Eдно от най-популярните скандирания в баскетболните зали у нас в средата на 70-те години на миналия век беше: "Хайде, Петко, майсторе!" Тогава Петко Маринов вкарваше кош след кош със странната си "въртелива" стрелба. И завършваше мачовете с по 40 точки, когато в правилата нямаше тройки. А половината му кошове бяха от далечно разстояние. Днес Маринов, който е една от най-авторитетните фигури в българския баскетбол, и като играч, и като треньор, навършва 60 години...

 

От 60-те ви години, г-н Маринов, 45 са посветени на баскетбола. Имате рекордните за България 27 титли и купи - 9 като играч и 18 като треньор. Не се ли уморихте да печелите?
- Не се уморих и засега няма изгледи това да стане. Изглежда, че хъсът към победата е някакъв незнаен код, който го има и у мен. Дори бих казал, че с минаване на годините този хъс сякаш става все по-силен... Не съм се изморил да побеждавам и мисля, че няма да се изморя скоро. Ако започнат често да ме бият, може и да се позамисля...

Коя е най-ценната ви победа?
- Всички са ми еднакво скъпи. И като играч в ЦСКА и "Академик", и после като треньор и на мъже, и на жени. Знам си колко много съм дал от себе си за всеки успех. Но не се гордея най-много с купите и постиженията. Щастлив съм, че повече от 45 години заради баскетбола съм в сърцата на хората, в техните емоции. Това е невероятно чувство, не се описва.

Така е всяка сряда и събота. Едни сигурно ме харесват, други - не, но аз винаги съм бил много искрен към всички тези, които обичат баскетбола. Искам и да се извиня на приятелите, които през годините може да съм обидил неволно. Но мисля, че мога да гледам всички в очите, защото никога не съм предавал никого. Това е най-големият ми успех в спорта. А в личен план най-голямата радост и гордост са двамата ми внуци Мишо и Божан.

Как ще празнувате 60-годишнината?
- Няма да правя големи банкети, защото не е минала година, откакто последователно загубих майка си и сестра си. Ще почерпя само най-близките...

Вие сте една от най-големите легенди на ЦСКА, а от 19 години не сте работили при "червените"...
- Да. За последно водих отбора през 1990-а година, спечелихме титлата и купата. От ръководството ми бяха обещали, ако това стане, да ме пуснат да поработя във Франция. Така стана и после пътищата ни с ЦСКА не се пресякоха. Но не съм там само физически, а духом винаги съм си на "Българска армия". Много ме натъжава тази тема, но това е животът. Жал ми е, че в най-хубавите и най-силните ми години като треньор не съм бил в ЦСКА.

А в момента ЦСКА дори няма баскетбол - нито мъжки, нито женски...
- Тези дни ще се обадя на няколко души да се информирам какво ще става в клуба. Трябват съмишленици, за да го вдигнат на крака, и аз съм им обещал, че с каквото мога ще помагам. Винаги съм насреща. Дано на първо време се възстанови поне детската школа.

Сравнете баскетбола, който се играеше по ваше време, и днешния вариант на играта.
- Задавате ми болен въпрос, поне за мен. Сякаш у нас хората трудно могат да повярват, че и преди тях се е играел добър баскетбол. Сега играта е много по-бърза и атлетична, защото просто човечеството се развива, както и тренировките за физика и хранителните добавки.

Екипировката също е несравнима с нашите гуменки и с дървените дюшемета. Продължавам да твърдя, че като майсторство, като техника, като вкарване, много днешни играчи могат да завиждат на тези от предишните поколения. Както аз съм завиждал на другите. Как вкарваха Наско Голомеев, Цвятко Барчовски или Илия Мирчев, а?

Има обаче и такава истина, че всеки смята своето време за най-славното...
- Не, далеч съм от това. Уважавам всяка генерация за времето й. Но и не мога да приема млади хора, които, като видят стари видеозаписи, да подхвърлят "Как си играел едно време, а"

Как ще коментирате работата на Пини Гершон в националния?
- Първо, той е много голям авторитет в Европа. Второ, момчетата се отнасят с изключителен респект към него. Трето, Гершон е доста одухотворен човек, с чувство за хумор и е отличен психолог. Имаше и малко късмет, без което в спорта не може, и съвсем заслужено класира отбора за европейското. Смятам, че ходът на федерацията с неговото привличане беше голям удар. Освен всичко сега съдиите и комисарите гледат с други очи на отбора ни.

А предстоящото включване на Васил Евтимов в отбора ни за европейското в Полша?
- Васко е силен и мощен под коша. Той е отборен баскетболист. Има страхотен поглед върху играта, при него няма индивидуализъм, егоизъм. Уреждането на документите му също е успех на федерацията.

Сякаш има сериозно раздвижване при баскетболните ни треньори. Доста бивши играчи навлязоха много активно и показват добри качества.
- Всячески поощрявам младите треньори. При нас, в баскетбола, често се случва по-младите да звъннат да попитат нещо или просто ей така да си поговорим. Например с Константин Папазов-Тити, сега и с Георги Младенов. В треньорството застъпиха здраво също така Спас Натов, Любомир Минчев, Даниел Димитров. Очаквам го и от Ивайло Равуцов, който живее с играта и много я разбира.

Разкажете как сте играли срещу Фидел Кастро?
- Беше насрочен мач на "Армията" между сборни отбори, в които трябваше да се включи и Кастро. Той закъсня много, пристигна около 23 часа вечерта. Ние го чакахме. Падна се да го пазя аз и на няколко пъти го пуснах да вкара кош. Попита ме дали ще играя, или ще стоя на едно място. Тогава го застъпих здраво и в следващия сблъсък Фидел се просна на пода.

Това стана пред целия генерален щаб на армията, който гледаше от първия ред. Един генерал дори извика: "Какво правиш? Ще те застрелям!" Но Фидел Кастро бързо стана. Тръгна рязко към мен и неочаквано започна да ме прегръща и да ме целува! Защо? Защото съм го взел насериозно като баскетболист. После той игра на 21 (б.а. - на свободни удари) и бе победен от треньора ни Цвятко Барчовски.

Тази година станахте шампион при жените, но изпуснахте купата при мъжете с "Лукойл Академик"...
- Изключително съм благодарен на момчетата за начина, по който те ме приеха в отбора. Съжалявам, че изпуснахме купата, въпреки че водехме със сериозна разлика на "Левски" на финала в Плевен. Провали ни индивидуалната игра.

Щастлив съм, че се прибрах в Бургас, където се създаде страхотна атмосфера за заключителните мачове при жените. Чувствах се изключително поласкан, особено след тази тежка година в личен план, от тази фамозна подкрепа в залата.

Как ще изглежда "Лукойл Нефтохимик" следващия сезон?
- Още е рано да се каже. Периодът е изчаквателен, трябва да стане ясно с какви пари ще разполагаме за догодина. И тогава ще правим новата селекция.