Днес по обяд испанският специалист Хосе Мария Бусета подписа 4-годишен договор с БФБаскетбол в качеството си на селекционер на дамския национален отбор. Треньорът бе официално представен на пресконференция в хотел "Мираж" в Бургас само 2 часа преди старта на Финалната четворка на Купата на България при жените.

- Г-н Бусета, как се стигна до вашето идване в България?

- Добър ден. Засега знам само няколко думи на бъгларски. Ще науча повече. Бил съм няколко пъти в България и винаги много ме е привличал българският баскетбол. Това е голямо предизвикателство за мен. Дойдох, защото хората в БФБаскетбол са много ентусиазирани да подобрят и развият женския баскетбол. За мен женският баскетбол е живот. Удоволствие е да се включа в екип, който иска и има желание за развитие, за работа. Искам да помогна колкото мога повече. Знам, че има добър потенциал. Искам да използвам всичките си познания, за да помогна. Благодаря за доверието, което БФБаскетбол ми оказва.

- Разкажете повече за себе си?

- Целият ми живот е в женския баскетбол. 8 години съм бил отговорният човек в испанския женски баскетбол. Бил съм инструктор на ФИБА, и в испанската федерация, ходил съм във всички краища на света, където се обучават треньори,. Но освен треньорството имам и друга професия - спортната психология. Бях в Атланта с хокейния отбор, В Сидни бях за психологическата подготовка на Мексико. В „Реал" (М) 7 години бях завеждащ отдел по психология, като се занимавах с баскетболния и футболния отбор. Сега помагам на ФИБА за психологическа подготовка на съдиите.

- Само до преди няколко години сте работил в Реал (Мадрид) със звезди като Бекъм, Раул. Какъв ще е вашият подход за формирането на отбора?

- Хубаво е, че няма звезди като Бекъм и Раул. Трябват ни жени, баскетболистки. Трябва да се разбере, че всяка личност е различна. Всички играчи са много важни, те са звезди. Трябва да ги уважаваш всички. Трябва да ги познаваш и да им помагаш да развиват своя потенциал. Индивидуалният подход е много важен. Изпитвам респект към жените, защото те не са толкова известни, но полагат изключително много усилия.

- Какво е чувството да сте европейски шампион?

- Аз развих този отбор, но напуснах преди европейското. Испания спечели през 1993 г., а аз напуснах 2-3 месеца преди това. Беше много хубаво чувство. Бяхме назад - около 11-12-о място, а няколко години по-късно се преборихме за титлата. Това е отборен спорт. Много хора работят за успехите. Всички са важни.  Иначе не може да се постигнат успехи. След този успех на Испания в Рим, всяко голямо първенство е с Испания в медалите. Не е важно да се развива само националния отбор, а целият баскетбол да се развива и да се вдига нивото. Една от целите ми е да да развия баскетбола ви изцяло. Да споделям идеи с клубовете. Женският баскетбол иска мотивация.  Искам да бъда близо до тимовете до 20 и 18 годишните. Ще имам асистенти от България, надявам се направим добър екип. Ще доведа и специалист от Испания. Надявам се, когато си тръгналавината да е тръгнала и България да се бори на всяко голямо първенство.

- В момента в първенството са само 9 отбора. Това проблем ли ще е?

- Имате 9 отбора, това не е нито добро, нито лошо. Това е ситуацията. Ако има развитие, ако има успехи, тогава ще има мотивация в клубовете да създават женски отбори. Мотивацията в Испания е голяма. За нас е важно да даваме мотивация на жените, на момичетата да играят. И стимул за мениджъртие. В момента при вас иама много състезателки, които играят навън. Важно е да засилим първенството, за да може момичетата да се замислят дали да отидат навън. За някои е ценен опит, но за други не е полезно. Имате момичета, които играят по 5 мин. във втора дивизия, по-добре да седят тук и да играят в една силна вътрешна лига.

- Какви са плановете ви, в България ли ще живеете?

- Ще идвам колкото често е възможно. Ще живея в Мадрид, но ще идвам. През зимата ще следя играчите навън. Ще идвам през лятото за по-дълго. Предложих през януари да организираме клиника за млади играчи, за развиване на качествата. Имаме проект за тази година, ще се опитаме да организираме отбор за мачове в САЩ през ноември. Това ще е мотив за някои да останат тук.

- Какъв ще е вашият щаб?

- Ще имам асистент от Испания, с много опит в Испания, в първа дивизия. Името му е Хосе Луис Ернандес. Работили сме много заедно. Той ще дойде лятото. Ще ми помогне да работя с 20-годишните, той ще е треньор, но отговорността е моя.  Искам да помогна и на българските треньори, за да могат след време да поемат националния отбор. Нямам идея кои българи ще включа, очаквам помощ от федерацията, ще направя селекция. Може и на европейските за подрастващи да избере помощника си. Това ще е мотивация и за момичетата и за треньорите.

- А ако получите предложение от силен клуб?

- Никой не знае какво ще стане. Желанието ми е да концентрирам цялото си усилие върху България. Искам да работя за целия баскетбол. Аз съм лоялен човек и верен на една съпруга. В момента съпругата ми е българският женски баскетбол.

- Имате ли цели, поставени от федерацията, като участие на олимпиадата в Лондон?

- Трябва да бъдем реалисти, нека изчакаме. Може би не Лондон, но следващите игри. Това е обръщение и към играчите. Искаме да играем,  да спечелим квалификациите. Искам хора с амбиции, състезателки, които искат да бъдат на върха, да играят на виско ниво. Играчи, които искат да бъдат фактори в европейския баскетбол. А не такива, които идват по принуда, защото ги е страх, че ще бъдат наказани.