Измина почти седмица, откакто стана ясно, че Лукойл Академик ще гони четвърта поредна титла с пети треньор.

Две загуби от някогашните страшилища ЦСКА и Левски бяха достатъчни, за да бъде изчерпан кредитът на доверие към Константин Папазов.

Най-логичното е че ръководството на клуба, което върна феновете в баскетболните зали, карайки ги да бленуват отново за европейски успехи, е било твърде уверено в непобедимостта на марката "Лукойл".

Най-актуалният въпрос, след като не останаха виновни, е кой би поел вината при провал срещу Левски днес?
Срещу "сините" "студентите" паднаха за първи път в Правец от 4 г.

"Напускането" на Петко Маринов, Драшко Проданович, Слободан Николич и Тити обаче говори за рецидивна клубна политика.

Дори да се класират за стартиращата на 15 май финалната серия, непобедимите доскоро (у нас) баскетболисти в бяло може да се провалят срещу варненския Черно море.

Седмици преди да бъде определен новият шампион, хората от управата на Лукойл Академик вероятно за пореден път са си рекли, че голямата задача е как тимът да прескочи осминафиналите на купата на УЛЕБ и естествено да отиде по-напред. Истината е, че дори да успее пак на родна сцена, настоящият състав не отговаря на стандартите, които сам наложи.

Единственият коз на Лукойл е заменилият в най-напечения момент Тити Папазов, Марин Докузовски. За краткия си престой при шампионите македонският спец смълча и най-резервираните, че е наясно каква е разликата между отбор-хегемон в България и евробоец с класа за нещо повече от излизане от групите на УЛЕБ.

Дали обаче един човек може да изкупи вината за двете загуби у нас и отстраняването от бившето страшилище от Югославия Цървена звезда на осминафинал?

Дори да се приеме, че Тити носи пасивите от миналия сезон, точно тогава беше логично натирването на най-големия мечтател в съвременния български баскетбол.
През 2005 г. Лукойл не само падна изненадващо от възобновения ЦСКА на финала за купата на България, но отново не успя да прескочи осминафиналите в УЛЕБ. Е, вярно Папазов се изхвърли, че Шарлероа е преодолим съперник, но пък и мотивацията след това не беше същата. Нито пък селекцията.

Американецът Дейвид Саймън (208 см) е далеч от класата, габаритите и респекта на 222-сантиметровия си сънародник Прийст Лодърдейл. Но пък се говореше, че селекцията ще е впечатляваща.

Другият американец Кениън Уикс също нямаше съществен принос, но пък намери свой начин да се "погрижи" за славата на клуба - след като беше спипан навръх Великден с поредната руса българска амбиция да пробва мъжкото достойнство на гастролиращ афроамериканец.

Странно беше и завръщането на забегналия по Коледа американец Брайънт Смит, но пък не по-малко озадачаващо беше и повторното му напускане.

В момента атлетичният баскетболист впечатлява със силни мачове в Израел редом до национала Йордан Базов в Апоел (Галил Елион).

С три години и половина служба нямаше как да не бъде освободен в посока Испания и най-верният и солиден войник на тима - капитанът Тодор Стойков.

След операцията на македонския национал Георги Чековски обаче резервната скамейка твърде окъся. Оказа се, че ще се разчита на доскорошните твърди резерви, и то тийнейджъри, Иван и Любимир Лилови, Живко Стоянов и Чавдар Костов.

Няма индикации, че след оттеглянето на петролните фирми - "Овергаз" от ЦСКА и Ямболгаз, и на "Екопетролиум" от Левски, същото ще стане и с Лукойл.

По-важният въпрос обаче е, ако кризата в настоящия шампион се задълбочи, как това ще се отрази на родния баскетбол?