БаскетБОЛНО ми е за празните зали, за псевдофеновете, за изгубения спортсменски дух.

Да влезеш в залата и да видиш полупразни трибуни, а тези, които са запълнени с фенове, се чудиш дали знаят кои отбори играят и за какво се борят.

Дали са дошли да гледат баскетбол или футбол - няма значение! Важното е, че могат да използват целия си умствен капацитет, за да помрачат играта с поредните псувни и обиди по адрес на когото им падне. А когато и това им омръзне - скачат на бой, за да направят празника още по-пълен. Да си знаете, че преди да дойдете на баскетболен мач, не ви трябват фойерверки, те се палят безплатно между редовете в залите.

Не трябвало да поглеждаме назад, но как да не ви се прииска да попаднете в баскетболна зала в едно друго време. Тогава когато да бъдеш фен е имало друг смисъл. Скандираш името на любимия си отбор, развяваш гордо знамена и учиш детето си да обича спорта. Само личният пример може да запали искрата.

Понякога така силно ми се иска да изживея само един мач в онова време, когато най-ценна не е била победата, а уважението към противника. Уж вървим напред, а все още се обръщаме назад, за да се поучим.

Спортът трябвало да обединява, а ние много лесно започнахме да размахваме бесилки и да замеряме с предмети, и още по-тежко - с думи. Помислихте ли, че в залата са децата ви? Утре те в какво ще вярват?!

Проблемът не е в играта, а в нас - тези, които трябва да я осмислят. През лятото станах свидетел на случка, която така трайно се е запаметила в съзнанието ми, че едва ли ще я забравя. Действието се развиваше на обичайното място, в баскетболната зала, но този път на мач за трето място в турнир на 12-годишни момчета.

Срещата между двата отбора вървеше към края си и точно в най-напрегнатия момент, когато се решаваше победителят, а децата се раздаваха на терена, от публиката полетя бутилка с вода. Връхлетя на терена с всичка сила от ръката на друго дете. Естествено настана суматоха и беше нужно известно време докато срещата продължи с нормалния си игрови ритъм.

Сигурна съм, че агресията на този младеж, не се е зародила в онзи момент, когато отборът на приятелите му е бил напът да загуби. По-вероятно е да е присъствал на някой мач, в който играта е била свита в ъгъла, а баскетболът е бил на трибуните, само че с бутилки.

Разкажете на децата си за Майкъл Джордан, Коби Браянт, Лука Дончич или Александър Везенков. Покажете им защо от ръцете им трябва да лети единствено топката. Тогава с нетърпение ще влизате през входа на залата, защото вътре трибуните ще бъдат пълни, а в очите ще я има искрата!