Точно преди година, на същата дата, малко преди обяд в лобито на един хотел в Пирея животът на Пини Гершон се преобърна. Тогава обаче той не подозираше какво го очаква. Усмихваше се и пускаше шегите, без които не може да диша. И грам не се сещаше, че веднъж хванал се на нашето хоро, връщане назад няма. За 365 дни на него му се случиха доста неща. Както и на нас, разбира се.

Гершон се научи да поздравява на български, а ние - да вярваме, че чудеса все пак и напук на гадния свят, който ни заобикаля предължават да се случват. Дойде, баз да ни поиска стотинка за заплата, но с уговорката, че ще ни струва едно евро първата година, а ако ни класира за европейското - две евро. Отказа категорично да се подпише под договор, в който фигурират финансови параметри, въпреки че за възнаграждението му, макар и символично бяха намерени 70 000 евро.На 21 септември, в първата си сутрин като селекционер на отбор финалист на първенството на Стария континент (б.а. квалификациите приключиха на 20-и, когато загубихме от сърбите у дома), обяви, че се отказва от премията му от БФБ. С дадените му 50 000 лева призна, че предпочита да похарчи парите в разходи за някое талантливо детенце, което се е влюбило в баскетбола и се надява, че в София някой ден ще отвори врата нормална спортна академия.

Пини ни отвори очите. Видяхме, че не се умира от страх ако бъдеш смел и пуснеш на терена, точно когато е най-напечено, някой голобрад младок, на когото ножчетата му за бръснене все стоят нови. Пусна във врящия казан Божидар Аврамов (18 години) и Чавдар Костов (20), но не колкото да се разходят на паркета, а с мисълта, че са длъжни да бъдат полезни. И те бяха.

Геният му блесна с привличането на Ибрахим Джабер. Е, не можеше да е в течение на силните му религиозни навици, заради които не се хранеше дни наред, докато траеше Рамадана, но пък смени началния час на най-важните мачове у дома. За да се стъмни, а през това време, докато отборът загрява в "Универсиада" американецът да вечеря на бързо в хотела.

За тези 365 дни треньорът не се оплака нито веднъж, че съставът ни е слаб. Не го изрече публично, макар че сигурно скубел коси и се е чудел какво ще прави без нито един читав център, без ръст, без борба. С тим, който в първите мачове допускаше над 20 грешки. Показател, срамен дори за пионерска формация.
Напротив. Когато говореше за играчите - същите, които бяхме отписали, го правеше с респект. И с гордост. Сякаш привилегията бе за него да води тях, а не за тях да бъдат с него.

Луд, но гениален. А на всичкото отгоре и българин. Единственото, което днес трябва да направим, е да му благодарим на ум. Че го има и че е истински.