Селекционерът Пини Гершон не даде конкретен отговор на въпроса ще остане ли начело на националния отбор по баскетбол след европейското първенство в Полша.
(
Нашите напуснаха форума след три поражения. Тимът обаче демонстрира игра и характер едва в последния си мач с Литва и бе на четири минути от класиране за следващата фаза. След мача Гершон говори на дълго пред медиите за проблемите на българския баскетбол.

"Трябва да помисля. Наистина ми е трудно да кажа. Но едно нещо мога да гарантирам - ако ме поканят да направя това, което мисля, че трябва да се направи, аз ще го направя. Но за националния отбор не знам.

Знаете, че моят клубен отбор вече води подготовка, а аз съм тук. Дори не мога да си представя колко тежък сезон ме чака с Макаби. Тежко е да си в такова положение 12 месеца. Но ако ме поканят да работя с млади играчи, независимо на каква възраст, ще бъда много щастлив да работя с тях.

Аз ще продължа да бъда наоколо, ако ме искате - дори и да съм в щаба, без да поемам цялата отговорност. Това не е обещание, но това мога да кажа. Готов съм да бъда помощник на петима треньори едновременно и да водя по пет тренировки на ден. Между другото, с България работя два пъти повече, отколкото в Макаби. Вярвайте ми!", заяви селекционерът.

Той направи равносметка на снощния мач с Литва. „Очаквах да играем малко по-добре. Доволен съм, че за разлика от мача с Турция срещу Литва се борихме. Но това понякога не е достатъчно, за да спечелиш. Съперниците ни в групата бяха по-силни от нас. Литва също, техните баскетболисти играят на много високо ниво. Трудно беше да се противопоставим, но направихме най-доброто.

Тежко е, особено кондиционно, когато се бориш със седем играчи. Не подценявам Чавдар и Божо, те обаче не успяха да помогнат, както го направиха преди година в квалификациите. Смятам, че победа срещу Литва можеше да бъде най-лошото, което можеше да се случи на българския баскетбол с оглед на бъдещето му".

Той разкри, че е бил уведомен преди мача за решението на капитана Тодор Стойков да напусне националния отбор.

"Преди четвъртата част му казах: "Това може да бъде последната ти четвърт или може да бъдем още една седмица заедно". Трудно е да намериш талант като него. Не става дума само за качествата му - говоря за огромния му опит, нещо, което не се купува. Със здравето също е така. Тошко е страхотен боец, голяма личност и най-важното - роден лидер.

Надявам се по време на това европейско, на шестте седмици подготовка, изобщо за последната година другите да са научили нещо от него. Със сигурност всички изпитват огромен респект от него. Гарантирам ви го.

Много е важно Тодор да остане около нас, дори и да спре да играе за националния отбор. Той би могъл да е в щаба, можем да измислим нещо. Не става дума за баскетбол, а и за образование. Можем да ги научим на нещо на игрището, но не можем да влезем у тях. Трябва да ви кажа, че някои играчи дойдоха на лагер с доста килограми отгоре. Това не е професионално. Можем да подобрим нещата, но не можем да променим всичко.

И когато търсим кой да го замени не става дума за един човек. Необходим е проект за следващите пет години. Не съм гледал младите, знам резултатите им. Обикновено е достатъчно да излезе един играч от една генерация, но на нас ни трябват трима-четирима. Особено необходими са високите играчи, а те трябва да бъдат търсени и намирани. Няма да дойдат сами, дори и защото някои се срамуват.

Наложително е да почнат да се търсят млади играчи и да се вкарват в залата. Ако това не стане, в следващите две години българският баскетбол ще отиде много назад - не във Втора дивизия, а в трета и четвъртa", предупреди специалистът.

Пини бе категоричен, че проблемите пред националния отбор идват не само от отказването на Стойков, но и от сериозната възраст на останалите .„Васко Евтимов е на 32, Торо е на 31. Нямаме дори необходимите тела, не играчите. А все пак кошът се намира на 3,05 метра, не е на земята, трябва да има високи хора за тази работа. Не можеш да ритнеш топката вътре!

Затова работата на треньорите е да излязат навън и да започнат да търсят. Защото нито при младежите, нито при юношите, дори и при кадетите не виждам някой, който да стане 2 метра и 10 сантиметра. Мислех, че можа да извлека повече от Костов и Аврамов, но не се получи", тъжно заключи селекционерът.

Израелският специалист обаче бе категоричен, че обича страната ни и иска да остане да помага на родния баскетбол. „Когато и да ме потърсят, съм готов да помогна, никъде няма да избягам. Вярвам обаче, че сега целта не е националният отбор, целта е да се изгради нещо в спорта.

Казах това миналата година и досега нищо не се е случило, за съжаление. Искам още след като сме кацнали, не след седмица, някой да стартира проект. Трябва да се възползваме от това, че сега министърът на спорта, заместник-министърът искат да помогнат, защото баскетболът е отишъл едно ниво нагоре чрез националния отбор. Трябва да направим нещо в следващите две години, за да не отиде с две нива надолу", предупреди Гершон.

Той сподели, че не е имал големи очаквания за участието на европейското първенство. „Направихме приличен мач с Полша като цяло, направихме сравнително добър мач с Литва. Но добър като комплимент, не като билет за Лодз. А Лодз не е кой знае колко хубаво място, вярвайте ми, София е доста по-добра дестинация.

Мачът с Турция нямаше толкова голямо значение, а и това е въпрос на манталитет. Аз не знам какво е станало преди 4 години, не съм бил на мача с тях. Но тук става дума за това, че трябва да изградиш нещо. Всяко лято в Турция се събират стотици треньори и стотици играчи на семинари и кампове. От сто човека винаги ще излезе нещо качествено.

Българският баскетбол е разполагал и преди с големи играчи, с високи и качествени баскетболисти. Говоря за Глушков, Голомеев, Румен Пейчев. Е, не са по 220 сантиметра, но са добри високи играчи.

Не говоря да се докарат хиляди баскетболисти, говоря за стотина. За да излезе един играч, трябва да доведеш няколко. Вижте, не обвинявам никого, но никой не дойде на нашите тренировки през миналото лято освен Росен Барчовски и Георги Божков. Тази година направих Росен генерален мениджър, а Божков пак идваше на тренировките.

Не казвам, че съм много добър треньор - аз съм среден треньор. Но все пак работя тази професия от 42 години и все мога да предам нещо от моите знания на другите. Не 100 процента - 2 или 5.

Много успешни треньори копират моята система в последните десет години. Все някой български специалист може да научи нещо от тези неща, малко - един процент - не всичко. Ако са толкова велики, значи създават много добри играчи.

А аз виждам какво става, много сме далеч от фундаментите на баскетбола. Трябва да уча младите играчи тук, които са на 22-23, и то на основни неща. Какво остава за 15 или 18-годишните?", риторично попита селекционерът.