Президентът и старши треньор на БК Тони 7 Ивайло Христов даде обобщаващо интервю за клубния сайт Tony7.net, с което направи оценка за изминаващата 2009-та година и в същото време говори за несправедливото наказание от БФБ, както и за бъдещите планове на този клуб от Сливен.

- Как оценявате 2009 година в баскетболно отношение за Тони 7?
- Това е най-успешната година за клуба ни. С кадетския ни отбор играхме финал на държавното първенство в София. След 6 перфектни мача не ни стигнаха силите в срещата за златните медали, просто защото на този турнир всеки мач беше като финал и всички играеха на 100% срещу нас.

- А на ниво жени?
- През миналия сезон при жените играхме с млад отбор, който нямаше много опит. Не изглеждахме лошо срещу големите клубове, а срещу тези от нашето ниво направихме оспорвани мачове. Тази година я завършихме по възможно най-добрия начин и нямаме загуба в собствената си зала в Сливен, побеждаваме и в подрастващите.

Това, че има А група при жените е много добро решение. По този начин млади отбори като нашия могат да се развиват и да вървят нагоре, съответно за младите таланти в българския баскетбол, които не са толкова много, това е страхотна възможност за изява. Общо взето 2009-та е успешна година за нас, ще се радвам оттук нататък с всяка година нещата да стават даже по-добре.

Дадохме 5 национални състезателки за българския баскетбол, от които четири я представяха на европейски първенства за подрастващи. Това е нещо позитивно и означава, че ние работим за доброто на баскетбола ни.

- Глобиха ви от БФБ с 3000 лева за служебна загуба. Справедливо ли беше?
- Как може да е справедливо след като нямаше никаква възможност да се придвижим за този мач. Обадихме се до офиса на федерацията ни да отложим мача. Предполагам, че те щяха да го направят, но колегите от Русе не проявиха никакво разбиране и затова се стигна до тази служебна загуба.

За мен живота на момичетата беше по важен, тогава отборът бе само от 3 момичета над 18 години, другите бяха под тази възраст. Кой щеше да отговаря, ако беше станало нещо с тях. Направихме всичко възможно да пътуваме за мача.

Първо община Сливен имаше ангажимент да извърши транспорта за мача, но в тази обстановка те ни отказаха, защото всички шофьори и дори кмета на града ни Йордан Лечков се беше ангажирали да помагат на хората, блокирани в сливенския балкан. После потърсихме нашия спонсор от Toyota да ни подсигури коли, но и оттам ни отговориха, че не биха рискували в това време да пратят някой.

Накрая се обърнахме кам лицензираната транспортна фирма, която има редовна линия за Русе. Първоначално те се съгласиха, но след това и техните автобуси бяха връщани от полицията в прохода Хаинбоаз и ни отказаха. Издадоха ни документ, с което да уведомим федерацията, но и това явно не беше достатъчно. Представил сам всички документи на изпълнителния директор на нашата федерация и се надяваме тези пари да ни бъдат въстановени, защото несправедливо бяхме глобени и за малък клуб като нашия те са важни."

- Как върви работата с подрастващите в клуба?
- Много добре, даже над очакванията ми. Имаме изградени групи, много нови деца влязоха в залата, трябва да подчертая и помощта това да стане факт на човека, който ми помага за работата с подрастващите - Мануел Родеро. Това е най-големия ентусиаст, който съм срещал, отдаден изцяло на играта и работата с деца. С него след Нова година сме решили да влезем във всички училища в града ни.

Това е негова инициатива, която иска да приложим и в нашия клуб, както е в неговата родина Испания. В края на тази година направихме подарък за всяко дете в школата ни. За нас беше голямо удовлетворение да видим в очите на децата радостта им, че са при нас.

Иначе от отбора девойки на клуба очакваме добро класиране, даже нещо повече - направо да си кажа, че искам отново да играем финал и тази година се надявам да излезем победители след неговия край. Момичетата, които са в този отбор го заслужават, те са страхотен колектив и добри баскетболистки. И най-важното е, че са отдадени изцяло на това което правят, за тях в момента живота им значи баскетбол. А искам да си призная и аз, че и моя живот е само баскетбол."

- Родеро познава ли се с Бусета?
- Видяха се в Самоков на треньорския семинар и имаха възможност да дискутират ситуацията с баскетбола у нас.

- Има ли нещо, за което да съжалявате през изминаващата година?
- За нищо не съжалявам, човек трябва да гледа позитивно на нещата и да гледа напред."

- В тези трудни времена има ли хора, на които да изкажете благодарности, които да ви подкрепят?
- Искам да благодаря най-вече на всички момичета, които в момента са и тези, които бяха в нашия отбор през годината, на Стефан Михайлов, който беше миналия сезон с нас и ми помагаше много, на всички, които са съпричастни с това което правим в момента в клуба ни.

Няма начин да не благодаря и за подкрепата, която ни оказва община Сливен, на кмета Йордан Лечков, на хората, които помагат за развитието на целия сливенски спорт с професионализма си Петър Русев и Красимир Кръстев, благодаря и на спонсора ни Калоян Ганев. Това са хората, без които Тони 7 нямаше да бъде това, което е в момента.

- Какви са очакванията ви за предстоящата 2010 година?
- Не знам какво да очаквам от новата година, иска ми се всичко да е наред в първенството за жени, да се представим по възможно най-добрия начин и вече да почнем да берем плодовете на труда, които всички положихме през последните години. Повярвайте ми, той не е никак малък. Затова си мисля, че 2010 ще е по-добра и от предната. При подрастващите да постигаме успехи и да развием школата си на още по-високо ниво."