- Как започна да играеш баскетбол?
- Бях на десет години и ако не беше най-добрият ми приятел Шон Найт сигурно никога нямаше да се захвана, но той тренираше и покрай него и аз се увлякох. Взе, че ми хареса, макар че по това време си падах повече по видеоигрите и по карането на велосипед в квартала. След това не ми е минавало през ума, че бих зарязал баскетбола, за да избера друг спорт. Отдадох му се изцяло. Влюбих се в играта и тя бе единственото, от което имах нужда.
- Ти ли си единственият спортист във фамилията?
- Не, братовчед ми Кристофър Робъртс, който живее в Ню Йорк също е голям талант, но за съжаление вече не може да практикува баскетбола така, както го правеше преди.
- Кога усети, че можеш да превърнеш страстта си в своя професия?
- Усетих, че е възможно през 2006 година, когато в Джуниър Колидж имахме шансове да се борим за титлата. Осъзнавам, че и в момента ме очаква много здрава работа в залата, за да се развия, но вече виждам светлинка в тунела.
- Разкажи нещо за детските ти години и за семейството си. Как гледат близките ти на "приключението" ти в България?
- Роден съм в Пасадена, но израснах в Уест Ковина. Отгледаха ме майка ми Джоан и по-големият ми брат Йън Хинксън, който днес е на 34 години вече. Детството ми бе вълнуващо, защото откакто се помня винаги съм бил ужасен дребосък, а и нека си признаем, че все още до някаква степен съм такъв. До последната година в гимназията все още бях отчайващо нисък. Не повече от около 160 сантиметра. След това, в разстояние на шест месеца ми се случи невероятното - пораснах с цели трийсет сантиметра и в момента съм 183. Но преди да се издължа бях обект на постоянни натъртвания и намеци, че с тази височина не ставам за баскетбола. Спомням си как трябваше сам да си давам кураж и да се мотивирам. Фундаментите на играта научих от своя треньор в Уест Ковина - Бостън Шима, след това важна роля изигра Дитър Хортън, с когото работих в колежа. Използвам случая, за да им благодаря. Колкото до майка ми и баща ми, те са невероятно горди с мен и ме подкрепят. Радват се, когато им разказвам, че се справям добре в България и нямат търпение да се прибера у дома, за да разберат повече за страната, за Варна и за отбора.
- С каква специалност излезе от Университета?
- Комуникации. Ако не ми бе провървяло в баскетбола със сигурност щях да се опитам да изпълня второто си желание, да стана баскетболен коментатор в някоя телевизия или радио.
- Привикна ли към живота тук и въобще знаеше ли къде се намира България на картата преди да получиш офертата от Варна?
- Харесвам Варна, страхотен град, в който се чувствам комфортно. Наистина нямах представа за местонахождението на страната преди да ме потърсят от Черно море, но това много бързо го поправих (смее се). Подписах веднага и тогава осъзнах, че когато човек се труди, рано или късно това му се връща в замяна. След като сключихме сделката близките ми организираха прощално парти, на което се повеселихме преди да отпътувам.
- Как протича един твой ден във Варна?
- Ставам рано и си приготвям лека закуска преди сутрешната тренировка. След това отивам на фитнес, прибирам се и е време за обяд. После дремвам за час-два преди второто занимание. Вечерям, звъня на семейството си в САЩ. Всъщност, еднообразно е, но пък ми харесва и аз лично не скучая особено.
- Научи ли нещо на български?
- Да, оправям се, колкото да кажа "Добър ден" и да попитам от учтимост "Как сте". Знам още въпроси от сорта на "Как се казвате?" и "Благодаря, добре съм", но като цяло е трудно.
- Наскоро Симеон Варчев ти предрече бляскаво бъдеше стига да устоиш на женските изкушения. Ще се справиш ли?
- Жените няма да изчезнат от този свят, но сигурното е, че аз ще продължа да играя баскетбол със същата любов, с която го правя от дете.
ТОВА Е ТОЙ
Кори Патрик Макинтош е роден на 27 август 1985 г. в Пасадена, Калифорния. Ръст: 183 см. Плеймейкър. Син на Джоан и Патрик Макинтош. Прякорът му в САЩ е C-Mac. Завършва гимназията West Covina в родния си град, след което преминава в т.нар. джуниър колидж - Фулъртън (2005/06): 16,1 т., 5,8 асист., 3,2 отнети топки. Следващото лято се мести в първодивизионния университетски тим на Айова Стейт: 31 мача,4,4 т., 1,8 борби, 2,5 асист. Напуска след година, защото иска повече игрално време. Отива в Augustana от NCAA, а от там вече получава предложението от Евроинс Черно море. Обвързан е с договор с клуба от морската ни столица до края на сезона.
СТАТИСТИКА
НБЛ (6 победи, 3 загуби)
Мачове 9
Минути 33
Точки 21,2
Борби 4,4
Асистенции 4,8
Отнети топки 2,3
11 октомври, 1 кръг
Черно море - ЦСКА 83:72
(17 т., 3/5 от тройката)
8 октомври, 2 кръг
Ямбол - Черно море 102:92
(21 т., 8 борби, 5 ас., 4 отн. топки)
25 октомври, 3 кръг
Черно море - Спартак Пл 85:90
(16 т., 5 нарушения, само 16 мин.)
31 октомври, 4 кръг
Левски - Черно море 89:90
(24 т., 6 борби, 5 ас., 3 отн. топки)
8 ноември, 5 кръг
Черно море - Р. спортист 85:67
(30 т., 11 борби, 7 асистенции)
15 ноември, 6 кръг
Черно море - Сливен 96:76
(17 т., 7 асист., 4 отн. топки)
21 ноември, 7 кръг
Лукойл - Черно море 92:83
(18 т., 6 асист., 4 нарушения)
28 ноември, 8 кръг
ЦСКА - Черно море 77:86
(24 т., 6 борби, 5 асист.)
6 декември, 9 кръг
Черно море - Ямбол 74:72
(23 т., 6 асист., 3 отн. топки)
Знаете ли, че...
1. Слуша предимно Ар Кели, Боби Валентино и Омериън
2. Готви си спагети и се налива с натурални сокове в промишлени количества
3. Може да гледа до припадък "Лоши момчета" 2 и въобще всички филми с Уил Смит
4. Чете предимно книгите на писателя Джон Уудън
5. Следи шоуто на Бил Козби, както и това на "Fresh Prince"
6. Фен е на звездата на Синсинати Бенгълс от лигата по американски футбол на САЩ (NFL) - Чад Джонсън
7. Симпатизира на колежанските отбори на Виланова и Мемфис от NCAA заради красивия им стил на игра
8. Харесва само двама баскетболисти от НБА - Крис Пол и Леброн Джеймс, но си няма любим тим в асоциацията
9. Любимата му мисъл е: "Пропускаш 100% от стрелбите, които никога не си опитал да направиш в мача"
