През последните два сезона в НБА вилнее едно словенско чудо с името Лука Дончич. Той прави такива мачове, че всеки човек, който поне малко познава играта баскетбол, си казва - това не е реално. Статистиката му е впечатляваща, трупа на сметката си от специалитетите "трипъл-дабъл", подобрява рекорд след рекорд в Лигата на извънземните, а е само на 20 години. Питам се какво ли следва? И какво ли щеше да бъде, ако това момче беше българин?!
Задавам си този въпрос, защото междувременно търся отговора на това къде ние грешим. Къде са нашите подрастващи като Лука Дончич? Търсим ли ги изобщо? Опитваме ли се да ги изградим? Толкова много въпроси, а отговори няма. Затворили сме се в една капсула на времето, в която нищо не помръдва дори милиметър. Пълним първенството си с неприлично скъпи чужденци, които идват за година и си заминават, а някак на заден план сме оставили работата по формирането на собствени състезатели. Забравили сме, че на пейката стоят по няколко момчета от родната школа, които чакат своя шанс. Защото, за да израснеш, трябва само някой да повярва в теб. Да ти се довери. Да покажеш, че можеш.
Сигурна съм, че Лука Дончич нямаше да стане този зашеметяващ играч, ако в Реал (Мадрид) не му бяха дали шанс или пък в Любляна го бяха оставили на скамейката.
Източник: EPA/БГНЕС
Къде е проблемът? Посочете го. Назовете го с думи. Защо ние не можем да създадем такива играчи? Какво ни пречи? Най-вероятно ще кажете, че нямаме базата, в която той се подготвя или специалистите, с които работи са много добри. Или пък ще кажете, че това при него е талант.
Истината е, че не е само до талант. Да, без него не може, но трябва и зверска работа. Изриване на паркета от тренировки, безпощадно стреляне и неуморен труд. А ние по една или друга причина сме свикнали повече да се оплакваме за това, което нямаме, вместо да развиваме това, което имаме.
Ако Дончич беше наше момче, със сигурност щяхме да сме издигнали личността му на пиедестал. Но понеже не е, трябва да започнем да се вглеждаме в талантите, които имаме. Убедена съм, че във всяка баскетболна школа има поне един Лука, а защо не и двама. Трябва само да ги забележим. И да им дадем шанс. Защото те чакат своя момент.
Лука Дончич изведе Далас до нов успех при завръщането си в игра
Маверикс се наложиха над Сан Антонио
Българските баскетболисти като Александър Везенков, Иван Лилов, Станимир Маринов, Божидар Аврамов, Павлин Иванов, Павел Маринов, Йордан Бозов, Христо Захариев са от онова поколение състезатели, което българските школи са създали. И днес ни карат да се чувстваме горди не само по терените у нас, а и в чужбина.
Тези момчета обаче няма вечно да се състезават. И затова е време да се запитаме има ли кой да ги наследи, да последва примера им?
Веднъж вече сме успели да възпитаме играчи като тези момчета. Вярвам, че пак ще го направим. ЗАЕДНО! Заради баскетбола!
Източник: Фейсбук
