Gracias!

Най-лесно е да се хули, обижда и философства тогава, когато нещата вече със сигурност не вървят.

Подобна е настоящата ситуация с най-добрия футболен отбор в света за последните 10 години.

Барселона.

Уникалният, магичен, фамозен дрийм тим, каращ хора от различни раси, вероизповедания, произход, потекло и класа да се чувстват обединени, заслужили да нарекат себе си фенове на Барселона.

Отбор, който накара дори великия Йохан Кройф, малко преди смъртта си да заяви, че никога в историята на футбола не е имало друг такъв състав. Други такива майстори на най-популярната игра. Комплимент от божество, от стожер в историята на "блаугранас", който няма как да остане подминат.

Барселона вкара в ежегодна употреба понятия, като "требъл", "квадрипъл" и каквото е там за 5, 6 и т.н. трофея, спечелени в рамките на само една "футболна година". На само един сезон!

Източник: GettyImages

Стотици попадения, хиляди (буквално) рекорди, огромна гордост и безмерна чест развълнуваха Каталуния, давайки й дори и политически крила, карайки я да се чувства независима от всичко и всички. Готова да се изправя срещу УЕФА, ФИФА и с гордост да понася тежките удари на властимащите в световния футбол. 

Източник: GettyImages

И въпреки това да продължава да бъде номер едно!

Привърженици на редица европейски грандове не излизаха в продължение на седмици от домовете си, засрамени от последния разгром, претърпян от движещите се като в популярна видеоигра Шави, Иниеста, Пике, Пуйол, Роналдиньо, Ето'о... и разбира се Меси.

Косъмчетата се повдигат нагоре по предмишниците, дори само при споменаването на тези няколко имена.

А пък каквото и да се каже за последния, ще бъде малко и недостатъчно. От момента, в който стана достъпен, популярен за широката аудитория, той показа на света, че с вродения, правилно развиван талант не могат да спорят и най-упоритите, най-мотивираните, най-добре физически подготвените футболисти на планетата... А защо не и в историята.

Години наред мачовете с нереалния тим на Барса бяха задължително предшествани, от страна и на най-непобедимите и безспорни грандове, от не особено радостни възклицания, основно с по две-три букви, но и такива с повечко, които никак не стават за публикуване в периодичен печат или дори виртуалното пространство.

И каквито и трансфери да правеха германци, италианци, французи, англичани, а основно и испанци, каквито и звездни треньори и президенти с неограничени финансови възможности да си назначаваха, все оставаха с усещането, че е по-добре още на почивката мачовете им с каталунците вече да приключват, защото цифрите от едната страна на светлинното табло могат да станат и две, една до друга...

Всичко това беше чудесно, уникално както за феновете на Барселона, така и за безпристрастните такива по цял свят, през тази последна декада.

Но срещу привидно изпадналия в криза ПСЖ, насред традиционно знаменателния и емблематичен за футбола Париж, окончателно бе доказано, че Космологичният модел важи с всичка сила и в спорта. Няма нещо в познатия ни свят, което непрекъснато само и единствено да се разширява и расте. В един момент започва да се свива.

Източник: GettyImages

Понякога това свиване се предусеща в непокритото треньорско самочувствие на един сравнително пресен специалист, макар и бивш грандиозен футболист - както в Реал (Мадрид), така и след това в Барселона.

Източник: GettyImages

Или пък във все по-трудните мачове срещу баски, столичани и галисийци, които преди няколко години си тръгваха опустошени като след атака от Испанската армада от "Камп Ноу", проверявайки за всеки случай дали все още са в пълна екипировка или пък тениските им са разкъсани от набезите на Шави и Иниеста. Футболисти, спомените от мачовете с Барса за които се изчерпваха единствено с някой и друг косъм от гривата на Пуйол по рамената им или пък с лекия световъртеж, след поредната доза финтове от Роналдиньо.

Но на 14.02 всичко окончателно приключи. За наблюдаващите беше ясно, че "свиването" е към края си, а спомените за онзи велик отбор започват малко по малко да избледняват. Като косата на споменатия Иниеста или пък брадата на Меси, който от добрия, срамежлив юноша и скромен млад талант на Ла Масия премина през редица еволюции, достигайки до цветните татуировки, изрусената, модерна прическа и съдебната зала, за нещастие на онези, които изрисуваха по гърдите си онова, първото момче, на което всяко друго, по целия свят искаше да прилича.

Не че и сега не е така, но емоцията просто не е същата.

Източник: FC Barcelona

Дойде ли краят на поредната епоха за клуба? Това ли е моментът, в който ще бъде затворена старата страница от каталунската футболна история, за да бъде отворена нова и някой ден не се появят следващите Меси и Шави, както преди десетилетие се чакаха поредните Ромарио и Стоичков?

Да, Барселона може и да спечели реванша срещу Пари Сен Жермен. Може дори и сензационно, изненадващо и шокиращо да продължи в следващата фаза. Царя е доказал не един и два пъти, че с него шега не бива.

Може да има и нова титла. В Испания, а защо не и световна. Едно обаче е сигурно - поредният дрийм тим, може би най-великият и единствен по рода си отбор, съставът наследил, а защо не и задминал онзи на Ицо и Куман, сякаш вече остана в миналата, предишната страница.

Източник: GettyImages

Отборът-мечта, натрупал зад себе си рекордите, титлите, трофеите, златните топки и обувки и всички незабравими емоции, прибирайки ги прилежно на най-високия рафт в златния световен футболен фонд, където те да бъдат съхранени и запазени като вдъхновение и пример за всички следващи големи "синьо-червени" звезди.

Онези, които Барселона предстои да открие, развие, усъвършенства, а в последствие и да предложи за възхита на широкия футболен свят.

За всеки паметен момент, за всяка радостна сълза и миг на незабравимо щастие;

за всяка малка дупка по стената и следа от тиксо по вратите;

за всеки точен, неоспорим аргумент в поредния разгорещен спор с предизвестен победител, преди и след поредното фамозно шоу:

¡Gracias!