Повечето се съмняваха в него и поставяха назначаването му в най-добрия отбор на света под въпрос.

Началото беше трудно, защото трябваше да се запълнят обувките на един от най-големите в историята на Барселона - Хосеп Гуардиола.

"Новият" не беше доказал нищо като треньор и повечето специалисти му предричаха краткотрайно бъдеще в Каталуния.

В Япония обаче, на Световното клубно първенство, Луис Енрике окончателно доказа, че съмненията са крайно неоснователни, а класата му е безспорна, макар и постигната в движение.

На стадиона в Йокохама Енрике застигна Пеп. Е, нов секстет през сезона нямаше, но да си го кажем честно, а и с известна доза чувство за хумор - и 5 титли не са много зле, нали?

Единствено Атлетик попречи на Луис да повтори смятаното за "неповторимо" постижение на Гуардиола, оставил завинаги името си със златни букви в безкрайната гордост, наречена Барселона.

Трудностите бяха много, MSN се оказа не особено лесен за контролиране звезден сбор, но Енрике се справи с всичко - с много характер, с много усилия и без да обръща внимание на критиците. Но и с осигурено спокойствие и сигурност, от страна на босовете в Каталуния.

Така пренебрегваният в началото на престоя си в Барселона Луис Енрике малко очаквано се нареди до великия Хосеп Гуардиола в историята на Барса.

Точно до него и нито стъпка назад!