Жерар Пике продължава традицията да интервюира свои съотборници и добри приятели, като този път защитникът на Барселона избра за свой събеседник Луис Суарес, който днес става на 31 години. Ето разговора им, който публикуваме с известни съкращения.
Много ти благодаря, че си тук с нас.
- Няма за какво
Ще си говорим за Световните първенства, за кариерата ти в националния отбор. Една от изненадите, на които попаднах е, че правиш дебюта си за Уругвай малко преди да се запознаем - играеш срещу мен, срещу Испания, на Световното първенство до 20 години в Канада през 2007 година. Първият ти мач е малко преди това, през февруари, срещу Колумбия. Получаваш червен картон, което не знам как се е случило, но разкажи повече?
- Ха-ха. Така е, в онзи момент бях за първа година в Гронинген, бележех много голове. Любопитното беше, че преди мача (б.а. - дебюта му срещу Колумбия) ми казаха, че единственият свободен екип е с №10. Локо Абреу, моят футболен баща, ми каза да не го взимам, защото носил лош късмет (смее се). Е, оказа се прав, защото в крайна сметка...
Получаваш червен картон, но пък печелиш дузпа?
- Точно така, но истината е, че победихме с 3:1 и за мен беше страхотно изживяване като за първи мач с националната фланелка.
Игра срещу мен при 2:2, вкара и гол, а след това стана част от мъжкия национален отбор. Прав ли съм?
- Да, макар че не бях сигурен, че селекционерът на мъжете ще ме вземе в отбора, ако отида да играя на шампионата до 20 години. Все пак решиха да ме пратят на първенството, играх срещу теб и Испания, ние водехме с 2:1, но вие успяхте да изравните. След това, през септември 2007 година мисля, когато квалификациите започнаха, станах част от мъжкия национален отбор на Уругвай, което ме изненада, защото започнах сред титулярите още от първия мач.
И дойде първото ти участие на Световното първенство в ЮАР. Страхотни спомени, предполагам?
- О, да. Знаеш, че на такива форуми по принцип винаги има поне една голяма изненада, а в онзи момент това бяхме ние. На първо време беше страхотен успех въобще, че стигнахме до ¼ финалите, след което се добрахме и до полуфиналите. Победихме Гана с дузпи, за да стигнем до тази фаза, а предполагам, че по-късно ще ме питаш за играта ми с ръце срещу тях (смее се). Като цяло направихме голямо първенство. Целият отбор беше в добра форма, а Диего Форлан беше нашият лидер. Направо ги уби!
Ако не се лъжа направихте равен с Франция 0:0, победихте ЮАР с 3:0 и спечелихте срещу Мексико с твой гол за 1:0 и завършихте като лидер в групата?
- Да, завършихме на първо място.
След това отстранихте Южна Корея след 2:1, Гана с дузпи, и стигнахте до полуфинал с Холандия. Играехте доста офанзивен футбол, в мачовете се бележеха много голове...
- Видя се, че си е струвало да играем по този начин. Сега е лесно да се каже, но смея да твърдя, че ако срещу Холандия беше играл Диего Лугано, Хорхе Фусиле, обявен за най-доброто ляво крило в турнира, и аз, който бяха наказан, мачът с Холандия можеше да се развие и по друг начин. Можеше да е различно. Съперникът имаше и малко късмет, защото въпреки всички обстоятелства загубихме с 2:3.
Разкажи за хандбала срещу Гана? (б.а. - игра с ръце на голлинията и получи червен картон)
- Истината е, че изпитах депресия и тъга от това, че съм изгонен. Защото щяхме да загубим, но пък от друга страна имаше шанс да изпуснат дузпата... Поех риск при ситуацията, а футболистът на Гана изпусна дузпата, което не е по моя вина. Не бях ударил никого или нещо подобно, затова и празнувах така бурно - беше нещо, което си заслужава. Празнувах повече, отколкото при отбелязване на гол. Мой съотборник дори припаднал при пропуска на ганайския играч от дузпа. (смее се).
Наистина ли, кой?
- Кастийо. Хуан Кастийо. Така ми каза - докато другите празнували, той припаднал за малко. Аз влязох в съблекалнята, крещейки, за да изгледам дузпите. Но беше болезнено и мъчително - да гледаш дузпите от съблекалнята... Когато Локо Абреу би неговата дузпа, бяхме с един от домакините на отбора, казахме "добре, добре" и видяхме как всички започнаха да тичат. Представяш ли си, не осъзнахме, че сме спечелили! След това излязохме на терена, беше невероятно. Един от най-великите ми моменти с националния отбор.
Следва титла на Копа Америка в Аржентина. Биете Перу на полуфинал с 2:0, бележиш и двата гола, а после вкарваш и на Парагвай за 3:0 на финала?
- Беше незабравимо изживяване. На финала стадионът беше пълен с уругвайци. Бях награден за най-добър играч на турнира. Щях да стана и голмайстор, но Пауло Гереро от Перу ме изпревари с един гол. Това стана в мача им за третото място, в който той вкара хеттрик и ме задмина.
В навечерието на Световното първенство през 2014 си обявен за №1 във Висшата лига, ставаш и голмайстор в квалификациите с 11 гола. Виждаш ли, подготвил съм се.
- Изпреварих с един гол Лео.
Източник: GettyImages
О, да. Ще му кажа! Но преди форума в Бразилия получаваш контузия, в менискуса, ако не се лъжа. В група сте с Коста Рика, Англия и Италия. Разкажи повече за ситуацията.
- Случи се в последния мач от Висшата лига, Ливърпул - Нюкасъл. Сити вече бяха спечелили първенството, макар че бяхме близо до титлата в този сезон. В единоборство срещу техен (б.а. - на Нюкасъл) защитник усетих удар, но нищо повече. Всичко свърши, заминах за Барселона на ваканция за седмица, а след това се присъединих към националния отбор. Чувствах се добре, но на втория ден усетих болка в коляното. Докторът ми каза, че мястото вече е било контузено от предишен удар. Имаше по-малко от месец до началото на Световното. Имах съмнения, че ако претърпя операция ще пропусна първенството. Но бях и оптимист, защото семейството ми ме подкрепяше, а и селекционерът Валтер Ферейра ми каза "Не се притеснявай, ще се справиш". Не крия обаче, че имах съмнения, ще се оправя ли, ще разчитат ли на мен и т.н. Защото се очакваше, че ако всичко е наред, ще мога да играя чак в третия мач и евентуално, ако продължим напред в елиминациите. Работих много до началото на първенството, включиха ме в групата за двубоя с Коста Рика, на резервната скамейка. Станах да загрявам на своя глава, без селекционерът да ми е казал. Много исках да играя, но нямаше никакъв шанс, защото Ел Маестро, не планираше да ме пусне въобще в игра. Разбира се, ядосах се, че не влязох. Загубихме... Но в дните преди мача с Англия бях готов на всичко, само и само да играя срещу тях, защото в пресата им излизаха от онези, техните, закачливи заглавия от типа "Дано възстановяването на Суарес върви бавно". Но излязох и им вкарах два гола, победихме ги с 2:1. Беше един от най-емоционалните ми моменти, един от най-запомнящите се в кариерата ми. Отпразнувах головете с човека, който се погрижи за моето възстановяване. Много хора не знаят, но треньорът, който се грижеше за мен, имаше рак на лимфните възли. 6 месеца след Мондиала почина. Той ми помогна да играя на първенството и му казах, че няма да замина, ако не дойде в Бразилия. Винаги ще го помня!
Източник: GettyImages
За да дойде случката с Джорджо Киелини, който захапа...
- Да, много болезнен момент. Веднага осъзнах какво се е случило. Затова и не се радвах чак толкова на победния гол на Диего Годин, вече мислих за последствията.
Кога започна да говориш с Барселона за трансфер, след края на Мондиала ли?
- Не, докато течеше.
Помисли ли си, че случката с Киелини може да провали сделката?
- Да, разбира се! Сякаш изведнъж всичко се обърка. Но няколко дни, след като бях отстранен от Мондиала и наказан за няколко месеца, ми се обади Андони Субисарета. След това говорих и с президента, които ми казаха да съм спокоен, защото Барселона продължава да ме иска. Няма какво да крия, разплаках се! Защото показаха страхотно разбиране, въпреки поразиите и глупостите, които бях сътворил. Показаха, че имат доверие в мен. Заради това винаги ще бъде благодарен на Барселона - заради отношението!
Източник: GettyImages
Уругвай никога не е губил, когато си на терена? В три случая те няма и твоят отбор пада, затова не се контузвай, гледай да не те наказват, за да можеш да участваш на Мондиал 2018! В този ред на мисли, как виждаш предстоящото Световно?
- Ще е сложно, защото ще е пълно със силни отбори. Има и такива, които винаги правят изненада, поради което с тях трябва да се внимава най-много.
Виждаш ли някой изявен фаворит?
- Уругвай, ха-ха-ха! Очевидно от европейски страни това са Германия, Испания, Франция, а след тях бих посочил Аржентина, Бразилия и Уругвай.
Да разчупим финала с този въпрос - ще спечели ли Барселона всички трофеи през този сезон?
- Да, разбира се!
