В първата част на изповедта на Жерар Пике, ТОПСПОРТ Ви представи разказа на защитника от времето, когато беше играч на Манчестър Юнайтед. В него той разкри любопитни случки от престоя си на "Олд Трафорд" и засвидетелства огромното си уважение към сър Алекс Фъргюсън.

Във втората част, бранителят набляга на емоциите с любимия си клуб - Барселона, на разкази за вечния съперник Реал (Мадрид), както и за футболните гении - Хосеп Гуардиола и Лионел Меси.

Пике използва онлайн платформата "Players Tribune", за да покаже на хората, че гласът на футболистите също е важен, тъй като те по никакъв начин не се различават от "обикновения" човек. 

Ето какво сподели Жерар на "белия лист":

Снимка 346945

Източник: Players Tribune

Ще ви разкрия малко вътрешна информация. Всички знаят, че футболистите имат чат групи в "WhatsApp". Аз имам една, в която си пиша само с приятели ми и още една за съотборници ми в Барселона. Но любимата ми най-вероятно ще ви изненада. По-рано през този сезон, когато бяхме 8 или 9 точки пред Реал (Мадрид) в първенството, създадох нова специална група и добавих някои от момчетата, с които сме заедно в националния отбор на Испания. Те играят или за Реал или за Барса.

Ако четете само това, което пише в медиите, ще си кажете, че сме смъртни врагове и се мразим. Но истината е, че ние се разбирам доста добре и в този чат обсъждаме на дълго и на широко тактики, футболни философии и дори книгите, които четем.

......

...... Стига, вързахте ли се? Разбира се, че се шегувам! Единственото, което правим в този чат е да плюем един по друг, респективно по Барса и Реал.

Това просто е най-доброто. Точно като малки деца сме. А истината е, че в момента аз се забавлявам най-много, тъй като сме 15 точки пред Реал в класирането. Затова може да си представите колко креативен съм в този чат, когато започнем да се заяждаме. Миналият сезон, когато те печелеха всичко, се чувстваха доста добре. Винаги ми говореха какви ли не глупости, когато се видехме на лагерите с националния отбор.

Човече, всеки път, когато спечелеха мач през миналата година, си постваха снимки в "Инстаграм" от съблекалнята... Спомняте си, нали?

Усмихваха се и показваха мускулите си, точно както прави Скалата, и изписваха #HalaMadrid, след което винаги слагаха иконката с трофея. Сега, всичко е различно. Постовете им вече са доста по-сериозни. "Три точки днес. Трябва да продължим да работим още по-усилено!".

И след като видя такъв пост, веднага им пиша в "WhatsApp": "Хайде де, момчета, защо сте толкова сериозни?". Разбира се, добавям и доста ревящи от смях иконки.

А знаете ли как нарекох групата ни? ПОЗДРАВЛЕНИЯ.

Мога да се шегувам с тези момчета постоянно и за всичко, защото те са моите братя в националния отбор. Може и да мразим клуба, в който другият играе, но всички защитаваме цветовете на една страна, имаме една и съща мечта и това е нещо, с което много се гордея. Още когато бях малко момче и видях колко страстен беше Луис Енрике на Световното първенство през 1994 година, мечтата ми беше и аз да играя за националния тим.

Изключително горд съм, когато нося фланелката на Испания, на всеки четири години. Това може и да изненада някои хора. Ако гледате някоя мадридска телевизия, те ще ви кажат коренна различна история за мен. Те мислят, че съм предател и, че искам да разкъсам страната на парчета, заради това, че публично подкрепям хората в Каталуния да имат право да гласуват на референдума.

Никога досега не съм коментирал как аз бих гласувал. Не се опитвам да бъда политик и да властвам над хората. Моето мнение е едно от милиони и няма значение. Но това, в което вярвам е, че 7.5 милиона души от родната ми Каталуния имат право да гласуват и всичко да се случи по мирен начин. Проблемът е доста сложен и изисква много дебати и размисли. Намирам се в доста рискована позиция, защото, от една страна, най-щастливият момент в живота ми беше спечелването на Световната купа с Испания, но, от друга, каталунската кръв е в кръвта ми. Това са моите хора, моето наследство, моята земя. И, когато 80% от населението казва, че има право да гласува, смятам, че трябва да бъдат чути. Ако това кара сънародниците ми да не ме харесват... Е, мога да живея с тази мисъл.

Забелязал съм, че хората в Америка са започнали да казват на НБА играчите, че тяхната работа е да дриблират, не да говорят, когато се опитат да изразят мнението си относно проблемите в обществото.

Не е ли абсурдно това?

Тук в Испания е същото. Казват ни: "Мълчи и просто играй футбол. Това е всичко, което умееш".

Съжалявам, но няма как да се случи. Няма да мълча и просто да играя футбол. Това не е всичко, което умея. Повечето хора не осъзнават, че ние сме повече от футболисти и е важно да изразяваме себе си и вижданията си. Футболистите също са човешки същества, а това е нещо, което изглежда убягва на медиите в днешно време. Има неща в животите ни, за които никой дори не предполага. Да, може да потърсите как е завършил мача ни, както и трансферните слухове, но няма как да проверите в "Google" как се чувства даден човек, какво го мотивира или от какво се страхува.

Нека ви дам някои примери от моя собствен живот.

*Заб.: Първият пример, който Жерар Пике дава, е за престоя си в Манчестър Юнайтед, който ТОПСПОРТ вече Ви показа. Може да прочете разказа на защитника в прикачената статия по-долу.

Искрено и лично с Жерар Пике

Искрено и лично с Жерар Пике

Сподели своята история чрез онлайн платформата "Players Tribune"

Има толкова много неща, които се случват в живота на един футболист, а хората няма как да ги видят. Именно затова пиша тази изповед. Нека ви разкажа и още една къса история... Защото, както вече казах няколко пъти, футболът е много сложен. Не е като във филмите. Когато бях на 24 години, бях на върха на света. Бях спечелил всичко - Ла Лига, Шампионска лига, Световното първенство. Играех под ръководството на гениалния треньор Хосеп Гуардиола, който наистина вярваше в мен още от момента, в който пристигнах отново в Барселона. Носех фланелката на отбора, който обичах още откакто бях дете. Всичко беше перфектно.

И тогава...

Имах най-ужасният сезон в цялата ми кариера.

Всичко сякаш се сриваше пред очите ми през 2012 година. Не знам защо. Мисля, че бях загубил страха, който ме беше довел до това ниво. Не знам каква беше причината, но започнах да се съмнявам в себе си. Пеп също започна да губи вяра в мен. През първите три години имахме феноменални отношения. Аз все още смятам, че той е невероятен треньор. Но истината е, че периодът беше много труден. Той искаше неговите играчи да са обсебени от футбола 24 часа на ден, а в онзи момент от живота ми, това беше нещо, което не разбирах напълно. Не бях отдаден на тази философия. Както ви казах, Пеп вече не ми вярваше и съдбоносният момент беше, когато реши да не ме пусне в игра срещу Реал (Мадрид). Това ме съсипа.

Започнах да си мисля: "Това ли беше? Мечтата ми да играя за Барса към своя край ли е? Толкова бързо ли ще приключи всичко?".

Тогава, по време на втория полуфинален мач в Шампионска лига с Челси се случи нещо много лудо. Още един обрат на съдбата. Бяхме загубили в първия двубой с 0:1, а аз не играх. Пеп обаче реши да ме пусне титуляр във втория сблъсък на "Камп Ноу" в опит да обърна нещата, но честно казано, не мога да ви кажа нищо от този мач.

По време на мача, вратарят ни - Виктор Валдес случайно ме удари в главата, докато се опитваше да изчисти една опасна топка. Буквално паднах в безсъзнание. Когато най-накрая успях да се изправя на краката си, останах на терена и знам, че продължих да тичам в продължение на 10 минути, но наистина нямам никакъв спомен. В крайна сметка, докторът видя, че не се чувствам добре и ме извадиха от игра. Бях директно закаран в болницата.

Снимка 347894

Източник: Players Tribune

Събудих се на следващия ден и не можех да си спомня нищо от този мач. Дори не помнех кой е спечелил. Всичко беше като в мъгла. Оказа се, че крайният резултат е 2:2, което означаваше, че са ни отстранили. Само няколко дни след това, Пеп обяви, че си тръгва от Барса. Все едно цяла ера приключваше, а и мислех, че с нея и моето време там също е към края си.

Онзи сезон ме накара наистина да се замисля върху кариерата си, както и върху живота. Беше нещо като отрезвяващо събуждане. Когато отборът ни даваше всичко от себе си, Пеп вече не вярваше в мен. Когато реши да ми даде шанс, аз не бях в състояние да помогна. Понякога се чудя какво би било ако се бях събудил на следващия ден и ми бяха казали, че сме успели да отстраним Челси. Бях извън терените със седмици заради травмата на главата, така че нямаше да мога да взема участие в този финал. Може би, щяхме да спечелим Шампионска лига. Може би, Пеп щеше да реши да остане в Барса. Може би, никога нямаше да възвърне доверието си в мен. Може би, щях да играя за друг клуб в този момент. Вместо това, новият ни треньор - Тито Виланова ми даде шанс да си върна мястото в отбора през следващия сезон.

Има много такива моменти по време на кариерата ти, които те карат да се замислиш за съдбата, за шансовете, и как нещата можеха да бъдат коренно различни. Но не това пише във водещите заглавия. Те са прости. В истинския живот обаче, най-интересните неща се случват далеч от хорските очи.

За пример мога да дам това, че хората все ме питат какво е чувството да играя редом до Меси толкова много години. Ако трябва да го опиша в едно изречение: Той е извънземен.

Той просто не е от тази планета.

Той е единственият играч, за който някога съм казвал на себе си: "О, това момче е дошло отнякъде другаде. Не е човек", още когато го видях за първи път, а бяхме на 13 години...

Той е асасин. Най-добрият, който някога съм виждал. Но, разбирате ли, не става въпрос за начина, по който напада. Хората често ми задават въпроса: "Кое е най-невероятното нещо, което съм виждал Лео да прави на терена?". И очакват да им отговоря, че е дриблирането през трима защитници. И, повярвайте ми, имам много такива истории за разказване.

Но, за мен, причината, поради която вярвам, че не е от тази земя, е заради това, което случва, когато топката не е в него. Може би, няма как да го забележите по телевизията, но аз го виждам на терена. Трябва да забележите лицето му, когато спринтира към определен бранител, за да върне топката отново в наше владение. Има поглед, който не съм виждал в нито един друг играч досега. Това е, което го прави толкова невероятен. Той не е заинтересован от това да прави спектакъл. Просто е замесен от различно тесто. Манията му по спечелването на топката... В това се крие неговата чудатост.

Може би, това не е история, която ще влезе в заглавията. Но, когато мисля за магията на Меси, тя не е нещо, което може да намерите в "Youtube". Просто става въпрос за това, което може да видите само в очите му. Иначе колко е невероятен ще ми отнеме поне още 5000 думи, за да мога да обясня... Може би, в друга статия!

И това ме връща отново в началото. Колкото повече години минават, толкова повече се замислям за кариерата си и може би, последното Световното първенство, което ми предстои да изиграя. Замислям се за мястото си в този свят. За това как съм стигнал дотук и какво още искам да постигна в живота си.

Снимка 337077

Източник: Twitter

Една от целите ми е никога да не си затварям устата.

Като спортист, вярвам, че трябва да използваме тази наша платформа, за да се свързваме с хората и да ги допускаме до живота си, както и в мислите си малко повече. Мисля, че такъв манталитет на комуникация е нужен в момента повече, отколкото когато и да било.

Ще ви кажа отново - ако гледате която и да е мадридска телевизия, медиите ще ви кажат, че всички в Барселона се опитват да унищожат страната.

Ако гледате телевизия в Барселона - ще ви кажат, че всички в Мадрид се стараят да наложат мнението си над хората.

Всеки е лошият в случая, просто зависи коя точно телевизионна програма гледаш.

Казват, че има смут в националния ни отбор заради политическите ни различния. Истината е, че ние много рядко говорим за политика. Прекалено зает съм да казвам на своите съперници от Реал това, че тотално се прецакаха в първенството, а те пък са прекалено заети да се занимават с конспирациите относно съдиите!

Занимавам се с футбол през повече от половината ми живот. В момента съм на 31 години. Преди казвах, че ще се оттегля стана ли на 30. Честно да ви призная, знаете ли какво ме задържа, за да не се откажа? Преживяванията в съблекалнята. Възможността да опозная футболните гении като Меси, Пуйол, Неймар и Рой Кийн, независимо, че той за малко не ме уби.

В крайна сметка, футболът е доста дълго пътуване. Печелиш. Губиш. Спъваш се. Правиш грешки. Смееш се, плачеш. Правиш глупави неща, за да мине времето. Може би, със съотборниците ти дори решавате да запалите мотора на асистента на старши треньора (преди да му купите чисто нов, разбира се... Ще оставя обаче, тази история за друг път!).

Надяваш се, че от малко момче ще се превърнеш в мъж. Това е, което прави този спорт толкова красив, поне за мен. Просто е една наистина дълга история.

Така че добре дошли в нашия свят, добре дошли в нашата трибуна!

Снимка 347899