Светослав Петров вече две години прави и невъзможното за оцеляването на родния му клуб Добруджа. Роденият през 1978 година Петров е главен мениджър на тима. Бившият полузащитник на ЦСКА и националния отбор бе любезен да отговори на въпросите на "Тема: Спорт":
Г-н Петров, какво е състоянието на Добруджа и все още ли държите на думите си, че ще си тръгнете от клуба след края на сезона?
- Тежко е. Отдавна не съм говорил и не съм давал интервюта, защото няма какво хубаво да кажа. Много е трудно и вече се уморих. Не мога да крия, че финансовото състояние на клуба не е добро и оттам идват всичките ни проблеми. Има дупка в бюджета, която не може да бъде запълнена и може да се окаже фатална.
За какво става въпрос?
- В началото на всяка година ние определяме бюджет. Той е сред най-ниските във Втора лига, но без него съществуването на клуба в професионалния футбол е невъзможно. По-голямата част от сумата се осигурява от общината, но така и не успяваме да намерим спонсори и това тежи. Аз съм между ръководството и футболистите и обирам всички негативи. Опитвам се да сглобя отбор и през есента го бях направил, но през зимата си тръгнаха петима основни играчи. Те не могат да играят без пари. Наложи се да сглобявам нов състав. А това е много трудно. Реално ние не успяваме да надградим, а опитваме да живуркаме и оцеляваме. Няма смисъл от това.
През зимата казахте, че след края на шампионата ще си тръгнете...
- Моето решение е да остана до лятото заради футболистите и клуба. Правя го и заради кмета на града, който помага много и съм поел ангажимент към него. Ако си бях тръгнал през зимата, много от футболистите също щяха да си заминат. Не можех да си го позволя. Добруджа е моят роден клуб. Исках да съм лоялен. Това е традиционен тим. Един от тези с най-много мачове във втория ешелон. Не заслужава сегашното си състояние. През зимата се разбрахме мъжки да останем и да избутаме сезона, най-вече заради клуба.
А след Добруджа накъде?
- Е, ще видим. Нека свърши сезонът. Но наистина е трудно. Семейството ми е в София. Дъщеря ми е на 12, но имам и близнаци на година и малко. Трудно е да съм далеч от тях. В Добрич съм, за да помогна. Едно и също обаче се случва вече 10 години. Ние ще изкараме сезона, но вместо да надградим отбора от първия полусезон, пак трябва да правим нов. А през лятото ще дойде някой след мен и ще каже, че Петров е изхарчил бюджета и няма пари. Общината и кметът правят много, за да го има клуба, но трябва още малко от спонсори. И всяка година това малко не достига и се стига до тези проблеми. Или трябва да се намери това малкото, или няма смисъл. Трябва да се вземе някакво решение. Ако не стане, ще търся нещо друго. Аз искам да се развивам.
Значи е цяло геройство, че Добруджа не е последвал съдбата на Витоша, Дунав, Кариана?
- Правим и невъзможното. Преди 2 години се върнах в клуба и целта ми бе да го спасим, а да не го фалираме. Успяхме, влязохме от В във Б група, а след това трябваше да го задържим и да надградим. За нещастие, за последното няма шанс на този етап. И е много жалко, защото смея да твърдя, че Добруджа разполага с една от най-добрите бази. Освен основния терен имаме още един затревен, изкуствен, зала... Условия за работа има, но няма как да ги използваме.
Сигурен съм, че следите случващото се в ЦСКА...
- Аз съм цесекар. Разбира се, че следя, но като фен и моля не ме карайте да коментирам нищо свързано с клуба.
