Сърбинът Игор Кокошков донесе европейската титла на Словения след победа във финала срещу Сърбия. Той приключи работата си начело на националния отбор на бившата югославска република, защото е част от щаба на Юта Джаз. Кокошков даде интересно интервю за Eurohoops, което ви предлагаме:
"Мисля, че европейската титла е най-големият ми успех. Различно е, когато си част от щаба и когато водиш свой собствен отбор. Това е една от причините да приема работата. Възможността да водя своя отбор, да правя своите грешки и да израствам като треньор. През 2007 ми предложиха работа в Грузия, не знаех дали да приема. Тогава бях и помощник на Сърбия, но Джо Дюмарс, треньор на Детройт по това време, ми каза, че ако искам да раста нагоре, трябва да имам свой отбор. По това време не бях и женен, така че използвах свободното си време да работя в национални отбори и това се оказа мъдро решение. Определено отговорността към националния отбор, да водиш своя програма, ти дава развитие. От тази гледна точка това е най-голямото ми постижение като треньор.
Трудно е да кажа сега, дали някой ден ще стана старши треньор в НБА. Това е нещо, което се влияе от много фактори. Пазарът е различен в НБА. В момента съм на добро място, така че дори и да не съм старши треньор, не е проблем.
Що се отнася до таланта на играчите, със сигурност европейските могат да се сравняват с американските. Европейците знаят как да играят, знаят отборните принципи, затова в САЩ се учат много от нас. Процесът е двустранен - ние учим от тях, но и те от нас.
Невъзможно е да остана треньор за световните квалификации. Новият календар на ФИБА засяга и играчите, и треньорите. За съжаление нещата са такива. За мен това дори не бе работа, бе удоволствие, чест. Но е невъзможно да остана за квалификациите през ноември. Дано Евролигата и ФИБА се споразумеят и поне играчите оттам да бъдат пуснати да играят. Това е по-голям проблем за Словения от това кой ще е треньор. Аз лично не смятам, че и Горан Драгич ще се промени решението си и ще играе отново. Отношенията помежду ни са повече от чисто професионални, ние сме приятели, семействата ни са. Но причината той да играе не е Игор, и причината аз да съм тук, не е Горан.
Лука Дончич е наистина специален. Талантът и потенциалът му са невероятни. Върху него пада и огромно напрежение, но той го понася отлично, наслаждава се. Трябва да работи върху доста детайли, има накъде още да расте. Но е повече от зрял за възрастта си. Не съм му дал нищо, което не си е заслужил. Той сам си спечели уважението на всички, съотборниците му го обичат много".
Източник: fiba.basketball
