Малин Орачев е роден на 3 декември 1972 г. в благоевградското село Кочан. Юноша е на Пирин (Благоевград) - 91 мача. В кариерата си е играл още за "Нефтохимик" - 201, "Локомотив" (Сф) - 106, и "Черноморец" (Поморие). Орачев е на седмо място във вечната ранглиста на "А" група по участия - 398 мача. Има и 34 гола. С "Нефтохимик" е вицешампион (1997 г.) и два пъти носител на Купата на ПФЛ (1996, 1997 г.). Участвал е в 4 загубени финала за Купата на България (два с "Пирин" и по един с "Нефтохимик" и "Черноморец" (Поморие), като на три пъти това се е случвало срещу "Левски" и веднъж срещу Берое. В евротурнирите е записал 16 мача с 2 гола. Има и 3 мача за националния отбор. Понастоящем е треньор на ОФК "Поморие".

Г-н Орачев, вашият отбор върви във възходяща линия през последните години. Тръгнахте от окръжната група, а сега сте фактор във Втора лига. Кога ваша цел ще стане и елитът?

- На този етап ни е рано, честно казано. Но пък вижте, може да нямаме за цел Първа лига обаче във всеки мач играем за победа. Не бързаме да прескачаме етапи. Нашата сила е в колектива. Винаги съм бил директен и откровен с футболистите. Възпитавам ги и те да бъдат такива помежду си. Добрият колектив е в основата на добрите ни резултати.

Вашият син Михаел също е футболист. Как се развива според вас?

- Да, синът ми в момента играе в "Нефтохимик". През 2010-а се засякохме даже за малко с него, докато аз още ритах. Обаче тогава той оставаше резерва в качеството си на юноша и

не можахме да

запишем мач със

съвместно участие.

Щеше да бъде хубаво, за малко не се случи. Добре се развива Михаел, направи доста, но и още много работа му предстои. Той трябва да е двойно по-усърден от другите в тренировките. Който си има качества, има си ги. Донякъде се получава, друг път -не. Трябва много работа, търпение и воля. Аз пък гледам да съм по-строг, но и обективен в отношението си към него. Деликатна е темата, защото Михаел, докато беше в "Черноморец" (Бс), се беше отчаял от загубите и от контузиите си. Мислеше дори да се отказва от футбола, но в Поморие отново доби мотивация за игра. Искам да използвам случая, за да разсея и една заблуда у много ваши колеги. Повечето от тях считат халфа на "Левски" Мики Орачев за мой племенник, бил "син на брат ми". Само че това не е вярно. Аз нямам брат. Мики е син на мой братовчед.

Двете момчета искат ли ви съвети?

- Е, разбира се, когато ме помолят, помагам. С друго не мога да им помогна.

Отраснали сте в село Кочан. Приоритет за местните момчета не са ли други спортове - като борбата например?

- Да, така е. И аз започнах с борба, даже не бях никак лош, да ви кажа. Веднъж станах пръв на един турнир в Благоевград и бях твърдо решил да се занимавам с борбата, но баща ми Стефан ме спря. Каза ми: "Каква борба? За теб има бъдеще само във футбола!" И така за мен мърдане нямаше.

Как го преживяхте?

- Преживях го много тежко, много... Даже плаках цяла нощ, но в крайна сметка послушах татко. Сигурно решението му е било за добро. Едва ли в борбата щях да направя толкова силна кариера. А и аз като другите деца по цял ден тичах по топката. Ритахме в махалата, после се биехме, нормални неща (смее се).

Кога ви забелязаха за футбола?

- По онова време постоянно се правеха училищни турнири. На едно окръжно първенство ме набелязаха скаути от спортния интернат в Благоевград. Приех поканата им да се явя на приемен изпит там. Явиха се страшно много деца. От 500 човека трябваше да изберат десетина. За мой късмет между тези 10 бях и аз. Бях 14-годишен, малко късно започнах с организирания футбол. Моят първи треньор е Александър Кабзималски.

Спомняте ли си дебюта ви в "А" група на 2 март 1991 г.?

- Да, разбира се, че си го спомням. Победихме "Хасково" с 6:0. Точно преди мача "Пирин" изпитваше кадрови проблеми. Имахме доста контузени и наказани футболисти. Наложи се старши треньорът Борис Николов да ни пуска наведнъж 4-5 млади момчета. Много бяха притеснени треньорите, но ние показахме голям хъс и характер. Представихме се много силно и оттогава аз лично не излязох от титулярния състав. Николов започна да ме налага в отбора. Играех в началото с №10, зад нападателя. Вървеше ми. За кратко време изиграх два финала за Купата, както и над 100 мача в различните турнири. Даже бях и пред трансфер в швейцарския "Базел".

Защо двата клуба не се разбраха?

- През 1994 г. в турнира за КНК се представихме силно. В първия кръг елиминирахме лихтенщайнския "Шаан" след победи с по 3:0 и 1:0. Аз вкарах първото попадение на Националния стадион в София. Спомням си, че тогава приехме там гостите, а не в Благоевград заради някакви санкции. И на реванша играх много силно. Мениджъри на "Базел" дойдоха при нас с оферта, двете ръководства се срещнаха, но не се стигна до трансфер.

Швейцарците бяха

извадили 250 000 франка,

обаче нашите шефове искаха двойно повече. Не стана сделката, пък и аз не бях достатъчно настоятелен. Притеснявах се дали ще мога да се оправя сам зад граница толкова млад, бях едва 20-годишен... Години по-късно, когато ритах в Бургас, имаше запитвания и от "Байер" (Леверкузен). Получавал съм предложения и от Турция, Китай, Гърция, но не стана.

Имахте ли шанс в следващия кръг срещу гръцкия гранд "Панатинайкос"...

- Тях ги приехме вече на "Христо Ботев", но отстъпихме там с 0:2. Вижте, "детелините" разполагаха с поне дузина класни играчи: поляците Важиха и Вандзик, аржентинеца Борели, Ниобляс, да не ги изреждам всичките...По-силен отбор бяха от "Пирин", няма какво да се лъжем. А и ние бяхме повечето хора на крехка възраст, "бебета" ни викаха. В Атина отстъпихме с 1:6, но аз пак вкарах гол. 17-годишният Гошко Бачев направи страхотен пробив отляво и ми сервира топката на празна врата за 1:4. Хубаво се получи.

Работили сте в началото с ексцентрични президенти като д-р Христо Христов и Иван Кочев - Чомбе...

- О, да, да (смее се). Интересни случки с тях много мога да ви разкажа, но няма да имаме време. Цареше двувластие тогава в клуба. Когато идваше доктор Христов на стадиона, Чомбе си тръгваше. Имаше спречквания, напрежение между тях. През лятото си тръгна цяло ядро - Христо Войнов, Добри Митов, Венко Попов, Костадин Герганчев, Божидар Янков. Докторът и Коцев водеха спор за парите от трансферите. В деня на мача с ПАО пък съдът излезе със становището, че легитимен президент на "Пирин" е Христо Христов. Групи фенове скандираха "Върнете ни футболистите" и "Чомбе, къде е отборът?". Въобще...не беше никак приятно. По едно време дойдоха охранители, мутри и т.н. Голям конфликт. Даже ни бяха затворили, нас, футболистите в съблекалнята. Не можехме да излизаме. Може би, за да се предотвратят и инциденти. Имаше емоции. Леко напечено беше положението.

Лесно ли ви пуснаха да преминете в "Нефтохимик"?

- Да, никакви проблеми не е имало. Всъщност аз преди да пристигна в Бургас имах оферти от "Левски" и от "Локо" (Пд). Като дете си бях левскарче. Още нещо да ви кажа за пристрастията. Много харесвах играта на Божидар Искренов и Емо Спасов. Иначе от детските ми години мой любимец №1 е Рууд Гулит. Направо му се възхищавах. После е Диего Марадона. Та аз на два пъти съм се разминавал с "Левски". Вторият път Порточана (Христо Проточанов - б.а.) не ме пусна на "Герена". На три пъти не можах да разтрогна договора с "Пирин". Там свършиха парите и накрая добре, че се получи работата с "Нафтата".

Превърнахте се в "черната котка" на "Левски" в онези години. На какво се дължеше неспирния ви низ от победи над "сините"?

- О, не само "Левски" са ни сърбали попарата. Всички отбори падаха на "Лазур". В София също печелехме - 3:2 и 2:1 над "Левски",

насред "Армията"

смачкахме ЦСКА

с 4:1. Събрахме се талантливи момчета, с характери, на точното място, по точното време. Плюс качествения треньорски щаб. С всяка една победа растяхме като играчи и като хора. В един момент се бяхме превърнали в машина. Биехме всичко живо наред.

Сигурно ви липсват онези години...

- Е, разбира се. Никога няма да забравя времето, когато "Лазур" се пълнеше още два часа преди мача. Запалянковците на тълпи отиваха, скандираха, пееха... Докато сега е мъка... Да не ти се ходи направо. Няма изобщо място за сравнение с преди.

С бургаския тим имате приятни емоции и от евротурнирите...

- Да, елиминирахме кипърския "Омония", треньор им беше Аспарух Никодимов. При гостуването на трибуните имаше поне 1000 българи, които работеха на острова и които горещо ни подкрепяха. Достойно се представихме срещу "Локо" (Москва)... Нервите не ни издържаха, иначе започнахме отлично мача навън. Играхме на отвратителен терен, в една кал. Пречупиха ни руснаците. Нещастно отпаднахме от норвежкия "Бран". На реванша в Бургас ни вкараха невероятен гол в последната минута, а водехме с 3:1 дотогава и се класирахме. Помня, че техният голмайстор Хазунд искаше смяна преди това, но го оставиха на терена и той ни елиминира! Направо ги смачкахме тогава, изпуснахме 5-6 гола...малшанс.

През май 2000 г. във финала за Купата на страната в Пловдив срещу своята "рожба" "Нефтохимик" се изправи Димитър Димитров-Херо, този път като треньор на "Левски". По-специален ли беше този мач за вас?

- Донякъде. На всички нас, които бяхме работили толкова дълго време с Херо, ни беше странно да го видим сега на скамейката на противника. Даже някой му подхвърли преди началото на финала на майтап, че е сбъркал пейката (смее се). Иначе сантименти не е имало. Това е финал и всеки иска да го спечели. Играхме добре, но ме е яд, че ни биха с два гола в последните минути.

Имаше ли гневни избухвания от страна на Порточанов след последния съдийски сигнал?

- О, не, този път нещата бяха нормални. Много пъти обаче след други загуби Христо ни е налагал сурови наказания.

Парични ли?

- Глобите са най-малкото. Имаше тиради след всеки мач. То не бяха една и две. Любими на шефа му бяха наказателните тренировки. Една от тях и досега си я спомням. Порточанов нареди да тичаме в един часа, в един зверски студ, посред нощ на пистата на стадиона. И не стига това, ами и събра бургаските журналисти да ни зяпат. Беше голямо шоу...

В кариерата си участвахте в четири финала за Купата на България, но винаги бяхте от губещата страна. Това ли е най-голямата ви несбъдната мечта?

- Вярно е, че

не извадих късмет

в това отношение.

Няма как да не остава едно съжаление у мен за пропуснатите шансове. На три пъти ми се случваше да падам от "Левски". Като че ли най-близо до купата бях с "Черноморец" (Поморие) през 2010 г. Тогава отстъпихме на "Берое" с 0:1 след нелеп гол в добавеното време. Разочарованието беше една от причините да реша да сложа край на кариерата си, макар че не липсваха предложения да я продължа.

Ярко присъствие имахте в столичния квартал "Надежда". "Локото" какво място във вашето сърце заема?

- Да, там преминаха едни от най-хубавите сезони в кариерата ми. Аз по принцип съм такъв тип човек, че хареса ли ми някъде, не ми се мърда. Когато са лоялни хората с мен, държа да оправдавам доверието им. Навсякъде, където съм играл, съм оставал с топли чувства. Същото мога да кажа и за "Локомотив". Отидох в труден период за клуба. Ситуацията не беше добра нито във финансово, нито в спортно-техническо отношение. Дойде Стефан Грозданов обаче и нещата тръгнаха нагоре. Той направи нужната спойка между опитните, взети от него футболисти и по-младите. Доста здрави подготовки направихме под негово ръководство. Закономерно започнаха да идват и резултатите. После играхме три поредни години в Европа. Записахме серия от осем срещи без поражение в евротурнирите. Никога няма да забравя тези моменти.

Вие сте на седмо място във вечната ранглиста на "А" група по участия - 398. Можехте ли да запишете и повече?

- Можех, разбира се, като нищо. Можех и сигурно да подобря вечния рекорд на Марин Бакалов от 454 мача в елита. Когато си тръгнах от "Локо" (Сф) се чувствах още в силата си. Бях във форма макар и на 36 години. Малко от младите и досега могат да ми се опънат. Когато се върнах в "Нефтохимик" записах без проблеми пълни два сезона в "Б" група. Не съм имал и тежки контузии в кариерата си, освен една, когато скъсах връзка на глезена и почивах шест месеца. Бях стриктен режимлия, и до ден-днешен съм такъв.

Обичам много

домашния уют,

но когато има повод, обичам и да разпускам по заведения в добри компании.

Спомняте ли си някоя оказала се фатална пропусната от вас дузпа?

- Може би е тази, която не вкарах на баража за влизане в "А" група със "Спортист" (Своге) през юни 2009 г. Играех за "Нефтохимик". Редовното време завърши 2:2, аз се разписах веднъж. Стигна се до дузпи, където ни елиминираха с 6:4. Изпуснах една и в Пловдив срещу "Локомотив". Аз бях от столичните "железничари". Помня, че преди това бяхме в черна серия от шест пропуснати дузпи. Никой не искаше сега да се нагърби. Наложи се аз да я бия. Да, но стрелях слабо и вратарят ми изби топката. Добре, че успяхме да я довкараме в мрежата. Така че не беше фатално.

Кой е най-красивият гол в кариерата ви?

- Веднага се сещам за едно попадение, което вкарах на "Славия" на "Овча купел" с "Локо" (Сф). Играхме на тежък терен, под проливен дъжд. С мой гол победихме "белите". Получи се нелошо изпълнение.