Остават броени дни до благотворителния „син" празник, който ще има за цел спасяването на баскетболния Левски. Събитие определяно от левскарската  общност като „втория юбилей". Момент, в който ще се преброят истинските фенове на вековния клуб. Личностите готови да заделят средства от собствения си джоб в името на една наглед невъзможна цел. Една перфектна идея на колегата Томислав Русев, който получи подкрепата на Тити Папазов и компания. Събитието няма аналог в модерната история на българския спорт, а  при евентуален успех може да послужи като добър  пример на всички тези, които винаги са искали да помогнат на любимия си тим, но така и не са намирали акуратния начин затова .

Левскаркият празник е своеобразна награда за целия този мъченически живот, който баскетболистите на клуба имаха през последните шест месеца. Докато цялото журналистическо множество бе заето с проблемите на футболния тим, момчетата от БК Левски нагледно доказаха какво е да бъдеш истински отдаден на любимия клуб и спорт. Вече  половин година „Бебетата на Тити Папазов" играят единствено и само за своите имена и емблемата на Левски . Павел Иванов и съотборниците му не бяха сломени въпреки множеството трудности. Не сведоха глава, когато останаха едва 8 човека. Не се предадоха въпреки поредицата от загуби в Адриатическата лига, не обърнаха внимание и на хейтърите, които непрестанно се забавляваха с безпаричието при шампионите на България. Истински урок по любов, който заслужава да бъде оценен тази неделя в зала „Арена Армеец".

Нека обърнем внимание на някои от „сините" герои, които станаха и повод за осъществяването на всички тези положителни събития. Започваме с капитана Павел Иванов. Крилото е човекът, който успя да „запали в искрата" в цялата левскарска общност след емоционалното си изказване при загубата от Балкан (Ботевград). Укорът му към привържениците трогна голяма част от тях, а думите му, че няма да напусне клуба, ако ще и да остане сам, го превърнаха в любимец на всички.

„Заслужаваме поне хората, които се наричат левскари, да дойдат и да ни подкрепят в този момент, в който стоим и се борим за този отбор само заради нашата чест и да го спасим .И ще съм тук докато или се закрие отбора, или се оправи и все още ме искат".

Димитър Ангелов: „Гордостта на Ямбол" е истинският лидер на отбора. Въпреки сериозната си баскетболна възраст, бившият национал помага много в подкошието след бягството на Николай Върбанов. Митко е бил част от големия враг ЦСКА, но това не му попречи да е един от най-големите радетели за спасението на Левски. Средно има по 7.91 точки на мач, а непрестанните му съвети към по-младите го правят още по-ценен за цялостния „син" колектив.

Алекс Симеонов израства с всеки изминал мач. Въпреки непрестанните оферти към него, 200-сантиметровият състезател остана верен на любимия си тим. Наскоро направи уникален мач срещу Берое, бележейки 42 точки. Заедно с Павел Иванов са хората, които са в най-тесен контакт с феновете и имат сериозен принос затова, зала „Универсиада" да бъде почти пълна за всяко едно домакинство на БК Левски.

Няма как да не отбележим и възходът на младоците, които на прекалено ранна възраст трябваше да се включат в борбата за спасение. Алекс Унадие, Деян Карамфилов, Евгени Хаджирусев Иво Ивков и др., освен собствената си чест, защитиха името и на „синята" баскетболна школа, която за първи път от доста време имаше честта директно да захранва първия тим с качествени млади попълнения.

Накрая, но не на последно място, дойде време и за Тити Папазов. Колкото и да бъде странен, „лудостта" му носи само позитиви на всичко свързано с Левски. Ако не бяха канските му усилия, честването на 100-годишнината едва ли щеше да се превърне в това епохално събитие. Непрестанните му сълзи и телевизионни изяви пък си струваха, след като БК Левски вече има реален шанс за своето спасение. Истински предводител, който дори да звучи прекалено ентусиазирано, е истинско съкровище  за столичния гранд.

Приказката на БК Левски е огледален образ на всеки, който се занимава със спорт в България. Липса на условия, финанси и някаква уникална перспектива, но въпреки това неизмерима гордост от това да практикуваш любимия си спорт и да браниш със сърце емблемата на любимия клуб или родината. Примерите за подобни отбори и спортисти са многобройни, като всички от тях заслужават дълбок поклон.

Вина за липсата на достатъчно уважение към тях е и на нас журналистите, които непрестанно се занимаваме с глупостите в родния ни футбол. Смешни скандали, измислени футболисти и куп простотии, които по никакъв начин е заслужават подобна медийна слава.

И така не ни остава нищо друго освен да пожелаем успех на инициативата по спасяването на БК Левски, с пожеланието това да се превърне в нещо като традиция, която да послужи за пример на всички милеещи за възраждането на българския спорт.