече не тръпна от желание да се доказвам. Но пък това се отрази на отбора ни през този сезон и доведе до някои миникризи.

- Президентът на Лукойл Академик Валентин Златев обяви, че вие и старши треньорът Йовица Арсич сте единствените сигурни за новия сезон. Какво още трябва да се прибави към вас, за да направите успешно завръщане в Еврокупата?

- Все още не знам какви цели ще постави ръководството. Но при всички случаи ще е добре да стигнем колкото се може по-далече. Отборите в този турнир са доста силни и се надявам ние също да бъдем на ниво. Това ще доведе до интерес сред феновете и, дай боже, домакински мачове пред пълни трибуни.

- Как върви бизнесът с бутиците, които отворихте заедно със съпругата си?

- А, за това трябва да попитате нея. Аз нямам отношение, тя се оправя с всичко. Аз играя баскетбол.