Бившият защитник на Ботев, Левски, Локо (Сф) и националния отбор Георги Марков празнува днес своя 45-ти рожден ден. Макар годишнината да не е кръгла, все пак си е достатъчен повод, за да поговорим отново с доскорошния шеф при "канарчетата" и настоящ в Септември. Той има с какво да се похвали в своята кариера, а на терена се засече и с Христо Стоичков и още няколко от звездите в златното ни поколение, и с доста футболисти, които все още продължават с изявите си по терена. Ето какво разказа той пред "Меридиан мач":
Жоро, освен здраве, има ли нещо по-специално, което си пожелаваш за празника?
- Късмет. И да вкараме Септември в елита. Да върнем традициите на този клуб и да помогнем на талантливите момчета, които имаме, да развият качествата си.
Кой е най-хубавият рожден ден, който си спомняш от детството насам?
- Всичките са добри, след като ги празнуваме. Няма някой лош. Щом празнуваш, значи си здрав и всичко е наред. Аз не държа и никога не съм държал на подаръците, важно е уважението.
А как почиташе празника по време на зимните лагери като играч?
- Черпех. До 2011 г. винаги съм бил на лагер на 20 януари. Ядем бонбони, торта, най-много по някоя биричка за съотборниците. С Илиян Стоянов бяхме в една стая и заедно празнувахме.
Кой от футболните хора, с които си работил, не пропуска да ти се обади?
- Доста са, не ги броя. Коловати най-малкото ще напише нещо. Лошото е, че годинките си минават една по една и остаряваме лека полека.
Къде ще празнуваш този път и имаш ли някаква традиция свързана с рождените дни?
- На ресторант. Хапване и пийване в добра компания и с любими хора.
Като човек преживял инфаркт, какво може да кажеш на Христо Бонев и случилото се преди две години в Турция ли бе най-голямото изпитание, което ти предложи живота?
- Може би. Не съм го прекарал толкова тежко, но то не пита. Пожелавам му по-бързо оздравяване. За това, човек трябва да си обръща внимание на здравето, другото е преходно. Без друго може, без здраве не.
Как си налагаш да си по-спокоен с всички тези нерви около българския футбол?
- Старая се, но не мога. Няма как. Много малко неща са организирани, както трябва. Доста неща трябва да се подредят, за да се оправим.
Вече има раздвижване около селекцията на отборите в Първа лига, мислиш ли, че през пролетта те ще са по-силни и ще има по-интересни мачове?
- Винаги има интересни мачове. Важно е всички да се подготвят по най-добрия начин. Всеки да си постигне целите. Чакаме началото с нетърпение. Дано да няма контузии.
Левски ще успее ли да направи добър отбор, с който през лятото да търси по-трайно присъствие в Европа?
- Левски си е Левски. Ще направят. И ще бъде хубаво поне още един отбор освен Лудогорец, да се задържи по-дълго в турнирите.
Чуваш ли се с Ники Костов и какво прави той след раздялата с Ботев?
- Почива. Във Варна си е, чака оферти. Упрекваха ни с него за чужденците в Ботев, ама сега са доволни от трансфера на Жоао Пауло. Рафаел също беше добър, но се контузи. Лъчо Балтанов също излезе от състава и това се отрази на резултатите в началото на сезона.
Ще е успее ли Румен Чандъров да направи със Септември това, което в Ботев не му позволиха?
- Естествено, като го познавам, колко е амбициозен. В Ботев ще съжаляват, че си тръгна. Защото той обича футбол и имаше добър проект, който сега съм сигурен, че ще развие. Повече хора като него и Стойне Манолов за нужни за футбола. Такива, които да дават пари, защото без тях нищо не става.
А да очакваме ли скоро и чужденци в отбора?
- На този етап не. Повече шанс ще се дава на момчетата от школата. Като влезем в елита, е друго. При нас сега има добри момчета, които заслужават шанс да играят и не мисля, че друг отбор с високи цели залага на толкова млади момчета.
Държиш рекорда за най-много жълти и най-много червени картони в историята на "А" група, как приемаш това постижение?
- (Смее се) Нормално. Такъв съм си, по-избухлив. Хубаво е, че ме помнят дори и с картоните. Мисля обаче, че имам и важни голове, а и някои доста красиви. Колко всъщност са ми картоните, аз не съм си ги броил?
100 жълти и 12 червени на ниво "А" група...
- Е, нормално. Без тях щях да имам още 70 мача. Сега са ми към 340, щяха да са над 400. Един път даже ме изгониха след последния съдийски сигнал. Беше на мач във Варна. Съдията ме чукна по гърба и ми вдигна втори жълт.
А преди това какво правеше?
- (Смее се) Говорехме си.
